Търгът за писмени преводи към Прокуратурата на Република България

Всичко приключи, имаме излъчен победител за обществената поръчка на Прокуратурата на Република България за „извършване на професионални преводачески услуги … под формата на писмени преводи…”

Датата, на която са били отворени тръжните документи, е: 08.08.2014 г.

Датата, на която се публикувани протоколите, е: 24.01.2015 г.

Датата, на която Комисията за защита на конкуренцията оставя жалбата на едната от конкуриращите се страни без уважение с АКТ-195-11.03.2015, е: 11.03.2015 г.

Очаквахме с нетърпение Протоколите – в тях са документирани конкурентните цени на преводаческите агенции към Прокуратурата, като посочените цени са без ДДС. В Протокол № 7 ще се запознаете с цените по групи и езици, а в Протокол № 6 ще можете да прочетете как едната от агенциите може да преведе 400 страници за 24 часа, а другата – едва 10.

По-интересни извадки от Решението на Комисията:

„…Сочи се още, че избраният за изпълнител не разполага с преводач с латвийски език, тъй като г-жа Айя Пудуле – единственият такъв, е подписала декларация, че има договор само с „Орхидея- 94“ ЕООД…

…Сочи се, че от списъка на представените преводачи на „Интерланг“ ЕООД трябва да се изключат дублиращите се с тези на „Орхидея-94“ ЕООД, тъй като същите са подписали клетвени декларации, че ще превеждат само и единствено за жалбоподателя по оспорваната обществена поръчка.

…В допълнение се сочи, че предложение от 400 страници за 24 часа не е невъзможно, а е обосновано с оглед изискването на възложителя участникът да разполага с поне 8 преводача за всеки един от езиците в първа група, т. е. 48 преводача за първа група езици. В случай на необходимост от превод само от/на един от езиците, при извършване на математически изчисления 400 страници, разделени на 8 преводача се получават 50 страници на преводач за 24 часа или по 2.08 страници на час на преводач. Полученият резултат според възложителя (Прокуратурата) е напълно реалистичен…

… В заключение се посочва, че изпълнителят по договора е в правото си да организира възложената му работа по начин, по който смята, че ще изпълни задълженията си качествено и в срок и би могъл да наеме и повече от 8 преводача.”

Преводачите с удоволствие често обсъждаме цени – ето, че тук са и конкретно документирани. На мен лично ми допадат цените, които са написани за моята група езици (словенски, сръбски и хърватски език) – от 17,00 до 32,00 лв. без ДДС, но по-важното е не колко ще получи агенцията, а колко получава преводачът… който се оказва не човек, а машина – може да преведе 50 страници за 24 часа! А още по-важно е до кога Прокуратурата ще работи с посредници при положение, че вече и в България има Наредба за съдебния преводач?

Поздравявам всички преводачи с песента, на която попаднах вчера и ме впечатли не само с мелодията си, а с израза: Душа гине од тишине… По-страшна от тишината е неправилната интерпретация, а още по-страшно е бездействието…

Словенски език – най-често допусканите грешки

Понякога по ключови думи с часове издирвам в www.youtube.com забавни песни на словенски, хърватски или сръбски език. Не ги уча наизуст – почивам си! Още помня обаче как в първи курс за часовете по практически сръбски и хърватски език редовно имахме да научим някое стихотворение – тогава недоволствахме, защото и ни изпитваха всички подред като първокласници. Дори заради това често се замисляхме дали да не избягаме от часовете и що за студенти сме, след като не можем да усетим свободата на останалите студенти през семестъра… Днес, превеждайки, се улавям как това учене на римувани текстове в миналото сега ми помага изобщо да не се замислям кой падеж да поставя при някои конструкции и съм благодарна за това на преподавателката ни в първи курс – Димка Сааведра…

Преди малко попаднах на филмче за най-често допусканите грешки в словенския, представени ни чрез приятния глас на Ида Баш, и успях веднага да запомня кои са те. Затова за тези от Вас, които учат словенски език, освен слушането на музика и приказки, ученето наизуст на стихотворения и гледането на филми, не мога да не препоръчам и изслушването и на този запис. Бихте могли да започнете да следите и предаването „Моят словенски”.

А аз ще продължа да се забавлявам с музика 🙂  Ето и последната забавна песничка, на която попаднах днес:

Преводи словенски, сръбски, хърватски език и Google

19 Януари 2013
Илка Енчева преводачОбичам работата си и контактите с директни клиенти и затова присъствието ми в Интернет като преводач от/на словенски, сръбски и хърватски език е важно за мен, още повече, че ако не сме на първа страница в Google или дори в топ 5 – то все едно ни няма, не съществуваме за тези, с които бихме могли да установим дългосрочно сътрудничество.

Не ме привлича и онази част от линк билдинга, в която просто трябва ръчно да регистрирам адреса на преводаческата си агенция, специализирана за преводи на словенски, сръбски, хърватски и английски език в различни авторитетни, но чужди за мен директории, регионални и нишови каталози и портали. Регистрирайки се в тях, установих колко много преводачески агенции, предлагащи преводи на над 40 езика има, което моят перфекционизъм отчита като непрофесионализъм – не бих могла да си позволя да предам текст, който не е минал през мен като преводач, редактор или коректор, а съм била просто посредник по веригата, който е чакал преводачът да преведе текста в срок.

Това и отличава нас, преводачите с агенции, от другия тип – мениджърите на агенции, които не са филолози и не владеят езици. Ако ние сме „заровени“ в преводите, то те са „заробени” в стратегиите как да печелят от оборот. Ако ние общуваме с клиентите си и обсъждаме директно с тях специализираните текстове, за да предадем качествен продукт, то те не осигуряват директна връзка между клиента и преводача, от което страда превода, и най-важното – ако за нас са важни доверието и дългосрочните отношения и можем да си позволим по-ниска цена, то агенциите-посредници няма как да направят това!

В момента само в България преводачите са принудени да работят чрез посредничеството на преводаческите агенции, само у нас няма Закон за преводача и реално не се знае колко от преводачите са в сивата икономика и превеждат тайно от работодателите си. Надявам се скоро това да се промени и все повече преводачи да приемем предизвикателството да се конкурираме с преводаческите агенции и да упражняваме любимата си професия, а клиентите да се „научат“ да се свързват директно с нас – така, както го правят в чужбина, защото реално наказателната отговорност за преводите не се носи от преводаческите агенции, а от самите преводачи и затова е излишно да има посредник по веригата клиент – преводач!