Преводачески петъци

Всички спинкат в топлите завивки, а ние, преводачите, излъчваме светлина :)
Всички спинкат в топлите завивки, а ние, преводачите, излъчваме светлина 🙂

Според съновниците, ако насън си режеш ноктите, ще се сбогуваш с късмета си, а според личния ми Наръчник на преводача – когато получа обемен текст за превод наяве, не се и замислям, сбогувам се с предизвикателния по женски закачлив вид на ръцете си и изрязвам дългия маникюр до дъно.

При писмените преводи няма как да превеждаш с дълги нокти, а и удоволствието възглавничките на пръстите ти да докосват плътно клавиатурата може да се сравни само с щастието, когато след безсънна преводаческа нощ най-сетне се добереш до възглавницата в леглото.

Текст за превод, тишина, изрязани нокти, ярко червен блестящ лак върху тях за удоволствие е моята формула за преводаческо спокойствие. Единственият нарушител е вечният навик на клиентите да се разбързат в петък около 17:10, за да ти предадат текст за превод, който ще очакват от теб в понеделник преди началото на работния ден.

През седмицата не мога да предвидя кога точно ще ми звънне клиент, но затова пък отдавна си знам, че петък, събота и неделя са преобладаващо най-натоварените ми дни в месеца… и най-благоприятните откъм заплащане, което разбива на пух и прах или пък сякаш напук стандартното мислене, че клиентите се интересуват само от това да намалиш цената на превода… Петъчните клиенти обикновено са най-неориентираните за цените на пазара …

След пълноценните преводаческите петъци понякога идват мързеливи и разтоварващи понеделници… и онова удоволствие от четенето на литература в оригинал, от посещението на празен МОЛ или парк, когато всички са длъжни да бъдат на работа, а ти релаксираш и се подготвяш за следващата си преводаческа битка с безумно „планиран” от клиента ти срок.

И пак всичко ще бъде наред до телефонния звън в петък в 17:10… но ти ще се справиш с поредния срок… По моята формула за преводаческо спокойствие на мен ми трябват само: текст за превод, тишина, изрязани нокти и моят любим цвят върху тях… А на теб?