Устните преводи плашат перфекционистите – при тях нямаш време за детайли, нито за саморедактиране на спокойствие, изисква се да реагираш точно на мига. А ако си преводач със сръбски език е още по-неприятно – като нищо в зала от 250 души ще ти се случи на първия ред близо до теб да седи многознаеща филоложка, която ще се опитва през цялото време да ти шушука нейният по-удачен според нея синоним на твоя превод.
Излишно е да спориш с нея дали продуктът се продава с 10% отстъпка или с 10% намаление – тя ще си те поправя упорито всеки път, ще те поправи и когато преведеш „пластика” като „пластмаса”, „jeдинствен” като „единен”, „мито” като „подкуп” и ще бъде шокирана, ако преведеш сръбската дума „руж” като „червило”…
Заради близостта на езиците и най-вече заради езиковата омонимия винаги ми е било жал за колегите ми, които са превеждали на живо от сръбски на български език пред публика – все се е намирало кой да измърмори, че преводът нещо не е точен. Хубавото е, че преди преводът от сръбски на български език да се превърне в състезание по по-умело стилово изразяване, а не по точно предаване на речта на говорещия, презентаторът вмъква в речта си кратък виц или обяснява правила, които са задължителни, за да се постигне целта на посещението му или задава въпрос, след което всички поглеждат към преводача недоумяващо и безпомощно и за първи път са в очакване да чуят превода, за да разберат какво точно се случва и защо не разбраха кое му е смешното на вица. След това всичко се променя – присъстващите започват да настояват за превод на всичко от… до 🙂
Предварителната подготовка е важна за устните преводи, за да се избегне излишният стрес, но още по-важно е и поведението на преводача, и мястото, което ще заеме по време на самата презентация. Задължително условие е никога да не бъдете зад гърба на презентатора, а да сте до него или пред него, за да чувате добре. Не се колебайте и прекъсвайте презентатора, много скоро той ще се нагоди към вашия ритъм, а ако не чуете някоя дума, не си я измисляйте, а помолете да я повторят. И най-важното – при устните преводи вманиачаването да се предаде всичко 1:1 е излишно, при тях преводачът е не просто преводач, точно препредаващ с монотонен глас, а е и артист и преводът му е успешен, ако съумее с лекота чрез превода и гласа си да предаде същият смисъл, емоции и настроение, които излъчва и самият оратор. И независимо от кой език превеждате, винаги бъдете готови за една филоложка на първия ред – днес всички владеем езици, но не всички съумяваме да овладеем и себе си 🙂
