Tag: преводи

И през 2020 г. все още по телефона клиенти ми задават въпроса дали преводаческата ми агенция има сключен договор с Министерство на външните работи, дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“. Това се оказва най-важното за тях, докато не им обясня, че още от края на 2017 г. МВнР не сключва договори с преводачески агенции, а регистрира и води регистър на самите преводачи, като същият този регистър е забранен с решение на ВАС, защото преводите са обявени за търговска дейност.

След като преводите са търговска дейност, не се сключват договори с агенции, то защо тогава в сайтовете на повечето преводачески агенции присъстват следните текстове?

„Нашите предимства:

• сключен договор с МВнР за извършване на официални преводи на документи и други книжа;”

„…преводи подписва договор с Министерство на външните работи под номер 16ПР-1373/28.07.2016 г. за извършване на преводачески услуги.”

„Официални преводи

Агенцията е оторизирана от Консулски отдел на МВнР на България за извършване на официални писмени и устни преводи от и на всички езици.”

„…ООД има договор с Консулския отдел  на Министерството на външните работи за извършване на заверени преводи, които подлежат на легализиране от МВнР.”

 „Агенция за преводи и легализация …има сключен договор с Министерство на външните работи на Република България да извършва преводи на документи, за които се изисква легализация.”

 „Условия за легализация на документи:

Наличие на печати и заверки от съответните държавни институции.

Превод от агенция, оторизирана от Министерството на външните работи.”

„Агенция за преводи …..е създадена през 2006 г., има договор за превод на документи с КО към МВнР” – взето от jobs.bg през ноември 2020 г.

„При оформянето на документи от България за чужбина и от чужбина за България обикновено се изисква те да бъдат придружени от т. нар. официален превод, който в определени случаи се налага да бъде легализиран. Такъв превод може да бъде извършен само от упълномощена от МВнР фирма.

… има сключен договор с Министерство на външните работи на Р България – дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“, по силата на който има право да извършва официални преводи на документи от български на чужди езици и от чужди на български език, като спазва съответните законови изисквания за легализиране, удостоверяване и оформяне на превежданите документи.”

„От тази година имаме договор с Министерството на външните работи за извършването на легализиран превод на документи и книжа.”

От години няма договори с МВнР, преводите са обявени за търговска дейност и според Закона за защита на конкуренцията с тези си текстове преводаческите агенции въвеждат в заблуждение клиентите:

 Обща забрана

Чл. 29. Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.

Въвеждане в заблуждение

Чл. 31. Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти.

Уважаеми клиенти на преводачески услуги,

Някои агенции са написали, че официален превод означава: „Превод от заклет преводач, на бланка на фирмата, с печат на фирмата.” Изопачаването на фактите се разпространява и извън България. В македонска фейсбук група колегите ни са информирани  от „знаещ” колега, обясняващ им как в България документите се предават, разпечатани върху бланки на агенции и че в България е задължително преводачите да работят през агенция:

– Тоа е како меморандум од преведувачот, преводот се печати врз тој меморандум, во Бугарија сите заверени преводи се така.

– Да тоа ти е ако си преведувачка агенција. Јас зборам за самостојни фриленс преведувачи.

– Таму мора преку агенција да се преводите со заверка.

– Сите што се фриленс мора да работат со агенција?

– За заверен превод да. Не е како кај нас поинаку е таму други правила има.

– Bugarskite kolegi nemaat pecat kolku sto znam. Zatoa agenciite stavaat pecat. Ili gresam?

– Печатот е од агенцијата, а потписот од преведувачот.

Бизнесът вече е почти изцяло онлайн и Комисията за защита на конкуренцията би могла да глоби доста преводачески агенции заради посочените заблуждаващи текстове в интернет страниците им. МВнР не сключва договори с агенции и този несъществуващ договор не може да бъде критерий за избора Ви на кого да се доверите. Отдавна можете да избирате дали да работите с агенция или директно с преводач, който ще Ви спести средства и ще удостовери подписа си пред нотариус, ако Ви е нужен превод на официален документ.

На тазгодишният 1 юни отпразнувах деня на детето, като най-накрая послушно си платих глобата за неправилно пресичане от миналото лято. КАТ нямат сайт, където по ЕГН да можеш да си проверяваш и плащаш глобите, така че изчаках цяла година, за да не ходя до КАТ, а да я платя след справка в НАП. Платих глобата и вече мога да си подновя свидетелството за управление на МПС, тъй като заради нея ми отказаха да го направят – заради непослушанието ми ме бяха изхвърлили от Рая, но не ми тежеше, обичам да ме возят. И тъкмо платила глобата и мислейки, че съм приключила с глобите и мога да отпразнувам първоюнското си порастване, когато ме потърсиха от Прокуратурата, за да ме заплашат с назначаване на тройна експертиза и доказване, че погрешно съм превела финансовата санкция като глоба.

Нямах нищо против да съдействам на органите, но ме смути убедеността им, че грешката е при мен и че ако аз не заменя думата глоба с финансова санкция, както според тях пишело в оригиналния документ на словенски език, то те ще са принудени да преустановят съдебното производство и ще ми назначат тройна експертиза. Не ме смути експертизата, дори я исках, защото наистина пише глоба, а не финансова санкция. Смути ме липсата на доверие към преводача, заплахата и най-вече фактът, че ако преводачът не замени думата глоба с финансова санкция, то съдът не може да продължи делото и едни 1000 евро остават несъбираеми. Нима от преводачите зависи дали глобите ще се съберат? Колко такива случаи има и до кога?

По телефона ми разясниха, че когато става въпрос за физическо лице, то наказанието спрямо него се нарича глоба, а ако е юридическо лице и ЕТ – имуществена санкция. И тъй като в конкретния случай имаме ЕТ, а аз съм си превела думата глоба като глоба и не съм съобразила, че в България юридическите лица не се глобяват, а се санкционират, то от Прокуратурата трябвало да преустановят производството. Странно е, но от там и не допускаха, че е възможно на словенски език наистина да пише глоба и че съм превела думата глоба като глоба и че в чуждото законодателство и физическите, и юридическите лица получават ГЛОБИ, а само у нас „имуществената санкция”  е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от  Закона за административните нарушения и наказания. Нима Прокуратурата в България не е наясно, че ако законодателят у нас прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти и че ако двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби, то в чуждото законодателство може и да няма подобно разграничение и преводачите нямат вина за това?

Помолих да ми изпратят текста, на базата на който смятат, че преводът ми е грешен. Оказа се, че говорим за различни бланкови документи. Прегледах и словенското законодателство и установих, че там и физическите, и юридическите лица получават глоби и тъй като очевидно само от преводача се изисква да действа и да променя превода, то съдействах на Прокуратурата със следното писмо:

„Здравейте,

Разгледах всички изпратени бланки.

В бланката на Органа по нарушенията ДАРС се използва терминът глоба т.е. този орган издава един и същи бланков образец и за физически, и за юридически лица, не прави разграничение между тях, а в удостоверението по чл. 4 се използва терминът парични наказания или финансови санкции.  

Мисля, че независимо от това дали словенският закон прави разлика между двата израза – глоба и финансова санкция, трябва да имаме предвид дали нарушението е извършено от юридическо или физическо лице, след като българското законодателство прави такава разлика и при превода на бланката, ако нарушението е извършено от юридическо лице, да използваме съответния израз, който е приет от нашето законодателство, още повече, че се касае за превод на бланка. Не винаги в правните изрази има пълно еквивалентно покритие, така че съдът е този, който трябва да вземе решение. В този конкретен случай имаме глоба или финансова санкция за 1000 евро и след като в българското законодателство имаме разграничение, а в словенската бланка – не, то преводът на думата глоба, може да се замени с финансова санкция.”

Замених навсякъде в текста думата глоба с финансова санкция, защото вече знаех, че когато става въпрос за юридическо лице и ЕТ у нас се пише имуществена санкция, а когато е физическо лице – глоба. Знаех и че ако не го направя, ще преустановят производството и едни 1000 евро остават несъбираеми.

С този текст предупреждавам колегите си преводачи как да превеждат един конкретен термин, но със сигурност има доста подобни и Прокуратурата трябва да се замисли не да преустановява дела, да организира търгове за преводачески агенции и да назначава експертизи, а да започне да работи директно с преводачите и да организира курсове за тях, така както го правят в останалите държави. Иначе ще си продължим със заплахите и несъбираемостта на глобите, а можем да избегнем това, просто като работим заедно.

Всичко приключи, имаме излъчен победител за обществената поръчка на Прокуратурата на Република България за „извършване на професионални преводачески услуги … под формата на писмени преводи…”

Датата, на която са били отворени тръжните документи, е: 08.08.2014 г.

Датата, на която се публикувани протоколите, е: 24.01.2015 г.

Датата, на която Комисията за защита на конкуренцията оставя жалбата на едната от конкуриращите се страни без уважение с АКТ-195-11.03.2015, е: 11.03.2015 г.

Очаквахме с нетърпение Протоколите – в тях са документирани конкурентните цени на преводаческите агенции към Прокуратурата, като посочените цени са без ДДС. В Протокол № 7 ще се запознаете с цените по групи и езици, а в Протокол № 6 ще можете да прочетете как едната от агенциите може да преведе 400 страници за 24 часа, а другата – едва 10.

По-интересни извадки от Решението на Комисията:

„…Сочи се още, че избраният за изпълнител не разполага с преводач с латвийски език, тъй като г-жа Айя Пудуле – единственият такъв, е подписала декларация, че има договор само с „Орхидея- 94“ ЕООД…

…Сочи се, че от списъка на представените преводачи на „Интерланг“ ЕООД трябва да се изключат дублиращите се с тези на „Орхидея-94“ ЕООД, тъй като същите са подписали клетвени декларации, че ще превеждат само и единствено за жалбоподателя по оспорваната обществена поръчка.

…В допълнение се сочи, че предложение от 400 страници за 24 часа не е невъзможно, а е обосновано с оглед изискването на възложителя участникът да разполага с поне 8 преводача за всеки един от езиците в първа група, т. е. 48 преводача за първа група езици. В случай на необходимост от превод само от/на един от езиците, при извършване на математически изчисления 400 страници, разделени на 8 преводача се получават 50 страници на преводач за 24 часа или по 2.08 страници на час на преводач. Полученият резултат според възложителя (Прокуратурата) е напълно реалистичен…

… В заключение се посочва, че изпълнителят по договора е в правото си да организира възложената му работа по начин, по който смята, че ще изпълни задълженията си качествено и в срок и би могъл да наеме и повече от 8 преводача.”

Преводачите с удоволствие често обсъждаме цени – ето, че тук са и конкретно документирани. На мен лично ми допадат цените, които са написани за моята група езици (словенски, сръбски и хърватски език) – от 17,00 до 32,00 лв. без ДДС, но по-важното е не колко ще получи агенцията, а колко получава преводачът… който се оказва не човек, а машина – може да преведе 50 страници за 24 часа! А още по-важно е до кога Прокуратурата ще работи с посредници при положение, че вече и в България има Наредба за съдебния преводач?

Поздравявам всички преводачи с песента, на която попаднах вчера и ме впечатли не само с мелодията си, а с израза: Душа гине од тишине… По-страшна от тишината е неправилната интерпретация, а още по-страшно е бездействието…

„- А за експресни преводи чувала ли си? Повечето са такива. Понякога за час забавяне клиентите губят много.”

Из Петицията

Странно, оказва се, че България е единствената държава, в която не просто се предлагат ЕКСПРЕСНИ ПРЕВОДИ, а повечето са такива.

Само до преди час ми убягваше това, но отворих няколко словенски, сръбски, хърватски, руски, украински, италиански и английски сайта на преводачески агенции и видях, че чуждите преводачески агенции посочват единствено различни видове цени за превод според езиците, някои агенции предупреждават, че цената зависи и от срока за изпълнение, а в България – цените задължително се делят не само според езиковата група и сложността на текста, но и са старателно подредени в таблица според времето за изпълнение на поръчката:

• Бавна (3 работни дни)
• Нормална (24 часа)
• Бърза (8 работни часа)
• Експрес (3 работни часа)

Има и друга разлика, която само преводачите си я знаем – лично аз никога не съм получавала от чуждестранна агенция поръчка за експрес, а у нас „повечето са такива”!

Кой и защо се е разбързал у нас толкова?

Вероятно в началото малко агенции са предлагали услугата „експресен превод”, а първите са го направили, за да се отграничат от останалите – освен с бързина и ниска цена с какво друго биха могли да се конкурират помежду си твърде многото агенции у нас?

И докато професионалните преводачи държат на качеството и времето за „отлежаване” на превода, избягват стреса, защото са наясно с бързата работа, срама на майстора и последствията за здравето си, то за многобройните конкуриращи се агенции бързината на услугите им за пред клиентите е условие да бъдат избрани и да оцелеят. Но освен оцеляване, експресните преводи носят и по-висока печалба – те не само че се заплащат двойно от клиентите, а и не всеки преводач се осмелява да поиска двоен хонорар, защото му е по-важно да продължи да получава поръчки от агенцията.

Защо клиентите все бързат?

Причината не е в неумението на българите да планират, а в спокойствието, което имат поради факта, че рекламните табели на повечето агенции у нас задължително включват и надписа: експресни преводи, а агенциите са толкова много, че в центъра на София например се срещат и по две такива табели на различни агенции една до друга. Не са редки и случаите клиент да заплати по-ниска цена за превод, ако преди това е пообиколил няколко агенции наблизо и е намекнал, че другите отсреща искат по-малко.

Масовото предлагане на услугата експресни преводи в съчетание с ниската цена е довело до несериозното отношение на клиентите към преводите. Те не планират, а и защо да го правят, след като ежедневно виждат по улиците и четат по интернет сайтовете, че само за два-три часа ще си получат преведен документа?

Основното самоизтъкване и предупреждение вече втора година на агенциите към преводачите е, че преводачите за разлика от тях не могат да предложат услугата експресен превод на клиентите. А защо да го правят? Кому е нужно подобно повърхностно отношение към преводите?

Докато преводите се предлагат като банички на всеки ъгъл до тогава ще ги има и бързащите клиенти, и неадекватното заплащане на труда на преводачите. Точно затова и „доживяхме” предложената цена от 15,00 лв. на час за съдебните преводачи – защото и служителите от Министерството на правосъдието всеки ден, в която и посока да погледнат по централните улици на София, виждат табели с надпис: ЕКСПРЕСНИ ПРЕВОДИ!

В България преводаческите агенции с офиси по централните улици на градовете ни са се вживели в ролята си на центрове за спешна медицинска помощ и ако не разполагат на момента със заклетия към агенцията преводач, то със сигурност разполагат с няколко анонимни негови заместници или пък с готови бланки и така никога не връщат клиент. В чужбина преводите на официалните документи задължително са снабдени и с подписа, и с печата на реално извършилия ги квалифициран преводач и това е и причината преводаческите агенции извън България да не могат да парадират с предлагането на експресни преводи – те нямат способността на колегите си от България по всяко време и завчас да си телепортират квалифициран преводач.

Натоварен уличен трафик, забравени обувки от принцеса и закъснение за семинара Интернет маркетинг с нулев бюджет… Нямах намерение да пиша за семинара, но историята на Сияна Желева ми напомни за жабока-принц, който успява с нулев бюджет да постигне целта си… и всичко се случва от мига, в който принцесата изпуска златната си топка в дълбокия кладенец.

Лекцията на Борил Богоев не е топка, а топ-лекция, която си заслужава да бъде извадена и споделена не само с принцесата, а и с всички закъснели или неприсъствали на семинара, но интересуващи се от Анатомията на трафика.

В началото Борил Богоев ни представи трите основни елемента на магическия триъгълник:  Трафик – Конверсия – Утилизация 

Трафикът не е достатъчен, ако няма конверсия т.е. потребителят да прави това, което искаме да направи. Не е достатъчно и ако потребителят закупи продукт, трябва да има утилизация – нашите клиенти да продължават да са наши клиенти и да купуват.

И ако в началото е трафикът, определен в лекцията като кръвта на онлайн бизнеса, то трябва да гледаме на него не като на числа – числата не са трафикът, а хората.

Две са най-важните неща при трафика:

1. Профилът на хората – пол, възраст, професия, образование, финансово състояние в момента, интереси, нужди/проблеми, навици при пазаруване, база на решение за покупка. Направете виртуално описание на вашия идеален потребител. Опознайте потребителите си.
2. Намерението им – забавление, информация, помощ, покупка. Ключовите думи показват намерението на потребителите.

Не всеки трафик ни върши работа – важно е качеството на трафика, а не броят посетители на ден. Кой трафик е качествен? Този, при когото имаме съвпадение на профила и съвпадение на намерението. Къде да ги намерим точно тези хора? Как? Тук лекторът Борил Богоев ни запознава с 6 начина за осигуряване на трафик или както той ги нарича 6 основни ловни стратегии, след което нагледно ни представя и своят личен пример. Можете да разгледате презентацията му ето тук.

Лекциите от този семинар ми допадат заради личните примери от практиката, които ни дават лекторите. Беше ми интересно да разбера как Борил Богоев е организирал всичките си професионални ресурси и каква система е изградил, като през цялото време обмислях кое би било работещо в моята практика при преводите, без да ми се налага да се превръщам в поредната преводаческа агенция, предлагаща преводи от/на 40 езика.

От година и половина имам блог и личната ми статистика до тук показва, че едва 10% от директните ми клиенти са дошли при мен през интернет, всички останали съм ги придобила въз основа на лични контакти и препоръки т.е. моят идеален клиент, за съжаление, не се и сеща да ме потърси в интернет, нищо че съм на първа позиция в Google по ключови думи…

Борбата за клиенти, обаче, продължава – все пак си тръгнах от семинара, въоръжена с 6 ловни стратегии и още по-голямо желание да експериментирам и да разбера възможно ли е за професионалната услуга, която предоставям – преводи от/на словенски, сръбски и хърватски език, да привлека идеалния си корпоративен клиент само през интернет, без да ми се налага да му звъня в офиса?

Преводач не се става за ден, а за да си преводаческа агенция – достатъчно е да наемеш офис и си готов! Възможно е дори да си легнеш безработен и да се събудиш мениджър на агенция, но за да си професионален преводач – са нужни години упорит труд, за да развиеш уменията, необходими за професията!

Към днешна дата се оказва, че само ако си гражданин на България не можеш да упражняваш достойно професията си на Преводач – всички други държави отдавна са се погрижили и са създали подходяща законова среда за своите преводачи, а в България – професията е обезценена, преводаческият бизнес у нас все още се крепи на Наредба от 1958 г. и Министерството на външните работи не желае да се откаже от незаконната такса, която прибира за заверката на подписа на преводачите – 15–30 лв. за документ, а и няма преводачески съюз, който да защити интересите им, просто защото и тези съюзи са се превърнали в преводачески агенции.

Беззаконието в преводаческия бранш в България поради огромните финансови интереси е факт! Факт е и, че точно заради това желаещите да превеждат като допълнителен доход са доста и са беззащитен, лесно достъпен, самопредлагащ се и управляем ресурс, умело използван от мениджърите на преводаческите агенции, но не и от добрите мениджъри на преводачески агенции, които държат да предоставят на клиентите си качествен продукт. Качественият продукт, обаче, си има цена и търсене, кривата на която нараства с девалвацията на професията, следователно професионалните преводачи, въпреки огромната конкуренция и липсата на грижа за тях от страна на държавата ни, са търсени и могат да се наложат като професионалисти на пазара и без посредничеството на агенция, особено ако са активни, предприемчиви и са на пазара на труда като свободна професия или като фирма.

Професионалният преводач няма нужда от агент, за да печели от труда си. Ако имаше Правилник или Закон за преводача и у нас, на никого не би му и хрумнало, че трябва задължително да има посредник между клиента и преводача и нямаше днес изобщо да го има конфликтът между преводачите и агенциите.

Министерството на Външните работи изкуствено е създало, поддържа с години и продължава да поддържа у гражданите погрешното разбиране, че когато ти трябва превод, ти е нужна преводаческа агенция и така преводаческите агенции от своя страна с подкрепата на Министерството отдавна са забравили изначалната си функция – да бъдат помощник-посредник между клиента и преводача, а фигурата на преводача изобщо я няма в представите на българските граждани или ако я има, то е, че всеки може да превежда, но не всеки може да има агенция! А чужденците, ползващи преводачески услуги у нас, недоумяват къде са се скрили преводачите на България, че не могат да се свържат директно с тях!

В България отдавна е изкривен смисълът от съществуването на преводаческите агенции – те би трябвало да работят за преводача, да защитават неговите интереси, да го представляват пред директните клиенти и така да го освободят от административната част, за да може преводачът да твори (преводите са под защитата на Закона за авторското право), да бъде по-продуктивен, да се развива и да бъде полезен на обществото, а срещу това агенцията да получава процент от работата на преводача – но вместо това мениджърите на преводаческите агенции твърдят, че преводачите трябва да работят на цената, която самата агенция им посочи, хонорарите им да бъдат максимално ниски, тъй като преводачите се възползват от труда на тях, мениджърите, защото клиентът бил техен!

Чий е клиентът и кой всъщност дава работата?

Със сигурност възложителят не е преводаческата агенция, нито Министерството на външните работи, а е самият клиент. Този клиент не е клиент на агенцията, защото той търси превод и ако агенцията можеше да превежда, нямаше да търси за тази цел вас – преводачът! Ето че преводачите не са наемници, наемници са самите посредници, защото ние, преводачите, сме тези, които решаваме дали да работим с дадена агенция и дали тя да спечели от това, че е посредник между нас и клиента ни, следователно преводачите са реалните работодатели, но в България поради наложеното изискване на Министерството на външните работи официалните преводи да преминават през преводаческа агенция агенциите започват да смятат, че притежават повече власт отколкото реално имат и да карат и преводачите да вярват в това! И преводачите дотолкова са повярвали в това, че ако някоя агенция ги потърси за превод, то те са безкрайно щастливи и превеждат на ниски цени, защото това е условието на агенциите, за да започнат да ги търсят редовно.

Какъв е ефектът от това? Много скоро щастливият преводач разбира, че не може да се издържа с парите от преводи през агенциите и пред него има два варианта – да стане самият той агенция или да се откаже от професията завинаги. Ето защо се получава така, че в България в сравнение с останалите държави си имаме повече агенции отколкото преводачи и ето защо дори самите съюзи на преводачите в България са преводачески агенции. Достатъчно е дори бегло сравнение на Етичния кодекс на СПБ (Съюз на преводачите в България) с Етичните кодекси на преводачите в другите държави, за да се види как в чужбина всеки преводач може да стане член на даден преводачески съюз и основната цел на съюзите им е да защитават престижа на професията и достойното съществуване на преводачите, а у нас – можеш да бъдеш член на такъв съюз, само ако имаш препоръка от настоящ член и в Етичния кодекс на СПБ се „осъжда практиката да се използват преводачи-подизпълнители”.

Защо ли в чужбина най-важната цел на съюзите е да защитават правата на преводачите, а у нас – преводачите да не работят в екип помежду си? Просто защото и българските преводачески съюзи са преводачески агенции и тяхната мисия не е да защитават интересите на преводачите, а да се възползват от преводачите, като стигат дори по-далеч от преводаческите агенции в потъпкването на достойнството на преводачите – неслучайно са затворени съюзи и няма „случайни” преводачи там. Затваряйки се и приемайки предимно университетски преподаватели, тези съюзи изкуствено претендират за елитарност и изграждат мита за некачествените преводачи извън техния съюз, които не са способни да извършват официални преводи, нищо че имат дипломи за висше образование по език, трудов стаж като преводачи и преведени книги!

Има три финансово заинтересовани страни в България да рушат престижа на професията Преводач – Министерството на външните работи, преводаческите агенции и преводаческите съюзи:

1.      Целта на Външно министерство е да прибира незаконна такса за заверката на подписите на преводачите зад гърба им, така че те ще продължават да си твърдят, че статутът на преводачите не е уреден, нищо че на практика по закон само ние носим наказателна отговорност, а на базата на дипломите си можем веднага да се регистрираме в Търговския регистър като свободна професия Преводач и да си извадим и печат – но това Министерство заблуждава всички държавни институции у нас!

2.      Целта на преводаческите агенции е с минимални усилия да печелят от нашето образование и квалификация, в които ние сме инвестирали години!

3.      Целта на двата затворени преводачески съюза е да печелят от авторитет – имената на техните членове са в техните си регистри в интернет, с което се предполага, че гарантират на клиентите качество и така автоматично изключват всички останали професионални преводачи в България!

Тези три заинтересовани страни през годините дотолкова са унижавали преводачите, че днес е трудно да се намерят преводачи, които да са наясно, че могат да работят по-успешно без услугите на преводаческите агенции. Имам колеги-преводачи, които дори не са си и помисляли, че им е необходимо да имат визитни картички като преводачи и да се представят като такива, защото не вярват, че е възможно клиент да ги предпочете пред агенция, а в чужбина преводачите си носят печатите в чантите, независими са и печелят достатъчно, за да инвестират непрекъснато в професионалното си развитие. Очевидно трите заинтересовани страни са успели да превърнат преводачите на България в свои роби, но трябва ли да продължаваме да се държим като такива и да не се борим за правата си? Нима ще допуснем и новите попълнения от млади филолози-преводачи да се заразят с наложилата се в България робска преводаческа психика и да смятат, че не могат да работят независими като адвокатите, зъболекарите, лекарите и нотариусите? Та ние сме точно като тях – специалисти с висше образование, можещи да се регистрират като свободна професия и на които не им е нужен посредник, за да осъществят директен контакт с клиент!

За начало – ето и някои от мерките, които могат да се предприемат с цел промяна на нелоялното отношение към професионалните преводачи:

1. Не приемайте трудни преводи от агенции

Най-големият страх или риск, с който се сблъскват всеки ден посредниците, е, че няма да могат да изпълнят задачата на клиента и те наистина няма как да я изпълнят качествено и в срок, ако е трудна и не разполагат с професионалист.

Ако професионалните преводачи започнат да отказват да поемат трудните специализирани преводи, то посредниците ще започнат да разчитат на работещите на трудов договор и препечелващи допълнително чрез преводи преводачи, които са ограничени откъм време, уморени са от основната си работа и избягват да поемат сложни преводи, а предпочитат бланковите документи т.е. ако професионалните преводачи започнат да отказват трудните преводи – то тях ще ги поемат преводачи без необходимия опит и така преводаческите агенции-посредници няма да могат да гарантират качество!

2. Превеждайте само за агенциите, които ви търсят и за бланкови документи

Ако все пак не можете да откажете специализирания текст за превод и сте професионален преводач, който работи само това, то със сигурност отдавна сте наясно, че на вас ви предлагат само най-сложните преводи, онези, които никой не ги иска, а бланковите документи ги превежда някой друг и то вероятно от ваше име – ученик, студент, преводач, който не издава фактури и не иска граждански договор…

Прегледайте поне за година назад коя агенция за какви текстове ви е търсела и ако сред агенциите има такива, които не са ви изпращали бланкови документи, а са ви търсели само за сложни текстове – то нямате причина да продължавате да работите с тях и можете да ги уведомите, че лично ще се отпишете от списъка им в КО на МВнР. Предупредете ги, че сте забелязали, че вече не получавате от тях бланкови документи и че ако ви потърсят за специализиран текст, то няма да го поемете. Можете и да не ги предупреждавате, можете да продължите да работите с тях, но се замислете защо ви е да поддържате преводаческа агенция, която заради ниските цени на преводачите от сивата икономика не поддържа вас? Добрите мениджъри на преводачески агенции са наясно, че ако осигуряват постоянен поток от преводи за доказалите се свои преводачи, ако ги препоръчват на други агенции, то така им дават възможност за постоянни доходи, а оттам и им осигуряват финансовата стабилност, за да могат преводачите да инвестират в професионалното си развитие и да не бъдат принудени да започват работа на трудов договор.

3. Не превеждайте на ниски цени

Работещите в сивата икономика преводачи превеждат на ниски цени, предпочитат бланкови документи и отказват сложните поръчки под претекст, че нямат време, но защо да го правите и вие?

По отношение на размера на хонорара ви между вас и преводаческата агенция конфликтът на интереси винаги ще го има, просто защото мечтата на комисионера е да намери някой, който да работи на възможно най-ниски цени, ако може и безплатно. Но, ако сте професионален преводач, то комисионерът ще иска и да може да разчита на вас в кризисни ситуации, затова проучете каква е средната цена за страница превод към директните клиенти и не се подценявайте – след като ви търсят за сложен превод, то и цената за него ще е различна!

Не мислете, че рискувате, ако прекратите отношенията си с агенция, с която се разминавате по отношение на размера на възнаграждението ви. Да, никой не е незаменим, но ако откажете превод за нелоялна агенция днес, то ще имате време да работите с друга агенция или със свой директен клиент утре!

4. Работете с колеги-професионални преводачи

Колегите ви с вашите работни езици не са ви конкуренция, а партньори – открийте най-добрите и общувайте с тях, споделяйте помежду си, обсъждайте проблемните текстове. Нормално е да ви се случи да не можете да поемете някой превод, да сте болни или преуморени и тогава на помощ ще ви се притече колега.

В чужбина преводачите имат сдружения, имат регистри на преводачите и лесно могат да се свържат помежду си и да работят заедно над големите проекти. Там клиентите имат изградения навик да се обръщат директно към професионален преводач, а не към агенция – това може да се случи и тук, ако се откажем от сянката на некоректните посредници и извоюваме свободата си.

Продължителното пътуване в кола с държавен служител може да се окаже доста полезно, особено ако споделите с него, че като професионалист сте в безизходица и скоро ще бъдете безработен заради новите изисквания на КО на МВнР, според които не само че години наред преводачите не могат да предлагат услугите си директно на клиентите, но и ако искат да продължат да упражняват свободната си професия на преводачи, то са длъжни да имат регистрирана фирма, а от 1 юли 2013 г. и да назначат двама филолози на трудов договор, да се сертифицират за качество и да представят документ за нает офис.

Съветът на държавния служител беше да намеря Директива, която да противоречи на мерките, които предприема Външно министерство, и чрез нея проблемът на преводачите ще бъде решен. Така попаднах на Европейската директива за услугите. Важно е да уточня, че Директивите определят цели, които да се постигнат от страните членки в определен срок. Този срок позволява на националните правителства да се адаптират в новата регламентация, като крайният срок за прилагането на Европейската директива за услугите във всички държави на ЕС е бил до 28.12.2009 г.

За съжаление Външно министерство не се адаптира, въпреки отдавна изтеклия срок, а напротив, тотално се отдалечава от поставените цели, защото не желае да се откаже от лесните приходи, прибирани незаконно чрез труда на преводачите, които дори не сме на трудов договор към КО на МВнР. Именно заради лесните приходи Външно министерство потиска свободната професия на преводача. На 19.03.2013 г. в писмо до МС те признават, че извършват незаконно заверката на подписа на преводачите зад гърба им, а защо въпреки самопризнанието си не желаят да отменят незабавно незаконната си дейност и ще продължат да я извършват  става ясно от Одиторския доклад на МВнР за 2011 г.:

„Към 31.12.2011 г. по бюджета на МВнР са отчетени приходи в размер на 72 184 608 лв., или 158,42 на сто спрямо уточнения план (45 566 618 лв.). С най-голям относителен дял – 85,26 на сто са проходите по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси…“

Ето и как се нарушават правата на преводачите според Европейската директива на услугите

 1. КО на МВнР задължава желаещите да предоставят преводачески услуги да извършват дейността си чрез правно-организационна форма

В България преводачите могат да се регистрират като свободна професия на базата на дипломите си, но нямат право да извършват официални преводи, ако не регистрират фирма и не сключат договор с КО на МВнР.

Така преводачите нямат избор и вместо да упражняват дейността си като свободна професия, то те трябва да откриват фирми. Няма да ви напомням как преди се изискваше капитал от 5000 лв. за откриването на фирма, така че „бедните” преводачи на България автоматично са били изхвърляни от собствената си професия, за която имат висше образование.

Чрез това си изискване КО на МВнР дискриминира преводачите – директните доставчици на услугата ПРЕВОД. Нещо повече – заявява, че  професията на преводачите не е регламентирана в нашето законодателство. След като не е регламентирана на каква база тогава Търговският регистър ни регистрира като свободна професия и си плащаме и самоосигуровките под икономическия код: Преводач? Ние притежаваме дипломи и това е достатъчно основание да се регистрираме като свободна професия, но от Външно са си открили много удобен начин да печелят наготово, а както видяхме от Одита им и немалко. В Наказателния кодекс на Република България, чл. 290, ясно е написано, че:

 „(1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.“

Какво се получава в България? Преводачите носим наказателна отговорност и ни застрашават 5 години затвор, а Външно министерство прибира такса 15-30 лв. за заверяването на подписите ни зад гърба ни и поставянето на щемпел с надпис, че не носи наказателна отговорност за верността на превода! За сравнение – в Словения преводачите ги застрашават само 2 години затвор и разполагат с лични печати, с които удостоверяват лично преводите си.

2. КО на МВнР въвежда изискване за броя персонал на преводаческите фирми

Тези от нас, които са избрали да работят като преводачи извън сивата икономика, сме си регистрирали фирми, за да спазим изискванията на КО на МВнР. Да, но от 1 юли 2013 г. ще влезе в сила ново изискване – и ние, преводачите, които превеждаме лично само с нашите си езици, ще трябва да назначим двама филолози във фирмите си, ако искаме да продължим да превеждаме официални документи.

Това изискване противоречи на Директивата за услугите относно задълженията за наличие на минимален брой заети лица. Член 15, параграф 2, буква е) се отнася за изисквания, определящи минимален брой заети лица за доставчици на услуги и за него е написано в Ръководството за прилагане на директивата за услугите, че „такова изискване може да бъде много утежняващо за някои оператори, в частност за малки и средни предприятия, които могат да са принудени да увеличат личния си състав с цел да получат възможност да предоставят своите услуги. Ако те не могат да си позволят това, подобно изискване в някои случаи може дори да ги изключи от пазара. При оценяване на своето законодателство, държавите-членки трябва да вземат предвид, че както се вижда от съдебната практика на Съда на ЕО, изисквания за наличие на минимален брой заети лица ще се оправдават само в ограничен брой случаи.

Например, в един случай, касаещ услуги за сигурност, съдът на ЕО определи, че задължението за наличие на минимален брой заети лица е оправдано от съображения за сигурност само когато се прилага за конкретната дейност на превоз на експлозиви (с оглед на необходимостта от наличие на екип от специфичен брой хора, боравещи с опасни материали), но не и по отношение на по-общи дейности в областта на сигурността, представляващи нисък риск за обществеността, като дейности, извършвани от охранители.”

Преводите нямат нищо общо с превоза на експлозиви, но Външно министерство се опитва да оправдае новите си изисквания и незаконната си такса за заверка на подписа на преводача като грижа за интересите на гражданите! Ние, преводачите, като  граждани на Република България не се усещаме обгрижени от това Министерство, а напротив, нарушени са ни основни човешки права и според Хартата на основните права на Европейския съюз.

I. Чл. 5            Забрана на робството и на принудителния труд

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение

Преводачите в България години наред са държани в принудителнo подчинение – те не могат да упражняват професията си лично, а са длъжни да го правят през преводаческите агенции, които прибират за посредническата си дейност над 70% от труда им.

II. Член 15    Свобода при избор на професия и право на труд

1. Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия

От 1. юли 2013 година няма да имам право на труд по свободно избраната от мен и любима професия или за да го имам – ще трябва да назнача още двама филолози на трудов договор, да наема офис и да се сертифицирам за качество.

Как мислите дали преводачите имат някакви права, освен да си носят кръста – 5 години лишаване от свобода за неверен превод, който може дори да не сме го извършили ние, но Външно министерство ще удостовери подписите ни зад гърба ни и ще прибере между 15-30 лв. такса за услугата, която ни предоставя – така благодарение на него един прекрасен ден може да се окажем в съда и да отговаряме за превод, който не сме извършили ние!