Беглият преглед на цените, предлагани от преводаческите агенции, спечелили търговете на Прокуратурите, показва отчаянието им, че нямат достатъчно работа – какво друго би могло да означава да се самопредлагаш да ти платят по-лошо, отколкото се предлага в самата Наредба за съдебните преводачи… Конкуретност, желание да спечелиш на всяка цена? По-скоро отчаяност, че средствата за препитание са ограничени и са намалели и че по-малкото е повече от нищо… Иначе защо ще си самосъздаваш кризисни условия на труд, особено след като си и посредник и ще трябва да търсиш и разчиташ на „евтини” преводачи?
Достатъчно доказателство за паниката на (без)работните преводачески агенции, спечелили търговете, че нямат преводи и са обречени на безработица, е прегледа на предложените цени от спечелилата търга към Окръжна прокуратура – Пловдив софийска агенция и текста в нейния сайт относно цените на преводаческите й услуги:
Ето какво е написала същата фирма в сайта си:
„Нормално е да си зададете въпроса: А какви ще бъдат цените при едно така гарантирано безупречно качество? С чиста съвест ще Ви отговорим: По-ниски отколкото на всичките ни конкуренти.”
В сайта им има правописни грешки, но на тях сме им свикнали, а и не това е важното в случая… по-същественото е, че докато (без)работните преводачески агенции печелят търговете, то професионалните преводачи продължават да са в нищотопоради липсата на познания на работещите в съдебната система за професията ни и непрофесионализма им в изготвянето на изискванията към преводачите – дипломите ни за филологии не стават… трябва си Сертификат С 1 или С 2, съгласно Общата европейска езикова рамка. Представям си как хуквам за Белград, Подгорица, Сараево, Бaня Лука, Загреб и Любляна и ентусиазмът ми да подготвя документите си за съдебен преводач в България секва, още повече, че агенциите участват в търговете с дипломите на преводачите, не и с техни сертификати.
Ако ще ставаме туристи, колекциониращи сертификати, по-добре директно да се явяваме на изпитите в чужбина за съдебни преводачи. Това поне ще ни гарантира влизането в официалните списъци на съдебните преводачи на тези държави, които са общодостъпни в интернет, а и ще се въоръжим, аз поне – с цели шест печата, докато в България ще си останем анонимни притежатели на сертификати, които трябва да ги подаваме към всеки съд поотделно, като ако не се явим в съда без основателна причина, ни очаква глоба от 500,00 лв.
Преводачите мълчат – ако мълчанието е злато, то те мълчат, защото имат достатъчно работа и забогатяват, така че не им се занимава с Наредбата за съдебни преводачи. Прокуратурите ни са доволни – те работят с отчаяните (без)работни преводачески агенции, които участват в търговете им и им плащат редовно, дори се отчитат в интернет.
И все пак нещо в анализа може би не е както трябва, или пък е?
От тази табличка с посочени номерации на двете издадени фактури на една и съща дата става ясно, че тази агенция в един и същи ден в края на месеца е издала 52 фактури, вероятно и повече…
Вид документ
Номер документ
Дата на документ
Стойност с ДДС
Дата на плащане
Основание за плащане
фактура
№ 0000002580
29.9.2014
128,68
14.10.2014
чл. 4 от Условията на договора
фактура
№ 0000002632
29.9.2014
959,28
14.10.2014
чл. 4 от Условията на договора
1087,96
Броят издадени фактури обаче не означава, че фирмата е спечелила достатъчно – фактури се пишат и за 3, и за 3000 лв., но след като иска да спечели търг на всяка цена, то това е сигурен признак, че е отчаяна (без)работна преводаческа агенция… особено, ако и годишният й корпоративен данък е почти колкото данъка на фирмата на един самостоятелен мълчалив средностатистически преводач…
Всеки преводач, който желае, може да провери коя преводаческа агенция е спечелила търга в неговия град, да прегледа каква е най-ниската цена, с която агенцията е спечелила търга, да напише свой коментар или анализ относно цените по групи и да ми го изпрати за анонимно или неанонимно публикуване в блога.
Според чл. 83 (6) от Закона за обществените поръчки :
Възложителят в един и същи ден изпраща решението по ал. 4 на всички участници и публикува в профила на купувача решението и протокола на комисията при условията на чл. 22б, ал. 3.
Ако отворите интернет страниците на всяка една Прокуратура, би трябвало да откриете линк към Протокола от търговете за писмени преводи. Към момента не мога да открия Протокола от проведения от Прокуратурата на Република България търг. Писах им с молба да ми изпратят линк.
Ето няколко линка като начало, за да разгледате Протоколите:
Прави впечатление, че преводаческите агенции, които са участвали в тези търгове, почти винаги са едни и същи за цяла България – 4–5 на брой, като най-вече изпъква името на една от тях, която е заложила ниски цени и е спечелила доста от търговете!
Наясно сме, че търговете значително ще забавят създаването на квалифицирани преводачи за нуждите на съдебната система, но допълнително имаме и следният казус, който Прокуратурите едва ли ще проследят:
След като агенциите, спечелили търговете Ви, се броят на пръстите на едната ръка, то дали наистина превеждат точно преводачите, посочени в списъка на агенциите, спечелили най-многото търгове?
Или същият въпрос, зададен по друг начин:
Броят на преводачите, който се изисква от всяка агенция, е 38. Една от агенциите е спечелила няколко търга. Някои от преводачите пък фигурират в списъците и на конкуренцията. Достатъчни ли ще са точно тези 38, а както се оказва и по-малко на брой преводачи, за да бъдат удовлетворени нуждите на Прокуратурите на България?
Рада с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето й. Тия звънливи и ясни гласета, тия мънички розови устца, които привличаха целувки, решаваха съдбата й. Тя ги заливаше със светлия си поглед, тя ги ободряваше с небесна усмивка итуряше цялата си душа на техните трепетни устни.
За преводачите всеки преведен и предаден текст е изпит, страхът от провал ги движи да се самоусъвършенстват ежедневно, затова е и важно получаването на обратна информация от клиентите относно удовлетвореността им. И ако вълненията на Рада Госпожина от „Под игото” на годишния изпит на учениците й отразяват тревожността й в рамките на един ден от годината, то тези стресови състояния при преводачите и техните преводи са с различен интензитет и многократна повторяемост през цялата година.
Една от възможните причини, която предизвиква стрес при извършването на преводи, е полисемията (многозначността на думите). Способността на думите да притежават повече от едно значение и да трябва да решаваш според дадения контекст кое от значенията са имали предвид може да предизвика и професионална паническа атака, особено ако ти се случи в рамките на една и съща седмица да получиш за превод един и същи текст от две различни преводачески агенции…
Първата ти реакция е да провериш наново ред по ред целият вече преведен текст с оригинала и да изчистиш с бележка на преводача единствената многозначна дума в текста, обяснявайки, че е възможен превод на термина или като възстановяване (връщане) на сума, или като принудително събиране на вземания в зависимост от контекста и страдайки, че там някъде има недоволен клиент… и си толкова стресиран, че не ти и хрумва, че всъщност двама различни клиенти са поръчали независимо един от друг превода на един и същи документ на две различни агенции и случайно и двете поръчки попадат при теб… Каква полисемия! Получаваш два отделни хонорара за един и същи текст срещу два пъти по-малко усилия, но двойно по-голям стрес!
И Темида прочете целият Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа на МВнР, само от МВнР си го четат и прилагат избирателно
Всеки сам за себе си, още от днес – гражданин, търговска фирма, преводаческа агенция или преводач – самостоятелно и независимо може да „заработи” срещу незаконосъобразните практики на Външно министерство, просто като започне да спазва стриктно законите на Република България и изисква това и от държавните служители. Оказва се, че НЕЖЕЛАНИЕТО на Дирекция „Консулски отношения” към МВнР да „поработи” само няколко часа в полза на гражданите, преводачите и преводаческите агенции, просто като информира с официално писмо всички държавни институции у нас, че ПРАВИЛНИКЪТ ИМ ОТ 1958 Г. Е НОРМАТИВНО ОСТАРЯЛ И ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ ДА ПРЕСТАНАТ ДА ИЗИСКВАТ СКЛЮЧЕН ДОГОВОР С МВнР И ЗАВЕРКА НА ПОДПИСА НА ПРЕВОДАЧА, Е ЗАЩОТО ОТ ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО СИ ИМАТ МНОГО ПО-ОБСЛУЖВАЩА ИНТЕРЕСИТЕ ИМ СТРАТЕГИЯ –ДА ПОДДЪРЖАТ СТАТУКВОТО СИ НА МОНОПОЛИСТ.
Монополизмът им е бил застрашен точно една година преди да влезе в сила Законът за ратифициране на конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове – от Външно министерство са били наясно с проекта на този закон и че ще изгубят сериозна част от приходите за поставянето на Апостил върху образователните документи, затова са преценили, че загубата няма да им е голяма, ако затвърдят позициите си на единствената институция, занимаваща се с преводите и заверката на подписа на преводачите. Ето защо и предприемат промени и черен PR, осъществен от Николай Младенов, който заяви от „сцената” на Парламента, че в България се извършват „некачествени” преводи! Идеята им е била и след преминаването на услугата по легализация на образователни документи от МВнР към Министерството на образованието, младежта и науката от 1. юни 2013 г. нататък, те да си запазят приходите от заверките на преводите.
Можеха да не ни въвличат в подобен сценарий и да се утвърдят като лидери, ако се бяха погрижили да обявят, че Правилникът им не би трябвало да се прилага и да уредят статута на преводачите в България, но те предпочетоха да са монополист и да продължават да пълнят хазната си с пари незаконно. Затова и черният им PR проработи срещу тях… И ако на ръководните държавни служители от Външно министерство поради алчност очевидно им липсва емпатия спрямо съдбата на хиляди граждани, агенции и преводачи, то за разлика от тях – в съда – не се и замислиха кой им е по-симпатичен – гражданите, търговските фирми, преводачите и преводаческите агенции или Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи на МВнР.
Съдебната практика като източник на информация и източник на правото е достъпна в интернет и заиграването в Google с ключовите думи „търговско дело + заверен превод” от 2012 г. до днес ще ви покаже доста заведени жалби в съда на търговски фирми срещу откази на Агенцията по вписванията да впишат променени обстоятелства или да обявят акт, подлежащ на обявяване в търговския регистър, защото представените със заявлението чуждестранни документи не са били придружени от заверен превод на български език, съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи.
Следва тълкуването, което дава всеки български съд във всяко едно Решение в Името на народа… а то е, че отказът трябва да бъде отменен, защото констатацията на длъжностното лице за липса на необходима допълнителна заверка е изцяло необоснована.
Според чл. 7 ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, когато документите по ал.1 и 2 са на чужд език, те трябва да се представят заедно със заверен превод на български език, изготвен съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, но в същият този Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи, който искат да спазваме служителите от Търговския регистър, ясно е написано в чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г. и бр. 103 от 1990 г.) (1), че:
Министерството на външните работи, дипломатическите и консулските представителства на Република България исключилите договор с Министерството на външните работи фирми за преводи извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд език на български само ако тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник.
Съдът редовно посочва, че допълнителното изискване за заверка на подписа на преводача с щемпел на сектор „Заверки и легализации“ на МВнР, каквото изискват в Агенцията по вписванията не се налага:
Съдът все още не е разгледал, но ако разгледа казус и за върнати от Агенцията по вписванията преводи на документи, извършени от фирма, която не е сключила договор в МВнР, ще се произнесе по същият начин:
Изискването за превод, извършен от страна на фирма, сключила договор с Министерството на външните работи, не се налага, тъй като не се касае за превод на легализиран по реда на Правилника документ.
Ето, че българският съд познава и прилага за разлика от Външно министерство:
А/ Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, Хага, 5 октомври 1961 г. , ратифицирана със закон у нас от 38 НС на 25.05.2000 г. и в сила за България от 30.04.2001 г., или за краткост Хагската конвенция – взаимно признаване на документи с положена заверка APOSTILLE (Апостил) от държавите, ратифицирали конвенцията или преведено на разбираем за Външно министерство език: Внимание! Не е необходима легализация на документите, издадени от Държавите, ратифицирали Хагската конвенция, следователно под тях никой няма право да изисква поставянето на щемпела на КО за заверка на подписа на преводача!
Б/Договорите за правна помощ, които България е сключила с някои държави и според които се прилага режим не само на освобождаване на документите от легализация, но и на освобождаване от поставянето на Апостил.
След като съдът редовно отхвърля изискването за допълнителна заверка на подписа на преводача, разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Закона за търговския регистър сочи, че документите се представят заедно със заверен превод на български език, а в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа липсва определение за „заверен превод”, то защо тогава от Агенцията по вписванията решават, че точно МВнР трябва да заверява преводите и то по правилник, който се отнася само за преводи на документи, легализирани по реда на Правилника. Решават го заради чл. 7, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, който е писан по инерция и който следва да се промени, иначе ще продължават да получават Решения от Съда на жалбите срещу тях не в своя полза, но определено в Името на народа!
И ако допуснем, че от МВнР не спазват разпоредбите на любимия си Правилник поради некомпетентност и затова продължават да заверяват подписите на преводачите след документи, които не са легализирани по реда на Правилника им, то същият тип некомпетентност е недопустима за Търговския регистър, в който преводачите и преводаческите агенции сме регистрирани с основен предмет на дейност: Преводачески услуги, а можем да регистрираме дейността си и по следният начин: Извършване на преводи на официални документи или Извършване на официални преводи на документи от/на…………………….език, или пък: преводачески услуги, официални и неофициални писмени и устни преводи от и на следните езици:……………………. и в Агенцията по вписванията са наясно за това и че дейността ни не е забранена със закон.
Остава само да ни дадат тяхното съвременно тълкуване на „заверен” превод, което да не противоречи на вътрешното ни законодателство – съгласно разпоредбата на чл.185 от Гражданския процесуален кодекс:
Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.
Тъй като тази разпоредба е налице в нормативен акт от по-висок ранг от Правилника, в конкретния случай Гражданския процесуален кодекс, то съгласно чл.15 от Закона за нормативните актове трябва да се прилага преимуществено той. И не на последно място да припомним на Агенцията по вписванията, когато дава своето тълкуване, да има предвид, че в щемпела на МВнР изрично е написано, че не носи отговорност за верността на превода, тя си е персонална – на самият преводач по чл. 290, ал. 2 от НК. На базата на него Агенцията по вписванията би могла просто да изисква към превода да бъде приложена Декларация на преводача, че е запознат с наказателната отговорност по чл. 290, ал.2[1] от НК, която носи в качеството си на преводач, ако пред съд или друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод.
Написах този текст на 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Може би не е случайност това. И ако според проф. Роже Бернар:
Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…
то според мен като представител на Преводачите на България точно тези три думи липсват в работата и политиката на Външното ни министерство спрямо гражданите и преводачите, а от една година и спрямо преводаческите агенции. Само че за разлика от нас делото на братята св.св. Кирил и Методий е имало огромен късмет, че не е зависело от политиката и работата на същото това наше Външно министерство, което работи единствено в посока затвърждаване на собствения си монополизъм, не само защото така му харесва, а защото е наясно, че ако заработи според съвременната нормативна уредба няма да има право да притежава нищо – нито нас, нито знанията ни, нито клиентите ни…
Има нещо много по-силно от всяка войска на света – и това е идея, чието време е дошло. (Виктор Юго)
Историята за Давид и Голиат се повтаря – почти година отмина от новината за новите изисквания на КО на МВнР и от тогава до сега преводачи сякаш няма, но и появата им не е от такова съществено значение. Вече сме наясно, че активните преводачи имат преводачески агенции и към момента им е по-приемливо да се представят като объркани какво са всъщност – преводачи или агенции – за да си продължат да са посредници с подкрепата на МВнР, вместо да се изправят срещу липсата на законност и да настояват за съставянето на регистър на преводачите.
Давид единствен се осмелява да се изправи срещу Голиат, който е толкова голям, че няма начин Давид да не го уцели с прашката си, така е и днес – войската и военните стратегии са излишни, защото откъдето и който и да насочи дори и сам прашката си срещу Голиат (Правилникът за преводите и легализациите, проекто-договорът на КО на МВнР), няма начин да не уцели. Сянката на Голиат (онези представители на преводачески агенции, които държат да запазят сегашното си статукво на защитени от КО на МВнР) принизява функцията на преводачите при извършването на официални преводи, но Давид е наясно, че Бог (законът) е на негова страна и че ще победи.
И ако във всички държави извън България отдавна има регистър на съдебните преводачи, които извършват официалните преводи и гражданите им не плащат незаконни такси за заверка на подписа на преводача, то у нас тази идея се отхвърля. Отхвърля се, но ето че вече отвън започват да забраняват на КО на МВнР да заверява подписа на преводача – първо беше Португалия, вече и Полша. Ето какво можете да прочетете в приемната на КО на МВнР:
Полша защити гражданите и преводачите си
В България вече никой не заплаща на нашето Външно министерство такса за заверка на подписа на преводача за полски език, ето че и българските преводачески агенции изгубиха правото да подготвят официални преводи на полски език. Постепенно и всички останали държави ще защитят гражданите си и преводачите си от българското Външно министерство – процесът вече започна. Той ще продължи и ако промени не се случат у нас, то пред преводачите на България остава вариантът да станат съдебни преводачи към държавите, чиито езици владеят, и така да влязат в техните регистри. Може би дори това ще се окаже в пъти по-удачен вариант за тях и начин да се промени системата отвън!
Не казвам: не работете за преводачески агенции, а напротив – работете си с тях…
Предупреждението ми е за един друг по-особен вид търговски посредници, чийто основен предмет на дейност не е преводаческата и които използват преводачески услуги по принуда – техният любим номер е да поканят и уговорят преводач за консекутивен превод, а след срещата да му заявят, че трябва сам да се договори с чуждестранния клиент за хонорара си и да фактурира сумата не на него – посредника, който ви е поканил за превода, а на отсрещната страна, защото самият посредник бил просто посредник и не знаел дали изобщо ще се стигне до бъдеща сделка… Другото, което може да ви се случи, е, този особен вид посредник да стигне още по-далеч: да ви помоли да фактурирате и неговата сума във вашата фактура до директния клиент, да ви намигне хитро и мазно, а след това с всички сили да се стреми да избегне да ви префактурира сумата, за да не плати данък.
Звучи ви объркано, нали? Няма нищо по-лошо от това да работите с търговски посредник, който не е производител, а се изхранва от комисонни и си вярва, че ви е направил услуга, като ви е поканил да превеждате и да изкарате „малко” пари – очаквайте да чуете от него и следното:
– Мила ми приятелко, пари не се изкарват лесно!
Вероятно се изкарват трудно, нямам представа, защото съм преводач, а ние, преводачите, когато работим с коректни партньори, печелим парите си с лекота! Ние можем и да избираме с кого да работим, а комисионерът няма избор – той е принуден всеки ден трескаво да се чуди какво да препродава и как да оцелее. И очевидно успява – България е една от малкото страни, в които е на власт Негово Величество Посредникът, който печели повече от самите производители и от продавачите. Това е и причината доста чуждестранни фирми, след като си направят маркетинговите проучвания, да се откажат да инвестират у нас. Но нека това да не е вашата лична причина да се откажете да превеждате самостоятелно и да предпочетете закрилата на преводаческите агенции –просто проучете внимателно кой ви кани за превод и ако е търговски посредник – настоявайте предварително, ако не за цялата сума, то поне за аванс! А ако откаже – откажете и вие! Много скоро ще ви потърсят следващите клиенти – бъдете свободни за тях, дайте им шанс!
