Tag: МВнР

На 08.06.2013 г. присъствах по покана на Националната асоциация на преводаческите агенции (НАПА) на събрание, предварително заявено от тях като събрание, на което най-важната точка е:

„Разглеждане на актуални въпроси за състоянието на преводаческия бизнес в България. Среща с представители на МВнР, МОМН, Министерство на правосъдието.“

За мен като преводач, регистрирал преди години преводаческа агенция, за да практикува професията си самостоятелно и неограничено, актуалните въпроси, които не търпят отлагане и изискват спешно мерки и реакция от страна на ПРЕВОДАЧЕСКИЯ БИЗНЕС, са:

– премахването на остарялата нормативна уредба и т.нар. нови изисквания и Договора към тях;
– статута на преводачите и съставянето на регистър;
– незаконосъобразната заверка на подписите на преводачите и таксата, която заплащат гражданите за тази услуга.

Вместо това, оказа се, че актуалните въпроси на представителите на т.нар. преводачески бизнес, присъстващи там, нямат нищо общо с моят основен предмет на дейност – преводите! Можете да разгледате раздаденият въпросник за обсъждане тук:

Всички присъстващи бяха сертифицирали се, интересуващи се основно за реда и проблемите, свързани със заверките на документите към различните институции и как да се до-„опрости“ и улесни тази им дейност.

Осъзнах, че това не са преводачески агенции, а нещо доста по-различно – това са Агенции за легализации и за тях е по-важно да имат куриер на трудов договор, а не редактор или преводач! Добре… нека си функционират като такива и нека към тях МВнР да си има изисквания, но не и към преводите и преводаческите агенции, които осигуряват ПРЕВОД. Неслучайно на това събрание не присъстваше представител от Министерството на правосъдието, отговарящ за въпросите по съставянето на регистъра на съдебните преводачи, а присъстваше Системен администратор от IT отдела им.

От днес лично за мен НАПА е НААЛ – НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА АГЕНЦИИТЕ ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИ, а ние, всички останали, които не сме или сме преводачи с агенции за преводи или преводачи, регистрирани на свободна практика, трябва да продължим да действаме по действително актуалните проблеми на преводаческия бизнес в България!

Историята за Давид и Голиат се повтаря – почти година отмина от новината за новите изисквания на КО на МВнР и от тогава до сега преводачи сякаш няма, но и появата им не е от такова съществено значение. Вече сме наясно, че активните преводачи имат преводачески агенции и към момента им е по-приемливо да се представят като объркани какво са всъщност – преводачи или агенции – за да си продължат да са посредници с подкрепата на МВнР, вместо да се изправят срещу липсата на законност и да настояват за съставянето на регистър на преводачите.

Давид единствен се осмелява да се изправи срещу Голиат, който е толкова голям, че няма начин Давид да не го уцели с прашката си, така е и днес – войската и военните стратегии са излишни, защото откъдето и който и да насочи дори и сам прашката си срещу Голиат (Правилникът за преводите и легализациите, проекто-договорът на КО на МВнР), няма начин да не уцели. Сянката на Голиат (онези представители на преводачески агенции, които държат да запазят сегашното си статукво на защитени от КО на МВнР) принизява функцията на преводачите при извършването на официални преводи, но Давид е наясно, че Бог (законът) е на негова страна и че ще победи.

И ако във всички държави извън България отдавна има регистър на съдебните преводачи, които извършват официалните преводи и гражданите им не плащат незаконни такси за заверка на подписа на преводача, то у нас тази идея се отхвърля. Отхвърля се, но ето че вече отвън започват да забраняват на КО на МВнР да заверява подписа на преводача – първо беше Португалия, вече и Полша. Ето какво можете да прочетете в приемната на КО на МВнР:

 

В България вече никой не заплаща на нашето Външно министерство такса за заверка на подписа на преводача за полски език, ето че и българските преводачески агенции изгубиха правото да подготвят официални преводи на полски език. Постепенно и всички останали държави ще защитят гражданите си и преводачите си от българското Външно министерство – процесът вече започна. Той ще продължи и ако промени не се случат у нас, то пред преводачите на България остава вариантът да станат съдебни преводачи към държавите, чиито езици владеят, и така да влязат в техните регистри. Може би дори това ще се окаже в пъти по-удачен вариант за тях и начин да се промени системата отвън!