Проекто-писмо-запитване до МВнР, МП, МОН относно преводаческата дейност

 

Като професионалисти, чийто основен предмет на дейност е свързан с предоставянето на преводачески услуги, и като Преводачи, самоосигуряващи се под код Преводаческа дейност, настояваме да ни информирате незабавно и изчерпателно по какъв начин ще упражняваме дейността Преводачески услуги и професията си Преводач през 2014 година по отношение на преводите на официални документи.

До този момент няма ясно и официално публикувано становище от Ваша страна дали ще има Закон или Правилник за преводача и в България, работи ли се над него в момента, кой участва в съставянето му, внесен ли е законопроект, кога? Единствената сигурна „информация” са слуховете, че се пише Закон за преводача от представители на Министерство на образованието на РБ със съдействието на представители на Съюза на преводачите в РБ. 

Ако това е така, то ние, като професионалисти, САМООСИГУРЯВАЩИ се според ставките, определени в държавата ни конкретно за тази икономическа дейност и квалификационна група професия, и разполагащи с опита на всички държави, чийто езици владеем, искаме да бъдем включени и да участаваме активно с опита си в съставянето на Закон или Правилник за упражняването на професията Преводач.

Молим навреме да ни информирате как ще се работи през 2014 година, ще има ли нови изисквания към преводаческите агенции или пък само към преводачите и кога ще бъдат публикувани от Ваша страна. Също така молим да ни информирате официално дали наистина работите по проблемите, свързани с дейността ни, какво точно правите, кои са отговорните лица, какви са сроковете за изпълнение, до къде сте стигнали, за да можем да реагираме в случай, че все още не сте предприели и нямате никакви конкретни резултати към момента, и сами да инициираме работна група според успешните практики в другите държави!

С уважение,

PismoPrevodachiIlkaEncheva1

PismoPrevodachiIlkaEncheva2

Забавеното-ускорено развитие на преводаческия бизнес у нас

Гледат на преводачите като на смешници, пишещи до Омбудсмана и неспособни да разрешат сами дребните проблеми на фирмите си и професията си… Който не може да оцелее на българския пазар, като си изгради бизнес-система, която да е непоклатима пред  всякакви държавни изисквания – законни, незаконни, отдавна остарели… то няма място в бизнеса… така че убий мухата, която ти е в влязла в главата, че можеш да промениш системата и да наложиш и в България световните практики и да упражняваш независимо свободната си професия на преводач или да управляваш свободно преводаческата си агенция и се примири…

Да, ама не, защото сме наясно, че съществуват безброй техники за убиване на мухи и все безполезни, някои от тях описани и от Йордан Радичков в разказа му Убий мухата!, който започва така:

„Винаги ми е правело впечатление лекомислието на някои хора, че е извънредно просто да се убие мухата.“

И докато всички ние, занимаващите се с преводи в България като основна професия, преминавахме по различно време, с различна скорост, всеки сам за себе си и очевидно без синхронност помежду ни през трите фази на реакция, описани от Закона на Артър Кларк за революционните идеи, то агенциите-хамелеони съвсем логично не се и обединиха около идеята за Закон за преводача и освобождаване на дейността им от архаични правилници, а се обединиха около идеята за монополизъм и понижаване на критериите за упражняване на професията преводач!

Според Артър Кларк всяка революционна идея предизвиква три фази на реакция:

1. — Това е напълно невъзможно – не ми губете времето.
2. — Възможно е, но не си струва да го правим.
3. — През цялото време ви казвах, че това е добра идея.

Тези три фази се отнасят за революционни идеи, а в идеята и в България да се  постигне независимост при практикуването на свободната професия Преводач и предлагането на услугата Преводи няма нищо революционно – в другите държави е регламентирано какво е заклет преводач още през 1928 г., но за съжаление ние в момента живеем, изживяваме и преживяваме това като нещо революционно. Е, все пак сме в България и знаем теорията на Г. Д. Гачев за забавеното-ускорено развитие на българското общество и литература – теория, която на нас, като българи, не ни звучи никак парадоксално, а като преводачи – още повече.   

Предстои ни превключването от забавено към ускорено развитие или казано другояче – догонване, предшествано от опити да се убие мухата, нахлула сред нас чрез обмяната на мнения в Петицията и показала ни как работят преводаческите агенции и преводачите в другите държави, колко остарял е Правилникът, колко абсурден е Договорът и  практиката да си даваме подписите на трети лица, да подписваме празни листи и да ни заверяват личните преводи зад гърба ни… Новите идеи за промени в преводаческия бизнес вече са сред нас и опитите да не бъдат последвани, да се игнорират и убият чрез премълчаване, са обречени на провал!

Ilka Encheva