Tag: заверка подписа на преводача

Не съм се старала да пиша красиво – красотата няма да спаси света, нито професията ни. Спасението е в практичността. Преводачи, наистина ли Ви харесва всеки да разполага с подписа Ви, да се подписвате върху празни листи, да сте просто имена в скрити списъци, а не реални личности? За тези от Вас, които са преводачи с агенции:  да си посредник е печеливша стратегия, но само ако си независим посредник – както е навсякъде по света. Наистина ли Ви харесва да сте зависими от некомпетентни държавни служители и от монополисти?

Не противопоставям агенции срещу преводачи – не! Тази част от веригата функционира добре. Третият е излишен и точно той не желае да си отиде!

Да почетем паметта на преводачите на България с прочитането на поредния отговор на Омбудсмана относно заверката на подписите ни!

1. Набързо написаното ми писмо до него, без дори да го прочета  и редактирам

Уважаеми г-н Омбудсман!

Дирекция КО към МВнР има изискване всяка преводаческа агенция да депозира подписи на преводачи, за да може от Дирекцията да заверяват подписите на преводачите в тяхно отсъствие. На мен и на всички останали преводачи, които имат желанието да работят с преводачески агенции – нито Дирекция Консулски отношения, нито всяка отделна преводаческа агенция могат да ни гарантират, че няма да злоупотребят с подписите ни.

Вие, като професионалист, познаващ законите, можете ли да посочите начин, по който да превеждаме за агенциите като заклети преводачи и да сме сигурни, че нито една агенция няма да злоупотреби с подписите ни? Можете ли да се обърнете с молба към Дирекция КО максимално бързо да гарантират сигурност на преводачите – като например на всички преводачи, които превеждат за агенции и отговарят на критериите на КО, да им се издаде печат или пък да изискват от преводаческите агенции преди да им предоставят превода за заверка на подписа на преводача, то подписът да е заверен преди това и при нотариус?
Искане: Моля, посочете ми законен и сигурен начин, с който да си гарантирам, че нито една агенция няма как да злоупотреби с подписа ми, за да мога да работя спокойно с всички агенции в България.
Предходни_разглеждания: Дирекция КО е признала, че практиката да заверява подписи на преводачи е незаконосъобразна, но не я прекратява!

2. Отговорът на Омбудсмана – отново без срокове за изпълнение и висящо-уклончив

Омбудсман

 

Всеки сам за себе си, още от днес – гражданин, търговска фирма, преводаческа агенция или преводач – самостоятелно и независимо може да „заработи” срещу незаконосъобразните практики на Външно министерство, просто като започне да спазва стриктно законите на Република България и изисква това и от държавните служители. Оказва се, че НЕЖЕЛАНИЕТО на Дирекция „Консулски отношения” към МВнР да „поработи” само няколко часа в полза на гражданите, преводачите и преводаческите агенции, просто като информира с официално писмо всички държавни институции у нас, че ПРАВИЛНИКЪТ ИМ ОТ 1958 Г. Е НОРМАТИВНО ОСТАРЯЛ И ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ ДА ПРЕСТАНАТ ДА ИЗИСКВАТ СКЛЮЧЕН ДОГОВОР С МВнР И ЗАВЕРКА НА ПОДПИСА НА ПРЕВОДАЧА, Е ЗАЩОТО ОТ ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО СИ ИМАТ МНОГО ПО-ОБСЛУЖВАЩА ИНТЕРЕСИТЕ ИМ СТРАТЕГИЯ – ДА ПОДДЪРЖАТ СТАТУКВОТО СИ НА МОНОПОЛИСТ.

Монополизмът им е бил застрашен точно една година преди да влезе в сила Законът за ратифициране на конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове – от Външно министерство са били наясно с проекта на този закон и че ще изгубят сериозна част от приходите за поставянето на Апостил върху образователните документи, затова са преценили, че загубата няма да им е голяма, ако затвърдят позициите си на единствената институция, занимаваща се с преводите и заверката на подписа на преводачите. Ето защо и предприемат промени и черен PR, осъществен от Николай Младенов, който заяви от „сцената” на Парламента, че в България се извършват „некачествени” преводи! Идеята им е била и след преминаването на услугата по легализация на образователни документи от МВнР към Министерството на образованието, младежта и науката от 1. юни 2013 г. нататък, те да си запазят приходите от заверките на преводите.

Можеха да не ни въвличат в подобен сценарий и да се утвърдят като лидери, ако се бяха погрижили да обявят, че Правилникът им не би трябвало да се прилага и да уредят статута на преводачите в България, но те предпочетоха да са монополист и да продължават да пълнят хазната си с пари незаконно. Затова и черният им PR проработи срещу тях… И ако на ръководните държавни служители от Външно министерство поради алчност очевидно им липсва емпатия спрямо съдбата на хиляди граждани, агенции и преводачи, то за разлика от тях – в съда – не се и замислиха кой им е по-симпатичен – гражданите, търговските фирми, преводачите и преводаческите агенции или Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи на МВнР.

Съдебната практика като източник на информация и източник на правото е достъпна в интернет и заиграването в Google с ключовите думи „търговско дело + заверен превод” от 2012 г. до днес ще ви покаже доста заведени жалби в съда на търговски фирми срещу откази на Агенцията по вписванията да впишат променени обстоятелства или да обявят акт, подлежащ на обявяване в търговския регистър, защото представените със заявлението чуждестранни  документи не са били придружени от заверен превод на български език, съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи.

Следва тълкуването, което дава всеки български съд във всяко едно Решение в Името на народа…  а то е, че отказът трябва да бъде отменен, защото констатацията на длъжностното лице за липса на необходима допълнителна заверка е изцяло необоснована.

Според чл. 7 ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, когато документите по ал.1 и 2 са на чужд език, те трябва да се представят заедно със заверен превод на български език, изготвен съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, но в същият този Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи, който искат да спазваме служителите от Търговския регистър,  ясно е написано в чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г. и бр. 103 от 1990 г.) (1), че:

Министерството на външните работи, дипломатическите и консулските представителства на Република България и сключилите договор с Министерството на външните работи фирми за преводи извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд език на български само ако тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник.

Съдът редовно посочва, че допълнителното изискване за заверка на подписа на преводача с щемпел на сектор  „Заверки и легализации“ на МВнР, каквото изискват в Агенцията по вписванията не се налага:

тъй като не се касае за превод на легализиран по реда на Правилника документ.

Съдът все още не е разгледал, но ако разгледа казус и за върнати от Агенцията по вписванията преводи на документи, извършени от фирма, която не е сключила договор в МВнР,  ще се произнесе по същият начин:

Изискването за превод, извършен от страна на  фирма, сключила договор с Министерството на външните работи, не се налага,  тъй като не се касае за превод на легализиран по реда на Правилника документ.

Ето, че българският съд познава и прилага за разлика от Външно министерство:

А/ Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, Хага, 5 октомври 1961 г. , ратифицирана със закон у нас от 38 НС на 25.05.2000 г. и в сила за България от 30.04.2001 г., или за краткост Хагската конвенция – взаимно признаване на документи с положена заверка APOSTILLE (Апостил) от държавите, ратифицирали конвенцията или преведено на разбираем за Външно министерство език: Внимание! Не е необходима легализация на документите, издадени от Държавите, ратифицирали Хагската конвенция, следователно под тях никой няма право да изисква поставянето на щемпела на КО за  заверка на подписа на преводача!

Б/ Договорите за правна помощ, които България е сключила с някои държави и според които се прилага режим не само на освобождаване на документите от легализация, но и на освобождаване от поставянето на Апостил.

След като съдът редовно отхвърля изискването за допълнителна заверка на подписа на преводача, разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Закона за търговския регистър сочи, че документите се представят заедно със заверен превод на български език, а в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа липсва определение за „заверен превод”, то защо тогава от Агенцията по вписванията решават, че точно МВнР трябва да заверява преводите и то по правилник, който се отнася само за преводи на документи, легализирани по реда на Правилника. Решават го заради чл. 7, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, който е писан по инерция и който следва да се промени, иначе ще продължават да получават Решения от Съда на жалбите срещу тях не в своя полза, но определено в Името на народа!

И ако допуснем, че от МВнР не спазват разпоредбите на любимия си Правилник поради некомпетентност и затова продължават да заверяват подписите на преводачите след документи, които не са легализирани по реда на Правилника им, то същият тип некомпетентност е недопустима за Търговския регистър, в който преводачите и преводаческите агенции сме регистрирани с основен предмет на дейност: Преводачески услуги, а можем да регистрираме дейността си и по следният начин: Извършване на преводи на официални документи или Извършване на официални преводи на документи от/на…………………….език, или пък: преводачески услуги, официални и неофициални писмени и устни преводи от и на следните езици: ……………………. и в Агенцията по вписванията са наясно за това и че дейността ни не е забранена със закон.

Остава само да ни дадат тяхното съвременно тълкуване на „заверен” превод, което да не противоречи на вътрешното ни законодателство – съгласно разпоредбата на чл.185 от Гражданския процесуален кодекс:

Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.

Тъй като тази разпоредба е налице в нормативен акт от по-висок ранг от Правилника, в конкретния случай Гражданския процесуален кодекс, то съгласно чл.15 от Закона за нормативните актове трябва да се прилага преимуществено той. И не на последно място да припомним на Агенцията по вписванията, когато дава своето тълкуване, да има предвид, че в щемпела на МВнР изрично е написано, че не носи  отговорност за верността на превода, тя си е персонална – на самият преводач по чл. 290, ал. 2 от НК. На базата на него Агенцията по вписванията би могла просто да изисква към превода да бъде приложена Декларация на преводача, че е запознат с наказателната отговорност по чл. 290, ал.2[1] от НК, която носи в качеството си на преводач, ако пред съд или друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод.

Написах този текст на 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Може би не е случайност това. И ако според проф. Роже Бернар:

Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…

то според мен като представител на Преводачите на България точно тези три думи липсват в работата и политиката на Външното ни министерство спрямо гражданите и преводачите, а от една година и спрямо преводаческите агенции. Само че за разлика от нас делото на братята св.св. Кирил и Методий е имало огромен късмет, че не е зависело от политиката и работата на същото това наше Външно министерство, което работи единствено в посока затвърждаване на собствения си монополизъм, не само защото така му харесва, а защото е наясно, че ако заработи според съвременната нормативна уредба няма да има право да притежава нищо – нито нас, нито знанията ни, нито клиентите ни…

 

Продължителното пътуване в кола с държавен служител може да се окаже доста полезно, особено ако споделите с него, че като професионалист сте в безизходица и скоро ще бъдете безработен заради новите изисквания на КО на МВнР, според които не само че години наред преводачите не могат да предлагат услугите си директно на клиентите, но и ако искат да продължат да упражняват свободната си професия на преводачи, то са длъжни да имат регистрирана фирма, а от 1 юли 2013 г. и да назначат двама филолози на трудов договор, да се сертифицират за качество и да представят документ за нает офис.

Съветът на държавния служител беше да намеря Директива, която да противоречи на мерките, които предприема Външно министерство, и чрез нея проблемът на преводачите ще бъде решен. Така попаднах на Европейската директива за услугите. Важно е да уточня, че Директивите определят цели, които да се постигнат от страните членки в определен срок. Този срок позволява на националните правителства да се адаптират в новата регламентация, като крайният срок за прилагането на Европейската директива за услугите във всички държави на ЕС е бил до 28.12.2009 г.

За съжаление Външно министерство не се адаптира, въпреки отдавна изтеклия срок, а напротив, тотално се отдалечава от поставените цели, защото не желае да се откаже от лесните приходи, прибирани незаконно чрез труда на преводачите, които дори не сме на трудов договор към КО на МВнР. Именно заради лесните приходи Външно министерство потиска свободната професия на преводача. На 19.03.2013 г. в писмо до МС те признават, че извършват незаконно заверката на подписа на преводачите зад гърба им, а защо въпреки самопризнанието си не желаят да отменят незабавно незаконната си дейност и ще продължат да я извършват  става ясно от Одиторския доклад на МВнР за 2011 г.:

„Към 31.12.2011 г. по бюджета на МВнР са отчетени приходи в размер на 72 184 608 лв., или 158,42 на сто спрямо уточнения план (45 566 618 лв.). С най-голям относителен дял – 85,26 на сто са проходите по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси…“

Ето и как се нарушават правата на преводачите според Европейската директива на услугите

 1. КО на МВнР задължава желаещите да предоставят преводачески услуги да извършват дейността си чрез правно-организационна форма

В България преводачите могат да се регистрират като свободна професия на базата на дипломите си, но нямат право да извършват официални преводи, ако не регистрират фирма и не сключат договор с КО на МВнР.

Така преводачите нямат избор и вместо да упражняват дейността си като свободна професия, то те трябва да откриват фирми. Няма да ви напомням как преди се изискваше капитал от 5000 лв. за откриването на фирма, така че „бедните” преводачи на България автоматично са били изхвърляни от собствената си професия, за която имат висше образование.

Чрез това си изискване КО на МВнР дискриминира преводачите – директните доставчици на услугата ПРЕВОД. Нещо повече – заявява, че  професията на преводачите не е регламентирана в нашето законодателство. След като не е регламентирана на каква база тогава Търговският регистър ни регистрира като свободна професия и си плащаме и самоосигуровките под икономическия код: Преводач? Ние притежаваме дипломи и това е достатъчно основание да се регистрираме като свободна професия, но от Външно са си открили много удобен начин да печелят наготово, а както видяхме от Одита им и немалко. В Наказателния кодекс на Република България, чл. 290, ясно е написано, че:

 „(1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.“

Какво се получава в България? Преводачите носим наказателна отговорност и ни застрашават 5 години затвор, а Външно министерство прибира такса 15-30 лв. за заверяването на подписите ни зад гърба ни и поставянето на щемпел с надпис, че не носи наказателна отговорност за верността на превода! За сравнение – в Словения преводачите ги застрашават само 2 години затвор и разполагат с лични печати, с които удостоверяват лично преводите си.

2. КО на МВнР въвежда изискване за броя персонал на преводаческите фирми

Тези от нас, които са избрали да работят като преводачи извън сивата икономика, сме си регистрирали фирми, за да спазим изискванията на КО на МВнР. Да, но от 1 юли 2013 г. ще влезе в сила ново изискване – и ние, преводачите, които превеждаме лично само с нашите си езици, ще трябва да назначим двама филолози във фирмите си, ако искаме да продължим да превеждаме официални документи.

Това изискване противоречи на Директивата за услугите относно задълженията за наличие на минимален брой заети лица. Член 15, параграф 2, буква е) се отнася за изисквания, определящи минимален брой заети лица за доставчици на услуги и за него е написано в Ръководството за прилагане на директивата за услугите, че „такова изискване може да бъде много утежняващо за някои оператори, в частност за малки и средни предприятия, които могат да са принудени да увеличат личния си състав с цел да получат възможност да предоставят своите услуги. Ако те не могат да си позволят това, подобно изискване в някои случаи може дори да ги изключи от пазара. При оценяване на своето законодателство, държавите-членки трябва да вземат предвид, че както се вижда от съдебната практика на Съда на ЕО, изисквания за наличие на минимален брой заети лица ще се оправдават само в ограничен брой случаи.

Например, в един случай, касаещ услуги за сигурност, съдът на ЕО определи, че задължението за наличие на минимален брой заети лица е оправдано от съображения за сигурност само когато се прилага за конкретната дейност на превоз на експлозиви (с оглед на необходимостта от наличие на екип от специфичен брой хора, боравещи с опасни материали), но не и по отношение на по-общи дейности в областта на сигурността, представляващи нисък риск за обществеността, като дейности, извършвани от охранители.”

Преводите нямат нищо общо с превоза на експлозиви, но Външно министерство се опитва да оправдае новите си изисквания и незаконната си такса за заверка на подписа на преводача като грижа за интересите на гражданите! Ние, преводачите, като  граждани на Република България не се усещаме обгрижени от това Министерство, а напротив, нарушени са ни основни човешки права и според Хартата на основните права на Европейския съюз.

I. Чл. 5            Забрана на робството и на принудителния труд

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение

Преводачите в България години наред са държани в принудителнo подчинение – те не могат да упражняват професията си лично, а са длъжни да го правят през преводаческите агенции, които прибират за посредническата си дейност над 70% от труда им.

II. Член 15    Свобода при избор на професия и право на труд

1. Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия

От 1. юли 2013 година няма да имам право на труд по свободно избраната от мен и любима професия или за да го имам – ще трябва да назнача още двама филолози на трудов договор, да наема офис и да се сертифицирам за качество.

Как мислите дали преводачите имат някакви права, освен да си носят кръста – 5 години лишаване от свобода за неверен превод, който може дори да не сме го извършили ние, но Външно министерство ще удостовери подписите ни зад гърба ни и ще прибере между 15-30 лв. такса за услугата, която ни предоставя – така благодарение на него един прекрасен ден може да се окажем в съда и да отговаряме за превод, който не сме извършили ние!

Публикувам писмото си до Омбудсмана, изпратено на 29.07.2012 г., и неговият отговор до мен, който получих след повече от три месеца и то след като попитах защо нямам отговор – на 06.11.2012 г., за да прецените сами дали в борбата ни срещу монополизма само „държавата ни е болна“, както твърди Омбудсманът, или освен нея има и други болни и неработещи… Излишно е да ви казвам, че към днешна дата, когато доста факти ни се изясниха, бих формулирала исканията си без желанието да се сключва какъвто и да е договор с КО, защото вече всички знаем, че това е един фиктивен договор!

 

Име: Илка
Презиме: Иванова
Фамилия: Енчева
ЕГН: ……
Пощенски_код: ……..
Адрес: …………
Населено_място: София
Телефон: 0889 332 359
Email: ilkae@abv.bg
Институция: Министерство на външните работи, Консулски отдел

Описание: Завършила съм специалност Славянска филология, с профил: Сръбски и хърватски език и сръбска, хърватска и словенска литература, а след това и докторантура по Сръбска, хърватска и словенска литература. Работех като хоноруван асистент по Славянски литератури в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това като Управител, главен редактор и преводач в издателство „Младинска книга” ЕООД, гр. София, което беше част от Международната издателска група „Младинска книга“ – най-голямата издателска група в бивша Югославия с инвестиции във всички държави, чиито езици владея.

През 2009 г. издателството напусна България заради настъпилата икономическа криза и аз започнах работа на свободна практика като преводач. Трябваше да избирам дали да се регистрирам като лице, практикуващо свободна професия, или като фирма.

1. Оказа се, че ако искам да извършвам официални преводи за директните си клиенти, въпреки че на сайта на КО на МВнР е написано, че сключват договори с преводачите за извършването на официални преводи, то това е невярно. КО на МВнР сключва договори за извършването на официални преводи само с фирми, не и с лица, регистрирали се като Свободна професия. Затова регистрирах ЕООД и сключих договор с КО. Но проблемът, че преводачите, регистрирали се като свободна професия, нямат право да сключват директно договор с КО за извършване на официални преводи си остава и е проблем на всички преводачи и днес. Защо тогава нашата професия се води Свободна, след като ние реално само имаме право да си плащаме данъците и осигуровките, а нямаме право да сключваме директно договор с КО? Защо тази държавна институция ме лишава от правото ми да практикувам изцяло СВОБОДНО – СВОБОДНАТА СИ ПРОФЕСИЯ? КО на МВНР на практика ни принуждава нас, преводачите, да си регистрираме фирми, въпреки че имаме право да се регистрираме като свободна професия. То ме и принуждава, ако искам да работя като преводач на официални документи, да работя с фирми посредници, а не директно с него като държавна институция.

2. Имам желание да работя с много преводачески агенции, но тук се сблъсквам с друг проблем. КО на МВнР ми заверява подписа на преводач, без реално аз лично да присъствам в КО, за да се подпиша там. Това поражда порочната практика Преводаческите агенции да фалшифицират подписите на преводачите и затова се страхувам да превеждам към Преводачески агенции – защото аз нося наказателна отговорност, не я носят нито агенциите, нито КО. Колегите ми преводачи и аз реално се страхуваме, че можем да бъдем подведени под наказателна отговорност за превод, който не е извършен от нас, но за който КО към МВнР е заверил нашия подпис.

3. Работя с рядък език. Не всяка преводаческа агенция разполага с преводач с този език и на клиентите често им е казвано, че няма такива преводачи в България, което не е така. Във всички други държави от ЕС има единен регистър в интернет на преводачите им, които имат право да извършват официални преводи, преводачите в другите държави разполагат с личен печат, там имат статут като на адвокатите, нотариусите, зъболекарите и хората, нуждаещи се от услугите им, си работят директно с тях, а у нас – нямам право да упражнявам изцяло професията си без посредничеството на преводаческа агенция, защо?

Защо КО към МВнР не ми дава право да извършвам официални преводи без посредничеството на преводаческа агенция, след като имам висше образование за това?

Защо българското Външно министерство в другите държави работи директно с преводачите и на страниците на посолствата си е поставило данните на преводачите, с които работи, а у нас – не?

Защо се заверява моят подпис, след като лично аз на присъствам в момента на заверката?

Защо няма в България единен регистър на преводачите?

Защо в България може да станеш медиатор за 6 дни, след това да платиш 20 лева и да бъдеш вписан в регистъра към съда, защо може всеки за 3 дни да стане вътрешен одитор, а аз като преводач, учил повече от 6 години и с над 15-годишен стаж нямам право да работя директно с КО към МВнР и да практикувам изцяло и независимо свободната си професия, така както е във всички държави от ЕС?
Искане:

1. КО към МВнР да сключва договори с преводачите за извършване на официални преводи, а не да сме длъжни да работим задължително през агенция. В другите държави преводачите, които имат право да извършват официални преводи, поставят подписа и печата си под превода си и няма никакви фирмени бланки!

2. КО към МВнР да няма право да заверява подписите на преводачите в тяхно отсъствие, защото ние, преводачите, носим наказателна отговорност, а не агенциите или КО. Затова да се предложи друг вид заверка – в другите държави това е личният печат на преводача.

3. Да има единен регистър на преводачите в интернет, които имат право да извършват официални преводи. Сега има списък с фирми, които са сключили договор в МВнР, но от този списък не става ясно коя агенция с преводачи от кои езици разполага!

Ето и отговора: