Рада с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето й. Тия звънливи и ясни гласета, тия мънички розови устца, които привличаха целувки, решаваха съдбата й. Тя ги заливаше със светлия си поглед, тя ги ободряваше с небесна усмивка и туряше цялата си душа на техните трепетни устни.
За преводачите всеки преведен и предаден текст е изпит, страхът от провал ги движи да се самоусъвършенстват ежедневно, затова е и важно получаването на обратна информация от клиентите относно удовлетвореността им. И ако вълненията на Рада Госпожина от „Под игото” на годишния изпит на учениците й отразяват тревожността й в рамките на един ден от годината, то тези стресови състояния при преводачите и техните преводи са с различен интензитет и многократна повторяемост през цялата година.
Една от възможните причини, която предизвиква стрес при извършването на преводи, е полисемията (многозначността на думите). Способността на думите да притежават повече от едно значение и да трябва да решаваш според дадения контекст кое от значенията са имали предвид може да предизвика и професионална паническа атака, особено ако ти се случи в рамките на една и съща седмица да получиш за превод един и същи текст от две различни преводачески агенции…
Първата ти реакция е да провериш наново ред по ред целият вече преведен текст с оригинала и да изчистиш с бележка на преводача единствената многозначна дума в текста, обяснявайки, че е възможен превод на термина или като възстановяване (връщане) на сума, или като принудително събиране на вземания в зависимост от контекста и страдайки, че там някъде има недоволен клиент… и си толкова стресиран, че не ти и хрумва, че всъщност двама различни клиенти са поръчали независимо един от друг превода на един и същи документ на две различни агенции и случайно и двете поръчки попадат при теб… Каква полисемия! Получаваш два отделни хонорара за един и същи текст срещу два пъти по-малко усилия, но двойно по-голям стрес!