Днес, 24. май 2013 г., получих отговор на молбата си до Омбудсмана на Република България за съдействие да се отмени Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и публикувам отговора му тук с благодарност за действията, които е предприел!
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЕНЧЕВА,
В писмото си до омбудсмана настоявате за моето съдействие да се отмени Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г. и да се прекрати практиката от страна на Министерство на външните работи, дирекция „Консулски отношения“ да начислява такси за официални преводи поради противоречие с т.нар. Хагска конвенция за апостила.
Като оценявам активната Ви гражданска позиция и доверието Ви в институцията на омбудсмана, бих искал да Ви уведомя следното.
Омбудсманът бе сезиран с множество жалби, както от индивидуални преводачи, така и от професионални организации като Съюза на преводачите, Асоциацията на преводачите в България и Националната асоциация на преводаческите услуги с настояване за промяна на нормативната уредба и уреждане статута на заклетите преводачи в България в съответствие с международни споразумения, по които България е страна и европейското законодателство в тази област. Както навярно Ви е известно омбудсманът не разполага със законодателна инициатива. Поради тази причина се обърнах към министър-председателя и министър на външните работи г-н Марин Райков, като отправих настоятелна препоръка за своевременно и адекватно разрешаване на въпросите с официалните преводи, легализацията на преводи, статута на заклет преводач и др.
Изразих своето становище, че е недопустимо толкова важни въпроси като осигуряване качеството на официалните преводи на документи, с които много често се гарантират съществените правни и имуществени интереси, да се уреждат от несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт.
Споделих и европейските тенденции по отношение регламентиране професията на преводач в Европейския съюз, които са подробно изложени в Доклада относно статута на професията на преводач в Европейския съюз, публикуван през юли 2012 г. В него също така се прави обзор на уредбата на различни категории преводачи, включително т.нар. официални преводачи, в държавите-членки на Европейския съюз и се предлага регламентация на професията на преводач подобно на регулираните професии в Европейския съюз с цел унифициране на преводаческите услуги, гарантиране качеството на преводите и улесняване на мобилността на преводачите в обединеното европейско пространство.
Не на последно място изтъкнах необходимостта от цялостно уреждане на материята, свързана със заклетите преводачи, предвид задължението на страната ни да транспонира до 27 октомври 2013 г. Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Член 5 от Директивата, например, указва на държавите-членки да съставят регистър на независими устни и писмени преводачи, за да се насърчи адекватността на устния и писмения превод. В чл. 2, ал. 8 и чл. 3, ал. 9 се въвежда изискване за качеството съответно на устния и писмения превод, за да се гарантира справедливо производство и правото на заподозрените лица или обвиняемите на защита.
В кореспонденцията си с професионални организации на преводачите изразих и увереността си, че те ще съдействат на компетентните органи с експертиза за уреждане по един адекватен и европейски начин на въпросите на заклетите преводачи.
Относно твърдението Ви, че част от таксите, които Министерство на външните работи събира за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, са незаконни, искам да Ви уведомя, че като подзаконов нормативен акт тарифата подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Омбудсманът не може да води дела от името на лицата, които са се обърнали към него и не може да ги представлява пред съд.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ –
ОМБУДСМАН
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
