И през 2020 г. все още по телефона клиенти ми задават въпроса дали преводаческата ми агенция има сключен договор с Министерство на външните работи, дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“. Това се оказва най-важното за тях, докато не им обясня, че още от края на 2017 г. МВнР не сключва договори с преводачески агенции, а регистрира и води регистър на самите преводачи, като същият този регистър е забранен с решение на ВАС, защото преводите са обявени за търговска дейност.
След като преводите са търговска дейност, не се сключват договори с агенции, то защо тогава в сайтовете на повечето преводачески агенции присъстват следните текстове?
„Нашите предимства:
- сключен договор с МВнР за извършване на официални преводи на документи и други книжа;”
„…преводи подписва договор с Министерство на външните работи под номер 16ПР-1373/28.07.2016 г. за извършване на преводачески услуги.”
„Официални преводи
Агенцията е оторизирана от Консулски отдел на МВнР на България за извършване на официални писмени и устни преводи от и на всички езици.”
„…ООД има договор с Консулския отдел на Министерството на външните работи за извършване на заверени преводи, които подлежат на легализиране от МВнР.”
„Агенция за преводи и легализация …има сключен договор с Министерство на външните работи на Република България да извършва преводи на документи, за които се изисква легализация.”
„Условия за легализация на документи:
Наличие на печати и заверки от съответните държавни институции.
Превод от агенция, оторизирана от Министерството на външните работи.”
„Агенция за преводи …..е създадена през 2006 г., има договор за превод на документи с КО към МВнР” – взето от jobs.bg през ноември 2020 г.
„При оформянето на документи от България за чужбина и от чужбина за България обикновено се изисква те да бъдат придружени от т. нар. официален превод, който в определени случаи се налага да бъде легализиран. Такъв превод може да бъде извършен само от упълномощена от МВнР фирма.
… има сключен договор с Министерство на външните работи на Р България – дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“, по силата на който има право да извършва официални преводи на документи от български на чужди езици и от чужди на български език, като спазва съответните законови изисквания за легализиране, удостоверяване и оформяне на превежданите документи.”
„От тази година имаме договор с Министерството на външните работи за извършването на легализиран превод на документи и книжа.”
От години няма договори с МВнР, преводите са обявени за търговска дейност и според Закона за защита на конкуренцията с тези си текстове преводаческите агенции въвеждат в заблуждение клиентите:
Обща забрана
Чл. 29. Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.
Въвеждане в заблуждение
Чл. 31. Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти.
Уважаеми клиенти на преводачески услуги,
Някои агенции са написали, че официален превод означава: „Превод от заклет преводач, на бланка на фирмата, с печат на фирмата.” Изопачаването на фактите се разпространява и извън България. В македонска фейсбук група колегите ни са информирани от „знаещ” колега, обясняващ им как в България документите се предават, разпечатани върху бланки на агенции и че в България е задължително преводачите да работят през агенция:
– Тоа е како меморандум од преведувачот, преводот се печати врз тој меморандум, во Бугарија сите заверени преводи се така.
– Да тоа ти е ако си преведувачка агенција. Јас зборам за самостојни фриленс преведувачи.
– Таму мора преку агенција да се преводите со заверка.
– Сите што се фриленс мора да работат со агенција?
– За заверен превод да. Не е како кај нас поинаку е таму други правила има.
– Bugarskite kolegi nemaat pecat kolku sto znam. Zatoa agenciite stavaat pecat. Ili gresam?
– Печатот е од агенцијата, а потписот од преведувачот.
Бизнесът вече е почти изцяло онлайн и Комисията за защита на конкуренцията би могла да глоби доста преводачески агенции заради посочените заблуждаващи текстове в интернет страниците им. МВнР не сключва договори с агенции и този несъществуващ договор не може да бъде критерий за избора Ви на кого да се доверите. Отдавна можете да избирате дали да работите с агенция или директно с преводач, който ще Ви спести средства и ще удостовери подписа си пред нотариус, ако Ви е нужен превод на официален документ.
Получаването на призовка е стресиращо, но се налага да реагирате и, ако призовката е от чужбина – първо се свържете със съдебен преводач, а след това с адвокат.
Липсва ми, че в България не се организират обучения за съдебни преводачи към Министерството на правосъдието. Опитът, който трупам, е директно от съдебната зала и вероятно заради стреса – уча бързо и наученото се съхранява незабавно в дългосрочната ми памет. Но кому е нужно съдебните преводачи за първи път в съдебна зала да чуват за „принципа на особеността”? За този принцип не са чели и някои служебни адвокати и все пак: Нима Министерството на правосъдието не може да организира практически обучения и за съдебните преводачи, на които да ги подготви за това какво реално да очакват в съдебната зала?
