Category: Преводач в България

Получаването на призовка е стресиращо, но се налага да реагирате и, ако призовката е от чужбина – първо се свържете със съдебен преводач, а след това с адвокат.

Практика е призовките от чужбина да се връчват с приложен превод, извършен в държавата, чийто съд изпраща призовка до български гражданин. Много често в такива случаи призованото лице се свързва с български адвокат, който  изготвя отговор до чуждестранния съд на база превода, който е получен.

Ако сте клиент, нуждаещ се от превод към чужд език на молба до съд, свързана с призовка или друг съдебен документ, е препоръчително, преди да се свържете с адвокат, който да изготви молбата – да се свържете със съдебен преводач, който предварително да прегледа получения оригинален документ и приложения превод и да потвърди дали е коректен, защото е напълно възможно в превода да е написано, че ви призовават да се явите на съдебно заседание за „предсъдебно споразумение”, а всъщност ви призовават да се явите на „разпоредително заседание”, което ще обезсмисли усилията на адвоката в посока „предсъдебно споразумение“.

Липсва ми, че в България не се организират обучения за съдебни преводачи към Министерството на правосъдието. Опитът, който трупам, е директно от съдебната зала и вероятно заради стреса – уча бързо и наученото се съхранява незабавно в дългосрочната ми памет. Но кому е нужно съдебните преводачи за първи път в съдебна зала да чуват за „принципа на особеността”? За този принцип не са чели и някои служебни адвокати и все пак: Нима Министерството на правосъдието не може да организира практически обучения и за съдебните преводачи, на които да ги подготви за това какво реално да очакват в съдебната зала?

Опитвам се да запълня липсата на обучения със самообучения, а миналата година заради Ковид имах шанса да присъствам на онлайн семинар, организиран от Дружеството на писмените и устните преводачи на Словения на тема: „Сръбският правен език през практиката на съдебния преводач”. На семинара се сдобих с кратък терминологичен речник, който днес ми помага да преговарям най-често използваните термини на сръбски и словенски език в досъдебното, наказателното и гражданското производство и да превключвам бързо при необходимост от единия на другия език. Остана ми и Потвърждение, което  изглежда ето така: Potrdilo

В България има един особен вид преводачи, които въпреки ниското заплащане, определено в Наредба № Н-1 от 16 май 2014 г. за съдебните преводачи, са се вписали като такива, с което заявяват, че искат да бъдат точно такива: съдебни преводачи… Но защо съдебната ни система се държи като мащеха към тях и дори и Националният институт на правосъдието не се грижи за повишването на квалификацията им?

И през 2020 г. все още по телефона клиенти ми задават въпроса дали преводаческата ми агенция има сключен договор с Министерство на външните работи, дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“. Това се оказва най-важното за тях, докато не им обясня, че още от края на 2017 г. МВнР не сключва договори с преводачески агенции, а регистрира и води регистър на самите преводачи, като същият този регистър е забранен с решение на ВАС, защото преводите са обявени за търговска дейност.

След като преводите са търговска дейност, не се сключват договори с агенции, то защо тогава в сайтовете на повечето преводачески агенции присъстват следните текстове?

„Нашите предимства:

• сключен договор с МВнР за извършване на официални преводи на документи и други книжа;”

„…преводи подписва договор с Министерство на външните работи под номер 16ПР-1373/28.07.2016 г. за извършване на преводачески услуги.”

„Официални преводи

Агенцията е оторизирана от Консулски отдел на МВнР на България за извършване на официални писмени и устни преводи от и на всички езици.”

„…ООД има договор с Консулския отдел  на Министерството на външните работи за извършване на заверени преводи, които подлежат на легализиране от МВнР.”

 „Агенция за преводи и легализация …има сключен договор с Министерство на външните работи на Република България да извършва преводи на документи, за които се изисква легализация.”

 „Условия за легализация на документи:

Наличие на печати и заверки от съответните държавни институции.

Превод от агенция, оторизирана от Министерството на външните работи.”

„Агенция за преводи …..е създадена през 2006 г., има договор за превод на документи с КО към МВнР” – взето от jobs.bg през ноември 2020 г.

„При оформянето на документи от България за чужбина и от чужбина за България обикновено се изисква те да бъдат придружени от т. нар. официален превод, който в определени случаи се налага да бъде легализиран. Такъв превод може да бъде извършен само от упълномощена от МВнР фирма.

… има сключен договор с Министерство на външните работи на Р България – дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“, по силата на който има право да извършва официални преводи на документи от български на чужди езици и от чужди на български език, като спазва съответните законови изисквания за легализиране, удостоверяване и оформяне на превежданите документи.”

„От тази година имаме договор с Министерството на външните работи за извършването на легализиран превод на документи и книжа.”

От години няма договори с МВнР, преводите са обявени за търговска дейност и според Закона за защита на конкуренцията с тези си текстове преводаческите агенции въвеждат в заблуждение клиентите:

 Обща забрана

Чл. 29. Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.

Въвеждане в заблуждение

Чл. 31. Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти.

Уважаеми клиенти на преводачески услуги,

Някои агенции са написали, че официален превод означава: „Превод от заклет преводач, на бланка на фирмата, с печат на фирмата.” Изопачаването на фактите се разпространява и извън България. В македонска фейсбук група колегите ни са информирани  от „знаещ” колега, обясняващ им как в България документите се предават, разпечатани върху бланки на агенции и че в България е задължително преводачите да работят през агенция:

– Тоа е како меморандум од преведувачот, преводот се печати врз тој меморандум, во Бугарија сите заверени преводи се така.

– Да тоа ти е ако си преведувачка агенција. Јас зборам за самостојни фриленс преведувачи.

– Таму мора преку агенција да се преводите со заверка.

– Сите што се фриленс мора да работат со агенција?

– За заверен превод да. Не е како кај нас поинаку е таму други правила има.

– Bugarskite kolegi nemaat pecat kolku sto znam. Zatoa agenciite stavaat pecat. Ili gresam?

– Печатот е од агенцијата, а потписот од преведувачот.

Бизнесът вече е почти изцяло онлайн и Комисията за защита на конкуренцията би могла да глоби доста преводачески агенции заради посочените заблуждаващи текстове в интернет страниците им. МВнР не сключва договори с агенции и този несъществуващ договор не може да бъде критерий за избора Ви на кого да се доверите. Отдавна можете да избирате дали да работите с агенция или директно с преводач, който ще Ви спести средства и ще удостовери подписа си пред нотариус, ако Ви е нужен превод на официален документ.

Търговете за преводачески услуги са най-лесният път на държавните ни институции до осигуряването на нуждите им от писмени преводи. От години ги печелят едни и същи 5-6 преводачески агенции, като институциите изобщо не контролират дали действително превеждат  преводачите, с чиито документи за квалификация се печелят търговете и знаят ли тези преводачи, че с техните документи се е участвало в търг.

В резултат от липсата на контрол кой точно превежда се стига и до падането на качеството на преводите, които използват държавните институции и с които ни представят пред чужденците и останалите държави до ниво, което изненадва с ниското си качество дотолкова, че дори и да не се занимаваш професионално с преводи – няма как да не реагираш и да подминеш. Относно критиките за качеството на преводите, обаче, ако си професионален преводач и ги отправиш – институциите по-скоро биха ги изтълкували като желание да се урони престижа на „конкуренцията”. Затова искам да благодаря на Марияна Митева от мое име и от името на преводачите за нейната реакция и гражданска позиция във фейсбук:

„Update:
За тези, които поискаха линк към документа:
https://www.mh.government.bg/…/appendix_no_1_to_order_rd-01…
Извадих го от страницата на Министерството на Здравеопазването:
https://www.mh.government.bg/bg/search/?q=Covid+declaration

Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Bulgaria

Министерство на здравеопазването,
Моля обърнете внимание!
МнВР отрекоха отговорност, благодаря им за отговора!

Днес майка ми попълни декларация за влизане в България от Англия, понеже се прибира след гостуване.

От чисто любопитство разгледах декларацията на английски и трябва да ви кажа, че бях шокирана от превода. Срамота е официален документ, издаден и публикуван на страницата на правителството да изглежда по този начин. Превода е на същото ниво, на което е английския на премиера ни! Толкова правописни и граматични грешки не бях срещала никога в едно изречение на какъвто и да е език (учила съм и други), а за изказа и построяването на изречения дори не искам да споменавам.
(Само да отбележа, че съм един средностатистически човек, който живее в Англия, не съм завършила английска филология).

Много ви моля, поправете тази нелепост! Срамно е държавна институция да публикува документ, така неграмотно преведен, независимо на кой език. За ваше улеснение прилагам декларацията с някои поправки на грешки, които аз открих. Със сигурност не е най-издържания превод, но е нива над това, което вие сте издали. В жълто са ви грешките, в синьо – как трябва да звучи.“

При справка в сайта на Министерството на здравеопазването коя точно агенция има сключен договор с Министерството за „Осигуряване на писмени преводи за 2020 г. за нуждите на Министерството на здравеопазването” към датата на превеждане на документа, се вижда, че това е преводаческа агенция „Евро Алианс” ООД Пловдив. Надяваме се, че Министерството на здравеопазването и преводаческата агенция ще обсъдят как точно се е стигнало до „създаването” на този „превод”? Дали преводът е самоинициатива на някой от самото Министерство или е предаден в този му вид от самата агенция?

Ние, преводачите, бихме искали държавните институции да започнат да контролират спечелилите търговете за преводи така, както го правят в държавите от ЕС, защото от години сред нас има съмнения, че не превеждат преводачите, чиито дипломи се представят. Още повече, че само преди година точно в сайта на Министерството на здравеопазването наш колега видя, че същата агенция е кандидатствала с неговото име, а самият преводач не беше и чувал за агенцията! Разбира се, този факт се прикри веднага, като от Министерството на здравеопазването още на следващия ден, вероятно по молба на агенцията, свалиха документа с данните на преводачите.

Как се осъществява контролът над преводите в останалите държави в ЕС?

Там Възложителите (държавните институции) плащат директно на преводачите всеки месец на база представена фактура от страна на доставчика на услугата (агенцията) и приложената към нея фактура на подизпълнителя (преводача). По този начин Възложителят контролира дали превеждат точно определените преводачи и самият той им плаща редовно, агенцията не може да ползва квалификацията на едни, за да спечели търга, а на практика да възлага преводите на съвсем други преводачи. Контролът кой точно превежда чрез плащането директно на подизпълнителя-преводач се оказва обичайна практика и би могла да се въведе още утре и у нас!

На тазгодишният 1 юни отпразнувах деня на детето, като най-накрая послушно си платих глобата за неправилно пресичане от миналото лято. КАТ нямат сайт, където по ЕГН да можеш да си проверяваш и плащаш глобите, така че изчаках цяла година, за да не ходя до КАТ, а да я платя след справка в НАП. Платих глобата и вече мога да си подновя свидетелството за управление на МПС, тъй като заради нея ми отказаха да го направят – заради непослушанието ми ме бяха изхвърлили от Рая, но не ми тежеше, обичам да ме возят. И тъкмо платила глобата и мислейки, че съм приключила с глобите и мога да отпразнувам първоюнското си порастване, когато ме потърсиха от Прокуратурата, за да ме заплашат с назначаване на тройна експертиза и доказване, че погрешно съм превела финансовата санкция като глоба.

Нямах нищо против да съдействам на органите, но ме смути убедеността им, че грешката е при мен и че ако аз не заменя думата глоба с финансова санкция, както според тях пишело в оригиналния документ на словенски език, то те ще са принудени да преустановят съдебното производство и ще ми назначат тройна експертиза. Не ме смути експертизата, дори я исках, защото наистина пише глоба, а не финансова санкция. Смути ме липсата на доверие към преводача, заплахата и най-вече фактът, че ако преводачът не замени думата глоба с финансова санкция, то съдът не може да продължи делото и едни 1000 евро остават несъбираеми. Нима от преводачите зависи дали глобите ще се съберат? Колко такива случаи има и до кога?

По телефона ми разясниха, че когато става въпрос за физическо лице, то наказанието спрямо него се нарича глоба, а ако е юридическо лице и ЕТ – имуществена санкция. И тъй като в конкретния случай имаме ЕТ, а аз съм си превела думата глоба като глоба и не съм съобразила, че в България юридическите лица не се глобяват, а се санкционират, то от Прокуратурата трябвало да преустановят производството. Странно е, но от там и не допускаха, че е възможно на словенски език наистина да пише глоба и че съм превела думата глоба като глоба и че в чуждото законодателство и физическите, и юридическите лица получават ГЛОБИ, а само у нас „имуществената санкция”  е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от  Закона за административните нарушения и наказания. Нима Прокуратурата в България не е наясно, че ако законодателят у нас прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти и че ако двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби, то в чуждото законодателство може и да няма подобно разграничение и преводачите нямат вина за това?

Помолих да ми изпратят текста, на базата на който смятат, че преводът ми е грешен. Оказа се, че говорим за различни бланкови документи. Прегледах и словенското законодателство и установих, че там и физическите, и юридическите лица получават глоби и тъй като очевидно само от преводача се изисква да действа и да променя превода, то съдействах на Прокуратурата със следното писмо:

„Здравейте,

Разгледах всички изпратени бланки.

В бланката на Органа по нарушенията ДАРС се използва терминът глоба т.е. този орган издава един и същи бланков образец и за физически, и за юридически лица, не прави разграничение между тях, а в удостоверението по чл. 4 се използва терминът парични наказания или финансови санкции.  

Мисля, че независимо от това дали словенският закон прави разлика между двата израза – глоба и финансова санкция, трябва да имаме предвид дали нарушението е извършено от юридическо или физическо лице, след като българското законодателство прави такава разлика и при превода на бланката, ако нарушението е извършено от юридическо лице, да използваме съответния израз, който е приет от нашето законодателство, още повече, че се касае за превод на бланка. Не винаги в правните изрази има пълно еквивалентно покритие, така че съдът е този, който трябва да вземе решение. В този конкретен случай имаме глоба или финансова санкция за 1000 евро и след като в българското законодателство имаме разграничение, а в словенската бланка – не, то преводът на думата глоба, може да се замени с финансова санкция.”

Замених навсякъде в текста думата глоба с финансова санкция, защото вече знаех, че когато става въпрос за юридическо лице и ЕТ у нас се пише имуществена санкция, а когато е физическо лице – глоба. Знаех и че ако не го направя, ще преустановят производството и едни 1000 евро остават несъбираеми.

С този текст предупреждавам колегите си преводачи как да превеждат един конкретен термин, но със сигурност има доста подобни и Прокуратурата трябва да се замисли не да преустановява дела, да организира търгове за преводачески агенции и да назначава експертизи, а да започне да работи директно с преводачите и да организира курсове за тях, така както го правят в останалите държави. Иначе ще си продължим със заплахите и несъбираемостта на глобите, а можем да избегнем това, просто като работим заедно.

Лично аз не работя с преводачески агенции, а с хората, които стоят зад тях – не мога да бъда лоялна към юридическо лице, чийто собственик непрекъснато сменя служителите си…

Всъщност в началото, когато станах заклет преводач, работех с една от „големите” агенции, като всеки напускащ я само след няколко месеца работа мениджър проекти вземаше наличния списък с реално работещи преводачи, създаваше своя собствена агенция и така постепенно започнах да получавам преводи от повече места.

Прекратих работата си с онази агенция, просто защото мога да бъда лоялна и да приемам поръчки с абсурдни срокове само от определени личности, с които работя от години и от които получавам преводи редовно, а не от „агенти”, които издирват по спешност преводач под дърво и камък от днес за утре, за да запълнят днешната си дупка, като при това задължително не разполагат с по-висок бюджет за дадения „проект”, въпреки експресността и сложността на превода. За да генерират максимална печалба, „големите” не изграждат дългосрочни взаимноотношения, а работят само с тези, от които могат да закупят значително по-евтини преводи в конкретния момент на търсене, така че не се чувствайте „изоставен” от тях, когато вдигнете цената на труда си дори и с 5%.

Поводът за разписването ми днес е, че тези дни служители от Артедок ЕООД изтриха два мои коментара във фейсбук, в които си позволих да задам два въпроса във връзка с друг коментар до тях на преводач, който 5 години ежедневно ги е обслужвал с преводи, а те изведнъж са спрели да работят с него без предупреждение.

В момента от преводаческа агенция Артедок набират преводачи. Оказва се, обаче, че ако работите за тях като външен сътрудник 5 години ежедневно, след 5 години ще се събудите без преводи от тях, защото от тази сутрин нататък вече не отговаряте на новия профил на преводача, който си търсят, така че без обяснение ще прекратят сътрудничеството си с Вас. Вие ще си чакате поне една седмица да Ви изпратят преводи, но те няма дори да благоволят да Ви уведомят за промяната. Не са и длъжни – не сте на трудов договор. Как ще запълните неочакваната финансова дупка?

Имах два въпроса към тях:

1. През тези 5 години постараха ли се да насочват преводача в професионалното му развитие?
2. Инвестираха ли в развитието на преводача поне веднъж?

За миг се поставих на мястото на този преводач, който е бил толкова лоялен към тях, че чак се е самоопределил в профила си във Фейсбук като преводач на Артедок… и ме заболя… заболя ме, че все още има преводачи, които не са осъзнали, че да си преводач е свободна професия, която ни дава възможност да бъдем лоялни първо към себе си и да работим за себе си, като излезем от анонимността си като преводачи и се заявим като такива, като усъвършенстваме уменията и знанията си до степен, която ще привлича и задържа директните ни клиенти повече от 5 години и то срещу достойно заплащане.

Иначе кандидатствайте, но се замислете има ли нужда професионалният преводач от услугите на преводаческа агенция и трябва ли да сте лоялен към преводаческа агенция, която ще Ви заличи с лекота…  защото няма как да има дългосрочни и лоялни взаимоотношения там, където не се цени усъвършенстването и качеството, а целта е единствено генерирането на висока печалба!