Обичам те, но няма да ти кажа

Обичам те, но няма да ти кажа,
защото искам да усетиш любовта във себе си…
Ако се разминем, няма да се пазя –
ще преболедувам и преглътна обичта,
ала ще знам, че ти не си…

че с някой друг ще бъдем заедно и себе си…
че с някой друг ще се разбираме без думи…
че някой друг не иска да е с мен по навик
или защото още не е срещнал друга…
че с някой друг ще се усмихваме естествено,
с очите си ще се обичаме взаимно…

Обичам те сега, но няма да ти кажа…
ще ти покажа само знаци и
ако не разчиташ нищо, ще си знам,
че ти не си…че няма смисъл да те уча да четеш,
защото с някой друг ще се разчитаме от само себе си.

13.03.2009

Илка Енчева

Разбирам болката – тя иска да живее

Разбирам болката – тя иска да живее
и да лекува болните от щастие.
Когато мъничко поне успее, тя ликува –
една сълза за празникът й е достатъчна.

На тържеството й плачете
и не се срамувайте от себе си,
и истински сълзи й подарете,
за да е щастлива!

Бъдете нейни, докрай, изцяло се отдайте
и благословете я, когато идва –
не прекалявайте със твърдостта си и не бягайте,
защото болката, когато дава гръб,
преди това тя дала ви е сила!

28.08.2007 г.

Илка Енчева

Не можеш да ме спреш да бъда себе си

Не можеш да ме спреш да бъда себе си,
дори и не опитвай –
научих се да бъда зла и бързо да напускам тези,
които се придържат към ненужни правила.

Не искам да съм пак перфектна и да страдам,
ако не съм успяла на мъжа до себе си да угодя –
не искам временно дори да се приспособявам,
за да създам илюзията, че съм нечия жена…

Сега съм тук и безкомпромисно ще наранявам,
ако не сме един за друг…
По-честна ще е бързата раздяла
пред болката да бъдеш дълго време груб…

05.07.2009 г.

Илка Енчева

Ела, не стой отдалечен…

Ела, не стой отдалечен…
не замразявай чувствата сега –
разлеждането им понякога се
разминава със чувствата на другия във времето…

Ела, ако решиш, но не бъди стерилен,
а изрази тъга, омраза, отмъстителност, доверие…
сънувай си кошмарите до мен,
руши и пак гради, воювай и налагай его…

Ела такъв, какъвто си…
Eла и ще променяме тъгата с щастие,
мизерията със разкош, идеята със форма…
И не е нужно да сме лудо влюбени дори –
а да се научим как да пазим огъня…

04.07.2009 г.

Илка Енчева

Не го очаквах…

Не го очаквах…
Мислех, че ще се разминем –
ще пообсъдим времето, любовниците временни
и упоритостта им да не обичат, вглъбени в материалното безвремие…

Не го планирах…
Мислех, че привличането ще отмине –
ще бъдем сдържани и дистанцирани,
работещи и изтощени от хронично недоспиване…

Не се смутих…
Признах си, че не ми достигат сили
и искам да съм с теб, а ти ме изненада на спирката
със топлия си прием… преди да си отида…

Не знаех…
Не знаех, че изпращането е посрещане,
а заминаването е завръщане към теб…
защото пак ще искам да те видя!

02.07.2009

Илка Енчева

Не ти ли казах, че любовта не е очакване

Не ти ли казах, че любовта не е очакване
и пресметливо преброяване на жестове: кой колко дал е,
кой е направил нещо повече за другия?
Не ти ли казах, че във любовта виновни няма –
тя е в онова усещане, че си щастлив,
когато си до другия, защото ти си друг…
до онзи ден, когато е започнало великото ни „преброяване” –
– Вали, забравил си прозореца отворен пак, нали?
Върни се бързо у дома и затвори… Все аз затварям…
– Престани! Не съм шофьор, та всеки път все аз да карам…
Не сме усетили как в любовта пренесло се е делничното ежедневие
и центърът са всекидневните неща…
Не сме усетили, че сме престанали да уважаваме различността на другия
и го манипулираме със любовта…в това успяваме,
защото всеки иска да не е сам, да го обичат…
а истинската обич е да даваш без от другия да искаш.

15.03.2009 г.

Илка Енчева

Понякога е трудно да си сам

Понякога е трудно да си сам,
понякога е хубаво да си самотен
и да пресичаш настроения и пак
да преизбираш своята посока.

Вглъбен във изборите си да спреш
на някой кръстопът, след който няма връщане,
и, независимо от страховете си, да избереш
да бъдеш сам отново, без да търсиш…

във нечий поглед – одобрение или подкрепа,
зад думите на някого – прикрита мисъл…
Живеем заедно, но пък отделени сме,
за да градим самите ние смисъл…

13.03.2009 г.

Илка Енчева

Не ми тежи от пътя, който в себе си ще извървя

Не ми тежи от пътя, който в себе си ще извървя,
за да открия път към себе си.
Не ме теши, защото тежестта на този път
по-сладка е от добротата на ръцете ти.

Изгубих се. Пътувах дълго и се забравих
сред товарите на най-любимата ми гара.
Самата аз във бреме се превърнах
и останах сама със личната си карта.

На нея пише име, ръст, цвят на очите, улица,
и снимка даже отпреди пет години –
не беше нужно, безцветна бях и трудих се
да оцветя по твоите критерии мечтите си.

Разбира се, пред другите съм длъжна да регистрирам
всички свои външни белези, а вътрешните?
От тях единствено душата ми е имала крещяща нужда,
по-лесно, за да открие после себе си!

28.08.2007 г.

Илка Енчева