Клиентите и планирането на времето по време на празници

Дните между Коледа и Нова година – професионалните преводачи продължават да са на линия през тези дни и работят, наясно са, че експресните поръчки през това време на годината се увеличават в пъти, просто защото не само клиентите бързат, но и колегите-преводачи, за които преводите не са основен приход, са си планирали почивка.

Няма ги!

Ето как изведнъж рязко конкуренцията е намаляла и за теб се сещат и преводачески агенции, на които някога уж си изпращал сивито си – дори не помниш кога, но по празниците си издигнат от тях в ранг от „преводач-резерва“ в „основен преводач“.

През тези дни е напълно възможно да те упрекнат, че не умееш да си планираш времето, но най-близките до сърцето ти хора отдавна са наясно какво се случва и просто ти се усмихват или ти звънят, за да ти кажат да се поразходиш малко из стаята, да поизлезеш навън… всъщност мама вече я няма… и когато плача, превеждайки, зная, че не е от умора, а от тъга…

В дните между Коледа и Нова година се работи усилено, тогава и съдилищата се сещат, че могат да потърсят преводача директно. Пак през тези дни те буди клиент – не си записал телефона с името му в твоя, но и през нотките стрес в гласа му, сънено го разпознаваш… получил мейл, три изречения само, но ако може веднага… Друг пък ти е изпратил почти любовен SMS в 6:00 сутринта с въпрос: В колко часа мога да звънна най-рано? На трети не са му върнали цели 15 дни банковата гаранция и не можел да чака да минат празниците… А 5-годишната ти дъщеря си играе при баба или край теб на мама-преводач, разговоряйки по телефона:

– Dobro, dobro!

Което ми напомня, че ако ме застигне самосъжалението, че работя по празници – просто ще изключа телефона! А до тогава – не аз, а клиентите не умеят да си планират времето по време на празници… а аз съм просто неизключил телефона си професионален преводач, който най-често провежда с адвокатите на клиентите си следния разговор:

О, если вы не придете –

Он утонет, утонет в болоте,

Умрет, пропадет

Бегемот!!!

 

– Ладно! Бегу! Бегу!

Если могу, помогу!

Ох, нелегкая это работа –

Из болота тащить бегемота!

 

(Без)Работните преводачески агенции

otlagane
По-малкото е повече от нищо!

Беглият преглед на цените, предлагани от преводаческите агенции, спечелили търговете на Прокуратурите, показва отчаянието им, че нямат достатъчно работа – какво друго би могло да означава да се самопредлагаш да ти платят по-лошо, отколкото се предлага в самата Наредба за съдебните преводачи… Конкуретност, желание да спечелиш на всяка цена? По-скоро отчаяност, че средствата за препитание са ограничени и са намалели и че по-малкото е повече от нищо… Иначе защо ще си самосъздаваш кризисни условия на труд, особено след като си и посредник и ще трябва да търсиш и разчиташ на „евтини” преводачи?

Достатъчно доказателство за паниката на (без)работните преводачески агенции, спечелили търговете, че нямат преводи и са обречени на безработица, е прегледа на предложените цени от спечелилата търга към Окръжна прокуратура – Пловдив софийска агенция и текста в нейния сайт относно цените на преводаческите й услуги:

Untitled

Ето какво е написала същата фирма в сайта си:

„Нормално е да си зададете въпроса: А какви ще бъдат цените при едно така гарантирано безупречно качество? С чиста съвест ще Ви отговорим: По-ниски отколкото на всичките ни конкуренти.

В сайта им има правописни грешки, но на тях сме им свикнали, а и не това е важното в случая… по-същественото е, че докато (без)работните преводачески агенции печелят търговете, то професионалните преводачи продължават да са в нищото поради липсата на познания на работещите в съдебната система за професията ни и непрофесионализма им в изготвянето на изискванията към преводачите – дипломите ни за филологии не стават… трябва си Сертификат С 1 или С 2, съгласно Общата европейска езикова рамка. Представям си как хуквам за Белград, Подгорица, Сараево, Бaня Лука, Загреб и Любляна и ентусиазмът ми да подготвя документите си за съдебен преводач в България секва, още повече, че агенциите участват в търговете с дипломите на преводачите, не и с техни сертификати.

Ако ще ставаме туристи, колекциониращи сертификати, по-добре директно да се явяваме на изпитите в чужбина за съдебни преводачи. Това поне ще ни гарантира влизането в официалните списъци на съдебните преводачи на тези държави, които са общодостъпни в интернет, а и ще се въоръжим, аз поне – с цели шест печата, докато в България ще си останем анонимни притежатели на сертификати, които трябва да ги подаваме към всеки съд поотделно, като ако не се явим в съда без основателна причина, ни очаква глоба от 500,00 лв.

Преводачите мълчат – ако мълчанието е злато, то те мълчат, защото имат достатъчно работа и забогатяват, така че не им се занимава с Наредбата за съдебни преводачи. Прокуратурите ни са доволни – те работят с отчаяните (без)работни преводачески агенции, които участват в търговете им и им плащат редовно, дори се отчитат в интернет.

И все пак нещо в анализа може би не е както трябва, или пък е?

От тази табличка с посочени номерации на двете издадени фактури на една и съща дата става ясно, че тази агенция в един и същи ден в края на месеца е издала 52 фактури, вероятно и повече…

Вид документ Номер документ Дата на документ Стойност с ДДС Дата на плащане Основание за плащане
фактура № 0000002580 29.9.2014 128,68 14.10.2014 чл. 4 от Условията на договора
фактура № 0000002632 29.9.2014 959,28 14.10.2014 чл. 4 от Условията на договора
1087,96

Броят издадени фактури обаче не означава, че фирмата е спечелила достатъчно – фактури се пишат и за 3, и за 3000 лв., но след като иска да спечели търг на всяка цена, то това е сигурен признак, че е отчаяна (без)работна преводаческа агенция… особено, ако и годишният й корпоративен данък е почти колкото данъка на фирмата на един самостоятелен мълчалив средностатистически преводач…

Как проговорих словенски език

Преди малко, слушайки радио в леглото, носталгично реших да послушам любима словенска радиостанция и си спомних за смахнатото си, но ефективно, а както се оказа по-късно и „ефектно” самопризнание пред словенците за това как проговорих езика им.

Въпреки че редовно реакцията им на отговора ми е първо да ме погледнат в очите дали не се шегувам, а след това да прихнат, все още не им спестявам отговора, защото кой знае – може да го споделят с някой друг, изучаващ словенски език, и това да му помогне и на него.

Първият изненадан беше научният ми ръководител Миран Хладник през 2004 г. То и аз самата бях изненадана от скоростта и лекотата, с която му отговарях на всички въпроси в 8:00 сутринта, за разлика от плахостта ми  предишния ден, когато пристигнах в Любляна. Но след като се разделихме, прибирайки се пеш към студентските общежития,  попаднах на радио Веселяк и цяла нощ слушах и запаметявах словенски езикови конструкции въодушевено.

Всяка песен си е къс разказ с повтарящи се езикови конструкции, така че ако се престрашите да захвърлите граматиките, може би ще проговорите по-бързо чрез музиката…

Поздравявам ви с една от типичните песни, звучащи по радио Веселяк, озаглавена: Външният вид лъже… Мда, дали пък да не потърсите най-„народното” радио на езика, който изучавате, и да не послушате малко музика?

Безплатни преводи

Маркетолозите са майстори на безплатните подаръци, а преводаческите агенции на безплатното тестване на преводачите. Не помня да съм правела безплатен тестов превод, по-скоро съм обещавала да направя такъв, но нещо все ме е спирало – неяснота кой ще ме оценява, новопристигнала поръчка за превод или липса на време. Критикували са ме заради отказите ми, а след месеци точно същите „критици” са се обръщали с молба към мен да оценя преводите на колеги, съгласили се да се подложат на техния тест. Моля?

Отказвам да оценявам колеги и не изпадам в ситуацията на колегите ми преводачи, назначени за даден проект като редактори, които дотолкова искат да се изявят и да поправят нещо, че задължително заменят мерните единици, ако съм ги изписала на латиница по международната система SI в кирилица, а ако са на кирилица ги променят на латиница. Спрях да се дразня – просто приемам или отхвърлям промените им и продължавам напред…

И все пак – правя безплатни преводи, превеждам безплатно, но го правя не за да угодя или да се докажа, а за да утеша човека отсреща… експресно и на мига…

https://www.youtube.com/watch?v=BP7WGKWPZKg

Търгът за писмени преводи към Прокуратурата на Република България

Всичко приключи, имаме излъчен победител за обществената поръчка на Прокуратурата на Република България за „извършване на професионални преводачески услуги … под формата на писмени преводи…”

Датата, на която са били отворени тръжните документи, е: 08.08.2014 г.

Датата, на която се публикувани протоколите, е: 24.01.2015 г.

Датата, на която Комисията за защита на конкуренцията оставя жалбата на едната от конкуриращите се страни без уважение с АКТ-195-11.03.2015, е: 11.03.2015 г.

Очаквахме с нетърпение Протоколите – в тях са документирани конкурентните цени на преводаческите агенции към Прокуратурата, като посочените цени са без ДДС. В Протокол № 7 ще се запознаете с цените по групи и езици, а в Протокол № 6 ще можете да прочетете как едната от агенциите може да преведе 400 страници за 24 часа, а другата – едва 10.

По-интересни извадки от Решението на Комисията:

„…Сочи се още, че избраният за изпълнител не разполага с преводач с латвийски език, тъй като г-жа Айя Пудуле – единственият такъв, е подписала декларация, че има договор само с „Орхидея- 94“ ЕООД…

…Сочи се, че от списъка на представените преводачи на „Интерланг“ ЕООД трябва да се изключат дублиращите се с тези на „Орхидея-94“ ЕООД, тъй като същите са подписали клетвени декларации, че ще превеждат само и единствено за жалбоподателя по оспорваната обществена поръчка.

…В допълнение се сочи, че предложение от 400 страници за 24 часа не е невъзможно, а е обосновано с оглед изискването на възложителя участникът да разполага с поне 8 преводача за всеки един от езиците в първа група, т. е. 48 преводача за първа група езици. В случай на необходимост от превод само от/на един от езиците, при извършване на математически изчисления 400 страници, разделени на 8 преводача се получават 50 страници на преводач за 24 часа или по 2.08 страници на час на преводач. Полученият резултат според възложителя (Прокуратурата) е напълно реалистичен…

… В заключение се посочва, че изпълнителят по договора е в правото си да организира възложената му работа по начин, по който смята, че ще изпълни задълженията си качествено и в срок и би могъл да наеме и повече от 8 преводача.”

Преводачите с удоволствие често обсъждаме цени – ето, че тук са и конкретно документирани. На мен лично ми допадат цените, които са написани за моята група езици (словенски, сръбски и хърватски език) – от 17,00 до 32,00 лв. без ДДС, но по-важното е не колко ще получи агенцията, а колко получава преводачът… който се оказва не човек, а машина – може да преведе 50 страници за 24 часа! А още по-важно е до кога Прокуратурата ще работи с посредници при положение, че вече и в България има Наредба за съдебния преводач?

Поздравявам всички преводачи с песента, на която попаднах вчера и ме впечатли не само с мелодията си, а с израза: Душа гине од тишине… По-страшна от тишината е неправилната интерпретация, а още по-страшно е бездействието…

Търговете за писмени преводи към Прокуратурите

Предлагам статия-игра  да пишем заедно:

Всеки преводач, който желае, може да провери коя преводаческа агенция е спечелила търга в неговия град, да прегледа каква е най-ниската цена, с която агенцията е спечелила търга, да напише свой коментар или анализ относно цените по групи и да ми го изпрати за анонимно или неанонимно публикуване в блога.

Според  чл. 83 (6) от Закона за обществените поръчки :

Възложителят в един и същи ден изпраща решението по ал. 4 на всички участници и публикува в профила на купувача решението и протокола на комисията при условията на чл. 22б, ал. 3.

Ако отворите интернет страниците на всяка една Прокуратура, би трябвало да откриете линк към Протокола от търговете за писмени преводи. Към  момента не мога да открия Протокола от проведения от Прокуратурата на Република България търг. Писах им с молба да ми изпратят линк.

Ето няколко линка като начало, за да разгледате Протоколите:

Окръжна прокуратура Пловдив

Софийска районна прокуратура

Районна прокуратура Варна

Районна прокуратура Бургас

Районна прокуратура Русе

Прави впечатление, че преводаческите агенции, които са участвали в тези търгове, почти винаги са едни и същи за цяла България – 4–5 на брой, като най-вече изпъква името на една от тях, която е заложила ниски цени и е спечелила доста от търговете! 

Наясно сме, че търговете значително ще забавят създаването на квалифицирани преводачи за нуждите на съдебната система, но допълнително имаме и следният казус, който Прокуратурите едва ли ще проследят:

След като агенциите, спечелили търговете Ви, се броят на пръстите на едната ръка, то дали наистина превеждат точно преводачите, посочени в списъка на агенциите, спечелили най-многото търгове?

Или същият въпрос, зададен по друг начин:

Броят на преводачите, който се изисква от всяка агенция, е 38. Една от агенциите е спечелила няколко търга. Някои от преводачите пък фигурират в списъците и на конкуренцията. Достатъчни ли ще са точно тези 38, а както се оказва и по-малко на брой преводачи, за да бъдат удовлетворени нуждите на Прокуратурите на България?

 

 

 

 

 

Моят днешен Международен ден на преводача – 2014

30 септември – Международен ден на преводача и празник на Св. ЙеронимИскам да си купя жилище – отдавна го искам и ще го направя… всъщност отдавна да го бях направила, ако не бях пъзла, но никой не може да подреди пъзела на собствения си живот предварително, затова просто приемаме, че всяко взето от нас решение е било правилно за конкретния момент, в който сме го взели…

Като преводач в България, който работи според изискванията на МВнР, за да не изгубя клиентите си, имам фирма – преводаческа агенция, на която съм собственик и в която полагам личен труд. Фирмата ми е много по-защитена и има в пъти по-големи права от мен, преводачът, който е учил 5 години Филология, има 16 години трудов стаж и активно превежда. Същата тази фирма разполага с пари, защото аз, преводачът, работя в нея. А аз, преводачът в България, точно днес, когато е Международният ден на преводача, бях одобрена за кредит, но с една забележка – трябваше допълнително да представя „лиценза“ на фирмата си от МВнР…

А ако нямах такъв? Ако се бях вписала в Агенцията по вписванията като свободна професия и сега ми бяха поискали от банката „лиценза“ от МВнР? Нима щях да бъда обречена да съм просто бездомен български преводач?

Честит празник, колеги!

Пожелавам си приказката, която днес звучи така:

Имало едно време един преводач. Той си имал диплома и умения, но те бледнеели пред „лиценза“, който притежавали фирмите, сключили договор с МВнР.

Скоро да звучи така:

Имало едно време едни фирми, които имали „лиценз“ от МВнР, но този „лиценз“ бледнеел пред правата и уменията, които притежавали преводачите!

 

 

Препоръчителна литература за съдебни преводачи

ejustice_logoВариантите да станете съдебен преводач, без посредничеството на преводаческа агенция, са няколко:

1. Вече и в България има Наредба за съдебните преводачи и, ако отговаряте на изискванията й, можете да кандидатствате сами. Няма гаранция, че ще влезете в списъка, но със сигурност ви гарантират, че този списък от съдебни преводачи няма да бъде обществено достъпен. Не се знае  и как точно ще се формира заплащането, освен че минимумът е 15,00 лв. и сами ще се борите за шанса да ви определят по-висок хонорар, както и за получаването  му след това.

Не искате да сте анонимни, не искате да подавате документите си към всеки съд поотделно, а искате да присъствате в обществено достъпен национален или международен регистър със съдебни преводачи и искате по-добро заплащане?  Завършили сте Филология и за вашите езици няма кой в България да ви издаде сертификат С? Остават ви още два варианта за действие:

2. Ставате съдбен преводач в държавата от ЕС, чийто език владеете и която не крие преводачите си и им плаща между 60,00-80,00 евро на час и над 35,00 евро на страница. Ще можете да поемате само писмени преводи, но може и да се позамислите за преселване там. Ако владеете два европейски езика, бихте могли да прегледате статистиките коя от двете държави привлича повече нашите сънародници и да изберете нея.

3. Ставате член на Асоциацията на преводачите, които са член на Европейскатa асоциация на съдебните писмени и устни преводачи (EULITA), която пък работи по проект  LitSearch – европейски регистър на съдебните преводачи, който ще обхване всички езикови комбинации. Можете да прочетете Отчета на Мариана Хил от командировката й до Полша през април 2014 г. с цел участие в общо събрание на EULITA.

От този доклад става ясно, че целта на Асоциацията е да участва в  европейския регистър на преводачите, така че е любопитно дали нейните членове ще се регистрират самостоятелно в нашата съдебна система или няма да се регистрират, a ще държат да бъдат вписани само в европейския регистър и ще продължават да си твърдят на българска територия, че: „Заплащането е в долните граници, но предвид финансовото състояние на съдебната власт и на цялата държава би било безотговорно да се иска по-високо“ (Мариана Хил).

Безотговорно или не, преводачите в България сега масово се отказват от възможността да бъдат съдебни преводачи, а от техният отказ ще спечелят българските преводачи, които ще бъдат включени в европейския регистър на съдебните преводачи. Затова помислете над варианта да станете член на Асоциацията. Изисква се препоръка от техен член и:

  • 50 (петдесет) работни дни устен превод; или
  • 500 (петстотин) преведени страници; или
  • 2 (две) години работа като писмен преводач.

Най-неусложнен и сигурен ми изглежда вторият вариант – да се явите на изпит и да попаднете в регистъра на държава от ЕС, чийто език владеете, а оттам – възможности много…

Плашите се от изпити? А прегледали ли сте какви са изискванията на другите държави? Аз попаднах на Програмата на словенското Министерство на правосъдието за изпита за съдебни преводачи, която включва и списък с препоръчителна литература, включително и по езици – за съжаление не за всички, но бихте могли да го разгледате от 15-та страница нататък ето тук.

У нас все още няма Център за подготовка на съдебни преводачи, все още не знаем как точно ще се заплаща, но ако искате да успеете, да овладеете терминологията и да се чувствате комфортно в съдебната зала, както и да ви канят за преводи заради професионализма ви, можете да започнете самообучението си от Европейския портал за електронно правосъдие и да действате, защото от един етап нататък най-добрият учител сме си самите ние, а най-важното условие за успеха ни е планираното предприемане на действие.

Кой предложи тарифата от 15,00 лева за бъдещите съдебни преводачи?

15:15 – 15 лева за дръзнали да излязат от анонимност преводачи : 15 евро за „наши” преводачески агенции

Наредбата за съдебните преводачи вече и в България е факт, както и определената в нея минимална тарифа от 15,00 лв. на час.

Кой предложи тарифата от 15,00 лева за бъдещите съдебни преводачи?

Раз-мис-лих се сериозно над този въпрос, след като преди малко, в 23:45 часа на 29.07.2014 г., попаднах на текста на обявената от Прокуратурата Обществена поръчка за „извършване на професионални преводачески услуги … под формата на писмени преводи на официални документи, при производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела, екстрадицията, изпълнението на Европейска заповед за арест, както и др. официални документи.” Датата, на която ще се отварят офертите, е: 08.08.2014 г.

Обяснението на Прокуратурата за причината за Обществената поръчка, е, че някой трябва да ги обслужва до съставянето на регистъра от съдебни преводачи. Добре, вероятно е така, все пак на сайтовете различните съдилища и Прокуратурата са обявили, че приемат предложения и документи на преводачи до 30.09.2014 г. Не е ли странен обаче фактът, че съдът през август не работи, набират се преводачи до 30.09.2014 г. и ПРОКУРАТУРАТА би могла да изчака този срок и до тогава да работи по начина, по който е процедирала години наред, но… обявява Обществена поръчка… С това си поведение дали не дава ясен знак, че е наясно, че с тарифата от 15,00 лв., заложена в Наредбата за съдебните преводачи, потенциалните кандидати са отблъснати? Тогава защо приеха тази тарифа? Кой я предложи и защо?

Целта на онзи, който е определил и предложил приетата вече тарифа, е постигната: потенциалните кандидати за съдебни преводачи са отвратени максимално от отношението на съдебната система към техния труд, „забравиха” за съда, защото лесно „приспаха” желанието им да работят като съдебни преводачи, на ход е истинският план  да се обяви търг за преводаческа агенция, като вече се напише реалната цена, която не е 15 лв., а  15 евро.

Вижте и изчислете сами:

Общо количество или обем

Възложителят ще има нужда от предоставянето на следния прогнозен обем от преводачески услуги от и на български език – в брой страници: 1-ва група езици – 25 000; 2-ра група езици – 10 000; 3-та група езици – 20 000; 4-та група езици – 1 000; Преводи на официални документи, съдържащи класифицирана информация – 2000. Посоченият от възложителя прогнозен обем е ориентировъчен и не задължава възложителя.

Стойност, без да се включва ДДС

1 615 000 BGN

Оказва се, че общият брой прогнозни страници е: 58 000 и имаме 1 615 000 лв. / 58 000 = 27,84 лв. на страница без ДДС или 33,41 с ДДС.

След като имаме единна тарифа от 15,00 лева в Наредбата, няма да се впускаме в субективното бъдещо определяне на хонорара на всеки преводач при всеки възложен превод, достатъчно ни е, че в този търг са заложени по 33,41 лв. за страница ПИСМЕН превод.

Всеки може да прочете условията на търга – има линк към тях. В Бургас също има обявена обществена поръчка. Докато разглеждах страниците на различните съдилища, забелязах, че в Софийски окръжен съд няма търг, но балканските езици са обявени за 1 група езици, а европейските за 2 група:

Регистърът се състои от списъци, в които съдебните преводачи са разделени на три групи. Първа група обхваща специалисти преводачи с балкански езици, Втора група обхваща специалисти преводачи с европейски езици и Трета група обхваща специалисти преводачи с други езици.

Това класифициране от незнание за езиковите групи ли е или целта е да се понижат хонорарите на преводачите с тази група езици, защото в съдилищата ни от техния тип преобладават делата с граждани от Балканите и трябва да се пести?

След изненадата ми за преразпределението на езиковите групи се върнах към Обществената поръчка на Прокуратурата и забелязах още едно противоречие с Наредбата – не само имаме повишаване на цената, а и понижаване на критериите за преводачите:

Когато преводачите нямат висше филологическо образование или средно с профилирана езикова подготовка или средно образование с преподаване на съответния език, или са завършили образованието си в страна, чиито език е различен от техния матерен език, на който ще превеждат, както и за молдовски и македонски език, следва да се представи декларация за владеене на език от съответната група, която може да е под формата на нотариално заверена клетвена декларация, в свободен текст.

Защо този понежен критерий не е предвиден и не е написан в Наредбата? Защо изобщо се появява критерият за оборот от последните три години в рзмер от 350 000 лв. и изискването за сключен договор с Дирекция “Консулски отношения”?

Участникът да има сключен договор с Консулския отдел на Министерството на външните работи, съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Не се доказва с отделен документ или декларация, тъй като списъкът на оторизираните агенции е публичен.

Уважаема Прокуратура, Вие очевидно не желаете да работите със свои собствени съдебни преводачи, очевидно целта е търгът да бъде спечелен от една определена вече от Вас преводаческа агенция, иначе щяхте не да обявявате сега подобна обществена поръчка за писмени преводи с изискване за оборот и сключен договор с МВнР, а да информирате всички заинтересовани лица за промяната в тарифата. Кой предложи и защо се определи унизителната тарифа от 15,00 лв. само преди няколко месеца и как така Прокуратурата я променя за търга и защо? Сякаш имаме поредния развален телефон в държавата ни и поредния абсурд с 15:15 – 15 лева за дръзнали да излязат от анонимност преводачи: 15 евро за „наши” преводачески агенции.

За нежеланието на съдебната система да заработи със съдебни преводачи съдя не само заради забавянето на дългоочакваната от преводачите Наредба, не само заради настоящата Обществена поръчка, не само заради приемането на тарифата от 15 лв., която се оказва, че може да бъде и 15 евро, а най-вече заради съдебно решение само от преди няколко дни на Софийски окръжен съд, в което прочетох следното:

На преводача за извършения превод да се изплати възнаграждение в размер на 80.00 лева от бюджета на съда, за което се издаде 1 бр. РКО.

Да се изпрати препис от протокола от проведеното съдебно заседание и споразумението до Агенция за извършване на превод………………………………………………., като бъде посочено че следва да извършат превод на двата документа на …………………… език.

Преводачът е присъствал в залата, познавам го и се опитах да се свържа с него лично по телефона, но за съжаление е сменил номера си, опитът ми беше неуспешен… И все пак – същият преводач е бил лично в съдебната зала, районният съдия е бил в пряк контакт с него и пред него назначава писмения превод на преводаческа агенция… Защо? Тромава вътрешна процедура или нещо друго?

Видяхте ли размера на възнаграждението на преводача за устен превод? Ако сте имали желание да бъдете съдебен преводач, но заради определената тарифа от 15,00 лв. сте се разочаровали и отказали, то сега, след този текст днес, се надявам да рискувате и да подадете документите си в различните съдилища, а след това винаги можете да се откажете… Аз отказах на агенцията, която най-вероятно ще спечели търга, защото:

  1. Участвала съм с тях в други търгове, изготвяйки всички документи, които са им били необходими, за да докажат, че имат преводач с моята квалификация, но след това цели 5 години те така и не ми възложиха превод нито от сръбски, нито от хърватски, нито от словенски език.
  2. След като вече има наредба за съдебните преводачи, ако толкова много искам да бъда съдебен преводач защо да не подам лично кандидатурата си в Прокуратурата?

Колеги, Вие, които ще превеждате за Прокуратурата през агенцията, която ще спечели търга – защо го правите? Не знаете ли за Наредбата и че до 30.09.2014 г. можете да подадете и сами документите си?

Очевидно борбата се удължава и продължава… защото държавните ни институции все още не са разбрали, че свободата, която искаме за професията ни, не е временно състояние, а цел!

 

Клиентите – неограниченият ресурс на преводачите

Колкото си по-анонимен и сив, толкова по-малко работа и печалба като преводач ще има за теб!
Колкото си по-анонимен и сив, толкова по-малко работа и печалба като преводач ще има за теб!

За разлика от счетоводителите, които обслужват определен брой фирми и могат да изчислят предварително месечните си приходи, то ние, преводачите, никога не знаем колко поръчки ще имаме през месеца и дали изобщо ще имаме. Тази липса на сигурност отблъсква реалистите от професията ни и те предпочитат през деня да продават „изгодно“ други свои умения срещу редовно месечно възнаграждение, а вечер или събота и неделя да превеждат за допълнителни доходи.

Ако сте привърженик на разумния подход за оцеляване, то вие със сигурност сте на трудов договор някъде и сте в симбиотична връзка с няколко преводачески агенции, така че вероятността да се замислите за „развод“ и независимост ви плаши, въпреки недоволството и неудовлетвореността ви, че превеждате на ниски цени заради т.нар. глобална криза и за да не ви измести конкуренцията. Работейки по този начин, вие сте избрали да бъдете анонимни за директните клиенти, като за анонимността си имате и съюзник в лицето на Дирекция „Консулски отношения” към МВнР.

Има и друг тип преводачи – такива, които успешно съчетават работата на трудов договор като учители, например, но са се регистрирали като свободна професия Преводач, или пък са регистрирали фирма и се самоосигуряват през нея като преводачи. Те, за разлика от анонимните преводачи, са наясно, че ще спечелят в пъти повече, ако са извън сивата икономика и открито се свързват с директни клиенти и издават фактури. Заплащат за самостоятелността си около 140 лв. месечна вноска за осигуровки и нямат нищо против да платят и дължимия годишен данък печалба.

За първия тип преводачи, анонимните, сумата от 140 лв. е огромна на базата на това, което си докарват като допълнителен доход от трите агенции, с които работят от години, а за вторият тип – сумата е постижима и предпочитана. Сред анонимните преводачи има и такива, които работят с преводачески агенции от цялата страна, в топ 10 са за редкия език, който владеят, приходите им от преводи са по-високи от заплатата им, но работят на позиция, която е престижна и им допада и не желаят да си губят времето с директни контакти с клиенти, освен това сами няма как да обхванат цялата страна, а с помощта на агенциите го правят и то за бланкови преводи, в които променят само имена и числа. Анонимността и липсата на промени в България се поддържа точно от този тип авторитетни и наложили се преводачи, сред които са и любимите ни университетски преподаватели.

На практика първият тип преводачи, реалистите, избират да ходят по тънко въже с начало и край и превръщат въжето в своя бесилка, защото няма как да обслужват легално директни клиенти, разчитат само на преводи и плащания от посредници, работят на ниски цени и го правят в работно или извън работно време и така се оказва, че работят непрекъснато, а заради умората – и некачествено. След като никога не са разчитали на собствените си ресурси, за доста от тях месечната сума от 140 лв. за осигуровки е космическа и те предпочитат да си останат анонимни.

С какви ресурси разполагаме като преводачи?

Доста наши колеги-преводачи си представят ресурсите като парични средства за наемане на офис, откриване на фирма, плащане на осигуровки и хонорар за счетоводител. Месечно чрез преводаческите агенции си докарват много малко, така че как смея да им предлагам идеята да започнат самостоятелна практика като преводачи и да се самоосигуряват на минимума от 420 лв. за професията ни. Ресурсите на преводачите, обаче, нямат нищо общо с посочените разходи по-горе. Под ресурс разбирам не разход, а умения, които носят приход и възможности за инвестиране, така че ресурсите на професионалния преводач са:

  • владеенето на чужд език и на майчиния език до съвършенство;
  • специализацията;
  • препоръките от доволните директни клиенти.

Първите два ресурса са достатъчни, за да работите като външни сътрудници към преводачески агенции, но ако наистина искате промени в България, ако искате да се издържате само от преводи и да инвестирате в професионалното си развитие, се нуждаете от третия ресурс, който не е ограничен и може да се разраства непрекъснато – директните клиенти и техните препоръки, а за целта – трябва да излезете от анонимността си и да действате като професионални преводачи.