Глава тридесета „а“.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ ЛИЦА, КОИТО НЕ ВЛАДЕЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (НОВА – ДВ, БР. 21 ОТ 2014 Г.)
Чл. 395а. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Когато обвиняемият не владее български език, съдът и органите на досъдебното производство осигуряват устен превод на разбираем за него език, както и писмен превод на актовете по чл. 55, ал. 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Съдът и органите на досъдебното производство по свой почин или по мотивирано писмено искане на обвиняемия или на неговия защитник могат да предоставят писмен превод и на други документи по делото, освен актовете по чл. 55, ал. 4, когато те са от съществено значение за упражняване на правото на защита.
(3) По изключение вместо писмен превод по ал. 1 и 2 може да се извърши устен превод или устно резюме, когато обвиняемият е съгласен, има защитник и не се нарушават процесуалните му права.
Проверка за владеене на български език от обвиняемия
Чл. 395б. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Съдът и органите на досъдебното производство могат във всяко положение на делото да установяват обстоятелството, че обвиняемият не владее български език.
(2) Постановлението на разследващия орган, с което се установява, че обвиняемият владее български език, подлежи на обжалване пред наблюдаващия прокурор.
(3) Определението или разпореждането на съда, с което се установява, че обвиняемият владее български език, се обжалва по реда на глава двадесет и втора.
Чл. 395в. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Съдът и органите на досъдебното производство разясняват на обвиняемия правото да откаже писмен или устен превод на актовете и документите по чл. 395а.
(2) Отказът се отразява в протокол, който се подписва от обвиняемия и неговия защитник, освен когато е направен в съдебно заседание.
Чл. 395г. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Съдът и разследващият орган могат да откажат предоставянето на писмен или устен превод на документите по чл. 395а, ал. 2, когато те не са от съществено значение за упражняване на правото на защита, както и да откажат писмен превод на части от тях, когато те са неотносими към правото на обвиняемия на защита.
(2) Постановлението на разследващия орган, с което на обвиняемия се отказва писмен или устен превод на документи или на части от тях, подлежи на обжалване пред наблюдаващия прокурор в тридневен срок. Постановлението на наблюдаващия прокурор е окончателно.
(3) Определението или разпореждането на съда, с което на обвиняемия се отказва писмен или устен превод на документи или на части от тях, се обжалва по реда на глава двадесет и втора.
Чл. 395д. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 27.05.2014 г.) (1) Обвиняемият има право на възражение срещу точността на превода във всяко положение на делото.
(2) Когато установи, че възражението е основателно, съответният орган отстранява преводача и назначава нов или разпорежда повторен превод.
Чл. 395е. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Съдът и органите на досъдебното производство посочват в акта, с който се назначава преводач, данни за езиците, които владее обвиняемият, трите имена, образованието и специалността на преводача или наименованието на учреждението, в което работи, и вида на превода.
(2) Органът, който назначава преводача, го призовава, проверява неговата самоличност, образование и специалност, отношенията му с обвиняемия и пострадалия, както и наличието на основание за отвод.
(3) Не могат да бъдат преводачи лицата, посочени в чл. 148, ал. 1, т. 1 – 3.
(4) Актът за назначаване се връчва на преводача, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако извърши неверен превод.
Чл. 395ж. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Преводачът участва във всички действия, в които участва и обвиняемият, както и при срещите му със защитника по повод провеждане на разпит на обвиняемия или негови искания, бележки, възражения и жалби.
(2) Когато това няма да попречи за упражняване на правото на защита, устният превод може да се извърши чрез видеоконференция, телефонна конференция или чрез друго техническо средство.
(3) За неявяване или отказ да извърши превода без уважителни причини преводачът се наказва с глоба до петстотин лева. Ако преводачът посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя.
Чл. 395з. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Когато обвиняемият е глух или ням, назначава се преводач на български жестов език.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Правилата на тази глава се прилагат и по отношение на преводача на български жестов език.
Получаването на призовка е стресиращо, но се налага да реагирате и, ако призовката е от чужбина – първо се свържете със съдебен преводач, а след това с адвокат.
Липсва ми, че в България не се организират обучения за съдебни преводачи към Министерството на правосъдието. Опитът, който трупам, е директно от съдебната зала и вероятно заради стреса – уча бързо и наученото се съхранява незабавно в дългосрочната ми памет. Но кому е нужно съдебните преводачи за първи път в съдебна зала да чуват за „принципа на особеността”? За този принцип не са чели и някои служебни адвокати и все пак: Нима Министерството на правосъдието не може да организира практически обучения и за съдебните преводачи, на които да ги подготви за това какво реално да очакват в съдебната зала?