Първо адвокат, после преводач или обратно?

Получаването на призовка е стресиращо, но се налага да реагирате и, ако призовката е от чужбина – първо се свържете със съдебен преводач, а след това с адвокат.

Практика е призовките от чужбина да се връчват с приложен превод, извършен в държавата, чийто съд изпраща призовка до български гражданин. Много често в такива случаи призованото лице се свързва с български адвокат, който  изготвя отговор до чуждестранния съд на база превода, който е получен.

Ако сте клиент, нуждаещ се от превод към чужд език на молба до съд, свързана с призовка или друг съдебен документ, е препоръчително, преди да се свържете с адвокат, който да изготви молбата – да се свържете със съдебен преводач, който предварително да прегледа получения оригинален документ и приложения превод и да потвърди дали е коректен, защото е напълно възможно в превода да е написано, че ви призовават да се явите на съдебно заседание за „предсъдебно споразумение”, а всъщност ви призовават да се явите на „разпоредително заседание”, което ще обезсмисли усилията на адвоката в посока „предсъдебно споразумение“.

OT НПК – ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ ЛИЦА, КОИТО НЕ ВЛАДЕЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Глава тридесета „а“.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ ЛИЦА, КОИТО НЕ ВЛАДЕЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (НОВА – ДВ, БР. 21 ОТ 2014 Г.)

Осигуряване на устен и писмен превод в наказателното производство
Чл. 395а. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Когато обвиняемият не владее български език, съдът и органите на досъдебното производство осигуряват устен превод на разбираем за него език, както и писмен превод на актовете по чл. 55, ал. 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Съдът и органите на досъдебното производство по свой почин или по мотивирано писмено искане на обвиняемия или на неговия защитник могат да предоставят писмен превод и на други документи по делото, освен актовете по чл. 55, ал. 4, когато те са от съществено значение за упражняване на правото на защита.
(3) По изключение вместо писмен превод по ал. 1 и 2 може да се извърши устен превод или устно резюме, когато обвиняемият е съгласен, има защитник и не се нарушават процесуалните му права.
Проверка за владеене на български език от обвиняемия
Чл. 395б. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Съдът и органите на досъдебното производство могат във всяко положение на делото да установяват обстоятелството, че обвиняемият не владее български език.
(2) Постановлението на разследващия орган, с което се установява, че обвиняемият владее български език, подлежи на обжалване пред наблюдаващия прокурор.
(3) Определението или разпореждането на съда, с което се установява, че обвиняемият владее български език, се обжалва по реда на глава двадесет и втора.
Отказ от правото на превод на документи
Чл. 395в. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Съдът и органите на досъдебното производство разясняват на обвиняемия правото да откаже писмен или устен превод на актовете и документите по чл. 395а.
(2) Отказът се отразява в протокол, който се подписва от обвиняемия и неговия защитник, освен когато е направен в съдебно заседание.
Отказ за предоставяне на писмен или устен превод на документи
Чл. 395г. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Съдът и разследващият орган могат да откажат предоставянето на писмен или устен превод на документите по чл. 395а, ал. 2, когато те не са от съществено значение за упражняване на правото на защита, както и да откажат писмен превод на части от тях, когато те са неотносими към правото на обвиняемия на защита.
(2) Постановлението на разследващия орган, с което на обвиняемия се отказва писмен или устен превод на документи или на части от тях, подлежи на обжалване пред наблюдаващия прокурор в тридневен срок. Постановлението на наблюдаващия прокурор е окончателно.
(3) Определението или разпореждането на съда, с което на обвиняемия се отказва писмен или устен превод на документи или на части от тях, се обжалва по реда на глава двадесет и втора.
Възражение срещу точността на превода
Чл. 395д. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 27.05.2014 г.) (1) Обвиняемият има право на възражение срещу точността на превода във всяко положение на делото.
(2) Когато установи, че възражението е основателно, съответният орган отстранява преводача и назначава нов или разпорежда повторен превод.
Назначаване на преводач
Чл. 395е. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Съдът и органите на досъдебното производство посочват в акта, с който се назначава преводач, данни за езиците, които владее обвиняемият, трите имена, образованието и специалността на преводача или наименованието на учреждението, в което работи, и вида на превода.
(2) Органът, който назначава преводача, го призовава, проверява неговата самоличност, образование и специалност, отношенията му с обвиняемия и пострадалия, както и наличието на основание за отвод.
(3) Не могат да бъдат преводачи лицата, посочени в чл. 148, ал. 1, т. 1 – 3.
(4) Актът за назначаване се връчва на преводача, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако извърши неверен превод.
Правила за участие на преводача
Чл. 395ж. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Преводачът участва във всички действия, в които участва и обвиняемият, както и при срещите му със защитника по повод провеждане на разпит на обвиняемия или негови искания, бележки, възражения и жалби.
(2) Когато това няма да попречи за упражняване на правото на защита, устният превод може да се извърши чрез видеоконференция, телефонна конференция или чрез друго техническо средство.
(3) За неявяване или отказ да извърши превода без уважителни причини преводачът се наказва с глоба до петстотин лева. Ако преводачът посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя.
Преводач на български жестов език (Загл. изм. – ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.)
Чл. 395з. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Когато обвиняемият е глух или ням, назначава се преводач на български жестов език.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Правилата на тази глава се прилагат и по отношение на преводача на български жестов език.

В очакване на обучения за съдебни преводачи

Липсва ми, че в България не се организират обучения за съдебни преводачи към Министерството на правосъдието. Опитът, който трупам, е директно от съдебната зала и вероятно заради стреса – уча бързо и наученото се съхранява незабавно в дългосрочната ми памет. Но кому е нужно съдебните преводачи за първи път в съдебна зала да чуват за „принципа на особеността”? За този принцип не са чели и някои служебни адвокати и все пак: Нима Министерството на правосъдието не може да организира практически обучения и за съдебните преводачи, на които да ги подготви за това какво реално да очакват в съдебната зала?

Опитвам се да запълня липсата на обучения със самообучения, а миналата година заради Ковид имах шанса да присъствам на онлайн семинар, организиран от Дружеството на писмените и устните преводачи на Словения на тема: „Сръбският правен език през практиката на съдебния преводач”. На семинара се сдобих с кратък терминологичен речник, който днес ми помага да преговарям най-често използваните термини на сръбски и словенски език в досъдебното, наказателното и гражданското производство и да превключвам бързо при необходимост от единия на другия език. Остана ми и Потвърждение, което  изглежда ето така: Potrdilo

В България има един особен вид преводачи, които въпреки ниското заплащане, определено в Наредба № Н-1 от 16 май 2014 г. за съдебните преводачи, са се вписали като такива, с което заявяват, че искат да бъдат точно такива: съдебни преводачи… Но защо съдебната ни система се държи като мащеха към тях и дори и Националният институт на правосъдието не се грижи за повишването на квалификацията им?