Month: юли 2014

Наредбата за съдебните преводачи вече и в България е факт, както и определената в нея минимална тарифа от 15,00 лв. на час.

Кой предложи тарифата от 15,00 лева за бъдещите съдебни преводачи?

Раз-мис-лих се сериозно над този въпрос, след като преди малко, в 23:45 часа на 29.07.2014 г., попаднах на текста на обявената от Прокуратурата Обществена поръчка за „извършване на професионални преводачески услуги … под формата на писмени преводи на официални документи, при производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела, екстрадицията, изпълнението на Европейска заповед за арест, както и др. официални документи.” Датата, на която ще се отварят офертите, е: 08.08.2014 г.

Обяснението на Прокуратурата за причината за Обществената поръчка, е, че някой трябва да ги обслужва до съставянето на регистъра от съдебни преводачи. Добре, вероятно е така, все пак на сайтовете различните съдилища и Прокуратурата са обявили, че приемат предложения и документи на преводачи до 30.09.2014 г. Не е ли странен обаче фактът, че съдът през август не работи, набират се преводачи до 30.09.2014 г. и ПРОКУРАТУРАТА би могла да изчака този срок и до тогава да работи по начина, по който е процедирала години наред, но… обявява Обществена поръчка… С това си поведение дали не дава ясен знак, че е наясно, че с тарифата от 15,00 лв., заложена в Наредбата за съдебните преводачи, потенциалните кандидати са отблъснати? Тогава защо приеха тази тарифа? Кой я предложи и защо?

Целта на онзи, който е определил и предложил приетата вече тарифа, е постигната: потенциалните кандидати за съдебни преводачи са отвратени максимално от отношението на съдебната система към техния труд, „забравиха” за съда, защото лесно „приспаха” желанието им да работят като съдебни преводачи, на ход е истинският план – да се обяви търг за преводаческа агенция, като вече се напише реалната цена, която не е 15 лв., а – 15 евро.

Вижте и изчислете сами:

Общо количество или обем

Възложителят ще има нужда от предоставянето на следния прогнозен обем от преводачески услуги от и на български език – в брой страници: 1-ва група езици – 25 000; 2-ра група езици – 10 000; 3-та група езици – 20 000; 4-та група езици – 1 000; Преводи на официални документи, съдържащи класифицирана информация – 2000. Посоченият от възложителя прогнозен обем е ориентировъчен и не задължава възложителя.

Стойност, без да се включва ДДС

1 615 000 BGN

Оказва се, че общият брой прогнозни страници е: 58 000 и имаме 1 615 000 лв. / 58 000 = 27,84 лв. на страница без ДДС или 33,41 с ДДС.

След като имаме единна тарифа от 15,00 лева в Наредбата, няма да се впускаме в субективното бъдещо определяне на хонорара на всеки преводач при всеки възложен превод, достатъчно ни е, че в този търг са заложени по 33,41 лв. за страница ПИСМЕН превод.

Всеки може да прочете условията на търга – има линк към тях. В Бургас също има обявена обществена поръчка. Докато разглеждах страниците на различните съдилища, забелязах, че в Софийски окръжен съд няма търг, но балканските езици са обявени за 1 група езици, а европейските за 2 група:

Регистърът се състои от списъци, в които съдебните преводачи са разделени на три групи. Първа група обхваща специалисти преводачи с балкански езици, Втора група обхваща специалисти преводачи с европейски езици и Трета група обхваща специалисти преводачи с други езици.

Това класифициране от незнание за езиковите групи ли е или целта е да се понижат хонорарите на преводачите с тази група езици, защото в съдилищата ни от техния тип преобладават делата с граждани от Балканите и трябва да се пести?

След изненадата ми за преразпределението на езиковите групи се върнах към Обществената поръчка на Прокуратурата и забелязах още едно противоречие с Наредбата – не само имаме повишаване на цената, а и понижаване на критериите за преводачите:

Когато преводачите нямат висше филологическо образование или средно с профилирана езикова подготовка или средно образование с преподаване на съответния език, или са завършили образованието си в страна, чиито език е различен от техния матерен език, на който ще превеждат, както и за молдовски и македонски език, следва да се представи декларация за владеене на език от съответната група, която може да е под формата на нотариално заверена клетвена декларация, в свободен текст.

Защо този понежен критерий не е предвиден и не е написан в Наредбата? Защо изобщо се появява критерият за оборот от последните три години в рзмер от 350 000 лв. и изискването за сключен договор с Дирекция “Консулски отношения”?

Участникът да има сключен договор с Консулския отдел на Министерството на външните работи, съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Не се доказва с отделен документ или декларация, тъй като списъкът на оторизираните агенции е публичен.

Уважаема Прокуратура, Вие очевидно не желаете да работите със свои собствени съдебни преводачи, очевидно целта е търгът да бъде спечелен от една определена вече от Вас преводаческа агенция, иначе щяхте не да обявявате сега подобна обществена поръчка за писмени преводи с изискване за оборот и сключен договор с МВнР, а да информирате всички заинтересовани лица за промяната в тарифата. Кой предложи и защо се определи унизителната тарифа от 15,00 лв. само преди няколко месеца и как така Прокуратурата я променя за търга и защо? Сякаш имаме поредния развален телефон в държавата ни и поредния абсурд с 15:15 – 15 лева за дръзнали да излязат от анонимност преводачи: 15 евро за „наши” преводачески агенции.

За нежеланието на съдебната система да заработи със съдебни преводачи съдя не само заради забавянето на дългоочакваната от преводачите Наредба, не само заради настоящата Обществена поръчка, не само заради приемането на тарифата от 15 лв., която се оказва, че може да бъде и 15 евро, а най-вече заради съдебно решение само от преди няколко дни на Софийски окръжен съд, в което прочетох следното:

На преводача за извършения превод да се изплати възнаграждение в размер на 80.00 лева от бюджета на съда, за което се издаде 1 бр. РКО.

Да се изпрати препис от протокола от проведеното съдебно заседание и споразумението до Агенция за извършване на превод………………………………………………., като бъде посочено че следва да извършат превод на двата документа на …………………… език.

Преводачът е присъствал в залата, познавам го и се опитах да се свържа с него лично по телефона, но за съжаление е сменил номера си, опитът ми беше неуспешен… И все пак – същият преводач е бил лично в съдебната зала, районният съдия е бил в пряк контакт с него и пред него назначава писмения превод на преводаческа агенция… Защо? Тромава вътрешна процедура или нещо друго?

Видяхте ли размера на възнаграждението на преводача за устен превод? Ако сте имали желание да бъдете съдебен преводач, но заради определената тарифа от 15,00 лв. сте се разочаровали и отказали, то сега, след този текст днес, се надявам да рискувате и да подадете документите си в различните съдилища, а след това винаги можете да се откажете… Аз отказах на агенцията, която най-вероятно ще спечели търга, защото:

1. Участвала съм с тях в други търгове, изготвяйки всички документи, които са им били необходими, за да докажат, че имат преводач с моята квалификация, но след това цели 5 години те така и не ми възложиха превод нито от сръбски, нито от хърватски, нито от словенски език.
2. След като вече има наредба за съдебните преводачи, ако толкова много искам да бъда съдебен преводач защо да не подам лично кандидатурата си в Прокуратурата?

Колеги, Вие, които ще превеждате за Прокуратурата през агенцията, която ще спечели търга – защо го правите? Не знаете ли за Наредбата и че до 30.09.2014 г. можете да подадете и сами документите си?

Очевидно борбата се удължава и продължава… защото държавните ни институции все още не са разбрали, че свободата, която искаме за професията ни, не е временно състояние, а цел!

 

За разлика от счетоводителите, които обслужват определен брой фирми и могат да изчислят предварително месечните си приходи, то ние, преводачите, никога не знаем колко поръчки ще имаме през месеца и дали изобщо ще имаме. Тази липса на сигурност отблъсква реалистите от професията ни и те предпочитат през деня да продават „изгодно“ други свои умения срещу редовно месечно възнаграждение, а вечер или събота и неделя да превеждат за допълнителни доходи.

Ако сте привърженик на разумния подход за оцеляване, то вие със сигурност сте на трудов договор някъде и сте в симбиотична връзка с няколко преводачески агенции, така че вероятността да се замислите за „развод“ и независимост ви плаши, въпреки недоволството и неудовлетвореността ви, че превеждате на ниски цени заради т.нар. глобална криза и за да не ви измести конкуренцията. Работейки по този начин, вие сте избрали да бъдете анонимни за директните клиенти, като за анонимността си имате и съюзник в лицето на Дирекция „Консулски отношения” към МВнР.

Има и друг тип преводачи – такива, които успешно съчетават работата на трудов договор като учители, например, но са се регистрирали като свободна професия Преводач, или пък са регистрирали фирма и се самоосигуряват през нея като преводачи. Те, за разлика от анонимните преводачи, са наясно, че ще спечелят в пъти повече, ако са извън сивата икономика и открито се свързват с директни клиенти и издават фактури. Заплащат за самостоятелността си около 140 лв. месечна вноска за осигуровки и нямат нищо против да платят и дължимия годишен данък печалба.

За първия тип преводачи, анонимните, сумата от 140 лв. е огромна на базата на това, което си докарват като допълнителен доход от трите агенции, с които работят от години, а за вторият тип – сумата е постижима и предпочитана. Сред анонимните преводачи има и такива, които работят с преводачески агенции от цялата страна, в топ 10 са за редкия език, който владеят, приходите им от преводи са по-високи от заплатата им, но работят на позиция, която е престижна и им допада и не желаят да си губят времето с директни контакти с клиенти, освен това сами няма как да обхванат цялата страна, а с помощта на агенциите го правят и то за бланкови преводи, в които променят само имена и числа. Анонимността и липсата на промени в България се поддържа точно от този тип авторитетни и наложили се преводачи, сред които са и любимите ни университетски преподаватели.

На практика първият тип преводачи, реалистите, избират да ходят по тънко въже с начало и край и превръщат въжето в своя бесилка, защото няма как да обслужват легално директни клиенти, разчитат само на преводи и плащания от посредници, работят на ниски цени и го правят в работно или извън работно време и така се оказва, че работят непрекъснато, а заради умората – и некачествено. След като никога не са разчитали на собствените си ресурси, за доста от тях месечната сума от 140 лв. за осигуровки е космическа и те предпочитат да си останат анонимни.

С какви ресурси разполагаме като преводачи?

Доста наши колеги-преводачи си представят ресурсите като парични средства за наемане на офис, откриване на фирма, плащане на осигуровки и хонорар за счетоводител. Месечно чрез преводаческите агенции си докарват много малко, така че как смея да им предлагам идеята да започнат самостоятелна практика като преводачи и да се самоосигуряват на минимума от 420 лв. за професията ни. Ресурсите на преводачите, обаче, нямат нищо общо с посочените разходи по-горе. Под ресурс разбирам не разход, а умения, които носят приход и възможности за инвестиране, така че ресурсите на професионалния преводач са:

• владеенето на чужд език и на майчиния език до съвършенство;
• специализацията;
• препоръките от доволните директни клиенти.

Първите два ресурса са достатъчни, за да работите като външни сътрудници към преводачески агенции, но ако наистина искате промени в България, ако искате да се издържате само от преводи и да инвестирате в професионалното си развитие, се нуждаете от третия ресурс, който не е ограничен и може да се разраства непрекъснато – директните клиенти и техните препоръки, а за целта – трябва да излезете от анонимността си и да действате като професионални преводачи.