„- А за експресни преводи чувала ли си? Повечето са такива. Понякога за час забавяне клиентите губят много.”
Из Петицията
Странно, оказва се, че България е единствената държава, в която не просто се предлагат ЕКСПРЕСНИ ПРЕВОДИ, а повечето са такива.
Само до преди час ми убягваше това, но отворих няколко словенски, сръбски, хърватски, руски, украински, италиански и английски сайта на преводачески агенции и видях, че чуждите преводачески агенции посочват единствено различни видове цени за превод според езиците, някои агенции предупреждават, че цената зависи и от срока за изпълнение, а в България – цените задължително се делят не само според езиковата група и сложността на текста, но и са старателно подредени в таблица според времето за изпълнение на поръчката:
- Бавна (3 работни дни)
- Нормална (24 часа)
- Бърза (8 работни часа)
- Експрес (3 работни часа)
Има и друга разлика, която само преводачите си я знаем – лично аз никога не съм получавала от чуждестранна агенция поръчка за експрес, а у нас „повечето са такива”!
Кой и защо се е разбързал у нас толкова?
Вероятно в началото малко агенции са предлагали услугата „експресен превод”, а първите са го направили, за да се отграничат от останалите – освен с бързина и ниска цена с какво друго биха могли да се конкурират помежду си твърде многото агенции у нас?
И докато професионалните преводачи държат на качеството и времето за „отлежаване” на превода, избягват стреса, защото са наясно с бързата работа, срама на майстора и последствията за здравето си, то за многобройните конкуриращи се агенции бързината на услугите им за пред клиентите е условие да бъдат избрани и да оцелеят. Но освен оцеляване, експресните преводи носят и по-висока печалба – те не само че се заплащат двойно от клиентите, а и не всеки преводач се осмелява да поиска двоен хонорар, защото му е по-важно да продължи да получава поръчки от агенцията.
Защо клиентите все бързат?
Причината не е в неумението на българите да планират, а в спокойствието, което имат поради факта, че рекламните табели на повечето агенции у нас задължително включват и надписа: експресни преводи, а агенциите са толкова много, че в центъра на София например се срещат и по две такива табели на различни агенции една до друга. Не са редки и случаите клиент да заплати по-ниска цена за превод, ако преди това е пообиколил няколко агенции наблизо и е намекнал, че другите отсреща искат по-малко.
Масовото предлагане на услугата експресни преводи в съчетание с ниската цена е довело до несериозното отношение на клиентите към преводите. Те не планират, а и защо да го правят, след като ежедневно виждат по улиците и четат по интернет сайтовете, че само за два-три часа ще си получат преведен документа?
Основното самоизтъкване и предупреждение вече втора година на агенциите към преводачите е, че преводачите за разлика от тях не могат да предложат услугата експресен превод на клиентите. А защо да го правят? Кому е нужно подобно повърхностно отношение към преводите?
Докато преводите се предлагат като банички на всеки ъгъл до тогава ще ги има и бързащите клиенти, и неадекватното заплащане на труда на преводачите. Точно затова и „доживяхме” предложената цена от 15,00 лв. на час за съдебните преводачи – защото и служителите от Министерството на правосъдието всеки ден, в която и посока да погледнат по централните улици на София, виждат табели с надпис: ЕКСПРЕСНИ ПРЕВОДИ!
В България преводаческите агенции с офиси по централните улици на градовете ни са се вживели в ролята си на центрове за спешна медицинска помощ и ако не разполагат на момента със заклетия към агенцията преводач, то със сигурност разполагат с няколко анонимни негови заместници или пък с готови бланки и така никога не връщат клиент. В чужбина преводите на официалните документи задължително са снабдени и с подписа, и с печата на реално извършилия ги квалифициран преводач и това е и причината преводаческите агенции извън България да не могат да парадират с предлагането на експресни преводи – те нямат способността на колегите си от България по всяко време и завчас да си телепортират квалифициран преводач.