Преводачески вълнения

Рада с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето й. Тия звънливи и ясни гласета, тия мънички розови устца, които привличаха целувки, решаваха съдбата й. Тя ги заливаше със светлия си поглед, тя ги ободряваше с небесна усмивка и туряше цялата си душа на техните трепетни устни.

За преводачите всеки преведен и предаден текст е изпит, страхът от провал ги движи да се самоусъвършенстват ежедневно, затова е и важно получаването на обратна информация от клиентите относно удовлетвореността им. И ако вълненията на Рада Госпожина от „Под игото” на годишния изпит на учениците й отразяват тревожността й в рамките на един ден от годината, то тези стресови състояния при преводачите и техните преводи са с различен интензитет и многократна повторяемост през цялата година.

Една от възможните причини, която предизвиква стрес при извършването на преводи, е полисемията (многозначността на думите). Способността на думите да притежават повече от едно значение и да трябва да решаваш според дадения контекст кое от значенията са имали предвид може да предизвика и професионална паническа атака, особено ако ти се случи в рамките на една и съща седмица да получиш за превод един и същи текст от две различни преводачески агенции…

Първата ти реакция е да провериш наново ред по ред целият вече преведен текст с оригинала  и да изчистиш с бележка на преводача единствената многозначна дума в текста, обяснявайки, че е възможен превод на термина или като възстановяване (връщане) на сума, или като принудително събиране на вземания в зависимост от контекста и страдайки, че там някъде има недоволен клиент… и си толкова стресиран, че не ти и хрумва, че всъщност двама различни клиенти са поръчали независимо един от друг превода на един и същи документ на две различни агенции и случайно и двете поръчки попадат при теб… Каква полисемия! Получаваш два отделни хонорара за един  и същи текст срещу два пъти по-малко усилия, но двойно по-голям стрес! 

Техники за (не)бракуване на специализирани преводи

imsis034-031Уменията, които са нужни при преводите на художествена литература и технически текстове са различни – дотолкова различни, че ако при превода на художествена литература е приемливо трима преводачи да предадат преводи с различно звучене и да съсипят или усъвършенстват оригинала, без дори четящият да усети, то при превода на технически, юридически или медицински текст е недопустимо резултатът да не бъде един и същ и при десет преводача, а ползващият превода специалист веднага ще разбере, че преводът е некачествен.

Рискът от грешки при специализираните преводи, ако не сте специалист в съответната област, а са ви възложили подобен текст за превод, може да се избегне, само ако подходите със съзнанието, че не знаете всичко, че ще проверявате всеки термин по няколко пъти и според контекста, а не само в речника, че ще търсите отделните технически части и по изображенията в интернет, растенията и по латинските им наименования, за да сравните дали в изходния и целевия език терминологията действително съвпада. Всичко това може да ви се стори странно, ако сте преводач с английски език, защото разполагате с двуезични и всевъзможни речници, но при работата с редки езици, като словенският, където българо-словенски и словенско-български речник липсва – без тълковен речник, интернет и непрекъснатото сверяване нямам идея, а и не искам да имам как са превеждали преди колегите ми, особено след като съм наясно, че е възможно преводът на една страница специализиран текст с всички проверки, които се правят в интернет, да отнеме и два дни, независимо от посоката на превода, така че:

Внимание! Дори и брак с чужденец, чийто майчин език владеете и работите, дългогодишното пребиваване и отглеждане и възпитание на децата ви в чуждата среда и държава не гарантират качество при специализираните преводи, няма да ви помогнат да избегнете „бракуването” на превода. Самите вие едва ли владеете до съвършенство всички тематични области от майчиния си език, не случайно ги има професиите стилов и научен редактор, така че не разчитайте само на прочита на партньора ви след вашия превод. На него бихте могли да се доверите най-вече за това, че  преводът ви ще бъде граматически правилен и изчистен и че текстът на чуждия за вас език няма да „звучи” български, особено, ако става въпрос за славянски език. Хубаво е, че сте сключили брак с чужденец, но му предавайте всеки ваш превод за прочит и редактиране едва след като сте направили самостоятелно и щателно всички проверки и след като сте се свързали и обсъдили даден термин и със специалист от съответната област. Нормално е вашият брачен партньор да не усети, че има нещо нередно в елементарни, терминологично ключови съчетания, особено ако става въпрос за езици от една и съща езикова група, но е недопустимо вие, като преводач, да допускате непрекъснато една и съща грешка в преводите си, само защото сте пропуснали лично да направите първоначалната сверка на използваната терминoлогия в съответната област. Затова, ако искате да сте сигурни в крайния резултат, проверявайте, защото е напълно възможно години наред да превеждате: „В името на народа” на словенски език като: „V imenu naroda” и нито вие, нито вашият семеен партньор някога да се усетите, че правилният превод на израза е: „V imenu ljudstva”.

При преводите на специализирани текстове е по-добре да сте неуверени, а ако сте колега-преводач със словенски език, ще ви бъдат полезни следните линкове:

Има доста словенски терминологични речници в интернет, които ще откриете и сами, но при специализираните преводи нито речниците, нито брачният ви партньор-чужденец, нито любовта към езика ще са достатъчни, за да не бракувате превода, ако нямате търпение и желание за детайлни проверки на неограничен брой текстове и изображения в интернет от съответната област. И най-важното, което не бива да ви убягва: убедете се, че за техническите термини и не само със сигурност използвате като основен източник на информация терминологията от сайтовете на производители от съответната държава, а не преводен текст, в който има голяма вероятност болтът да се окаже винт, а вашият превод – брак!

Имат ли нужда преводачите в България от офис

Dogovor 01За да превежда, на преводача са му нужни отлична езикова култура по майчин език, задълбочено владеене на чуждите езици и историческите и културни реалии на всяка отделна държава, с чиито езици работи, КОМПЮТЪР с постоянен достъп до ИНТЕРНЕТ и ПРАКТИКА, най-вече ПРАКТИКА и ОБЩУВАНЕ С КОЛЕГИ-ПРЕВОДАЧИ, по възможност, работещи със същия език.

При преводачите успехът не зависи от това дали имат или нямат офис – те могат да работят навсякъде, по всяко време на денонощието и да изпращат преводите си до клиентите по куриер, електронна поща или лично! Офисът при преводаческия труд не гарантира качеството на извършените преводи и обслужването на клиентите – и от най-луксозният офис в центъра на града могат да „излязат” некачествени преводи и недоволни клиенти. Офисът е най-безсмисленият разход за преводачите, особено ако превеждат и за клиенти извън страната и града, в който живеят. Единственото положително на офисите за нашата професия, според колега-преводач с френски език, която е имала два офиса по времето преди  новите изисквания на Дирекция „Консулски отношения” към МВнР, е, че те са място, където можеш да си показваш новите тоалети!

След като ние, преводачите, с развитието на техниката, компютрите и интернет отдавна и то доказано чрез присъствието на професията ни в челните места на различни топ класации за най-независимите и достатъчно добре платени професии, които могат да се практикуват от дома, реално можем да си организираме така работата, че да работим по пижами в леглото, то кой ни принуждава и защо само в България се изисква от нас да харчим пари, не за да инвестираме в професионалното си развитие, а за дрехи?

От Външно министерство ни обясняват, че изискванията за регистриране на фирма, наемане на офис, закупуване на факс, сертифициране за качество и назначаване на двама филолози не се отнасят за преводачите! Те не работят с преводачи, а само с преводачески агенции, така че те нас не ни принуждават да харчим пари за дрехи, а изискват само от агенциите да си пооправят тоалета, ако искат да продължат да обслужват нуждите на Дирекция „Консулски отношения”, да бъдат  рекламирани на сайта на МВнР и клиентите да търсят само тях!

Да, но точно от същото това Министерство най-много затрудняват професионалната ни реализация, а заедно с наличието и на списък с фирми в сайта им задълбочават неравностойното положение на преводачите в България спрямо агенциите и затрудняват гражданите в намирането на директен изпълнител, но от друга страна – колкото и пари да харчат и да планират да похарчат агенциите, за да се облекат и покажат пред българския народ и бизнес с новия си скъп тоалет, който им предлагат тъкачите от Дирекция „Консулски отношения”, то професионалните преводачи, гражданите и фирмите, нуждаещи се от преводи, вече са наясно, че ЦАРЯТ Е ГОЛ и че е време преобличането, измамите и илюзиите в преводаческия бранш в България да приключат.

В приказката на Андерсен нито царят, нито придворните и министрите му се осмеляват да заявят, че не виждат новите дрехи на царя, защото тъкачите са ги предупредили, че платното, изработено от тях, е невидимо за очите на глупците и за тези, които заемат позиции, за които не притежават необходимите професионални качества. Така и у нас, в България – първи видяха измамата не големите преводачески агенции, защото те се страхуват, че ще изгубят приходите си, видяха я преводачите – защото бъдещето принадлежи на тях!

На всички ни е ясно, че след като тъкачите признават, но продължават упорито да нарушават закона и да заверяват подписите на преводачите зад гърба им, да настояват, че не се намесват в работата на малките преводачески агенции чрез фиктивен договор, то не става въпрос само за липса на морал сред държавните служители, заемащи отговорни постове във Външно министерство, а за опит на всяка цена да се задържи високата печалба на Министерството от преводите за сметка на достойнството на професионалните преводачи. Но едва ли зад ежедневното и упорито нарушаване на закона от това Министерство стои само желанието на държавните служители да задържат приходите от заверката на подписа на преводачите. Да, става въпрос за лесни и постоянни приходи, но неслучващите се промени с години, задържането на Правилник от 1958 г., въпреки промените през 1989 г., и потъпкването на преводаческия труд през XXI век само в България са безспорен знак за наличието на корупция. Капиталът години наред е купувал „отговорните” държавни служители, но при настоящата нестихваща криза в световен мащаб – вече настоява за монопол!

Актуалният въпрос за професионалните преводачи в България е не дали преводачите имат нужда от офис, не и как, а КОГА царят, за когото вече всички знаем и открито заявяваме, че е гол, ще напусне сцената! Времето на новите дрехи на царя e отминало и всички настояваме за действителни промени, защото:

„Няма нищо по-естествено от това човек с труда си, с таланта си и с последователната си работа да има нормален доход и да живее пълноценно. Трябва да бъде стимулирано уважението към хората, които печелят почтено, плащат данъците си и отделят ресурс за общественото развитие.“  (Из интервю със Саша Безуханова относно MoveBG)