Month: юни 2013

Някога, много отдавна отговарях за цялостния производствен процес на издателство Младинска книга София. Колегите ми извън България ми обясняваха, че съм „пожарникар” и разчитаха на мен да „гася” закъснения, да предвиждам и потушавам проблеми. Отделно СОТ ме привикваха през нощта в офиса, ако се включеше алармата.

Днес не отговарям за СОТ-а на никоя фирма, не съм „пожарникар” на заплата, но затова пък реагирам всеки ден на най-разнообразни спешни преводи на клиенти – редовни и нови, съвсем непознати…

 

Телефонът ме събуди в 7:00, по-точно казано – събуди ме клиент. Заминаваше за търговски панаир в Сърбия следобед и искаше спешно превод и страниране на рекламен материал за интернет страницата му и за печат. Технически текст…

 

Телефонът пак ме събуди… Поемам спешна поръчка за след около 2–3 часа, клиентът вече е спокоен, а на мен ми спря токът… Платила съм си го естествено, но няма какво да се обяснявам – намирам свободен колега-преводач, който в момента има ток…

 

Телефонът нахално иззвъня в 22:30 вечерта – спешен превод от словенски на български, отчет за работата на треньора им към наша доста известна Федерация. Няма време за авансов превод на хонорара, няма и риск – Федерация, моля Ви… утре в 12:00 да е готов!

 

– Търг… Бързаме, моля Ви, преведете ни и ни подредете Вие документите, внимавайте да не пропуснем нещо и да не изгубим заради небрежност търга… Изисквайте всичко от нас и ние ще Ви го изпратим, разчитаме на Вас…

 

Превод при преговори… Не превеждаш всичко, а трескаво мислиш над последните думи на едната страна, тази, която представляваш… не ги превеждаш, просто премълчаваш неуравновесеността на човека до себе си и „интелигентната” обида към другия, за да приключи всичко в желаната посока… измисляш нещо невинно, освен ако клиентът не те е предупредил, че иска да превеждаш всички грубости точно…

 

Телефонът звъни… Тъкмо сядаш на масата – време е за обяд и почивка… Кой ли е?

– Извинете, вие нали сте преводачът? Моля Ви, приятелят ми е оставил за ремонт колата си в Словения и не се разбират с монтьора ни на български, ни на английски… Къде живеете, за да дойда до Вас веднага, моля Ви… Дори не попита за цената на услугата…

Жената звъни пак – този път стресната, сетила се, че не е попитала за цената…

 

Всеки ден съм полезна за някого и това ми допада в професията на преводача. Не ми допада единствено фактът, че в България се опитват да ни поставят извън закона, да ни унизят с аргумента, че в нито един закон не се споменавало за нас, преводачите… Нима? Вече четвърта година се самоосигурявам под икономическия код: Преводач; държавата  ни е определила минималния осигурителен праг за преводачите, който е 420 лв., а според  Наказателния кодекс преводачите носят наказателна отговорност и ги застрашават 5 години затвор за неверен превод… Ние сме защитени от опитите да ни „изхвърлят“ от пазара и от самите клиенти, които имат нужда от нас… спешно…сега…веднага… без посредник!

Ilka Encheva

Искам да си имаме подобен инструмент и на български език, който да ни помага да усъвършенстваме писането си, но и на английски език никак не ни е излишен – у нас вече се търсят все повече копирайтери, пишещи на английски език, а не на български. Разгледайте интернет сайта: www.PaperRater.com  и безплатните инструменти там: Online Proofreader, Vocabulary Builder и Plagiarism Checker и се възползвайте от възможностите, които дава, за да създавате още по-интересни и качествени текстове.

Ilka Encheva

Гледат на преводачите като на смешници, пишещи до Омбудсмана и неспособни да разрешат сами дребните проблеми на фирмите си и професията си… Който не може да оцелее на българския пазар, като си изгради бизнес-система, която да е непоклатима пред  всякакви държавни изисквания – законни, незаконни, отдавна остарели… то няма място в бизнеса… така че убий мухата, която ти е в влязла в главата, че можеш да промениш системата и да наложиш и в България световните практики и да упражняваш независимо свободната си професия на преводач или да управляваш свободно преводаческата си агенция и се примири…

Да, ама не, защото сме наясно, че съществуват безброй техники за убиване на мухи и все безполезни, някои от тях описани и от Йордан Радичков в разказа му Убий мухата!, който започва така:

„Винаги ми е правело впечатление лекомислието на някои хора, че е извънредно просто да се убие мухата.“

И докато всички ние, занимаващите се с преводи в България като основна професия, преминавахме по различно време, с различна скорост, всеки сам за себе си и очевидно без синхронност помежду ни през трите фази на реакция, описани от Закона на Артър Кларк за революционните идеи, то агенциите-хамелеони съвсем логично не се и обединиха около идеята за Закон за преводача и освобождаване на дейността им от архаични правилници, а се обединиха около идеята за монополизъм и понижаване на критериите за упражняване на професията преводач!

Според Артър Кларк всяка революционна идея предизвиква три фази на реакция:

1. — Това е напълно невъзможно – не ми губете времето.
2. — Възможно е, но не си струва да го правим.
3. — През цялото време ви казвах, че това е добра идея.

Тези три фази се отнасят за революционни идеи, а в идеята и в България да се  постигне независимост при практикуването на свободната професия Преводач и предлагането на услугата Преводи няма нищо революционно – в другите държави е регламентирано какво е заклет преводач още през 1928 г., но за съжаление ние в момента живеем, изживяваме и преживяваме това като нещо революционно. Е, все пак сме в България и знаем теорията на Г. Д. Гачев за забавеното-ускорено развитие на българското общество и литература – теория, която на нас, като българи, не ни звучи никак парадоксално, а като преводачи – още повече.   

Предстои ни превключването от забавено към ускорено развитие или казано другояче – догонване, предшествано от опити да се убие мухата, нахлула сред нас чрез обмяната на мнения в Петицията и показала ни как работят преводаческите агенции и преводачите в другите държави, колко остарял е Правилникът, колко абсурден е Договорът и  практиката да си даваме подписите на трети лица, да подписваме празни листи и да ни заверяват личните преводи зад гърба ни… Новите идеи за промени в преводаческия бизнес вече са сред нас и опитите да не бъдат последвани, да се игнорират и убият чрез премълчаване, са обречени на провал!

Ilka Encheva

На 08.06.2013 г. присъствах по покана на Националната асоциация на преводаческите агенции (НАПА) на събрание, предварително заявено от тях като събрание, на което най-важната точка е:

„Разглеждане на актуални въпроси за състоянието на преводаческия бизнес в България. Среща с представители на МВнР, МОМН, Министерство на правосъдието.“

За мен като преводач, регистрирал преди години преводаческа агенция, за да практикува професията си самостоятелно и неограничено, актуалните въпроси, които не търпят отлагане и изискват спешно мерки и реакция от страна на ПРЕВОДАЧЕСКИЯ БИЗНЕС, са:

– премахването на остарялата нормативна уредба и т.нар. нови изисквания и Договора към тях;
– статута на преводачите и съставянето на регистър;
– незаконосъобразната заверка на подписите на преводачите и таксата, която заплащат гражданите за тази услуга.

Вместо това, оказа се, че актуалните въпроси на представителите на т.нар. преводачески бизнес, присъстващи там, нямат нищо общо с моят основен предмет на дейност – преводите! Можете да разгледате раздаденият въпросник за обсъждане тук:

Всички присъстващи бяха сертифицирали се, интересуващи се основно за реда и проблемите, свързани със заверките на документите към различните институции и как да се до-„опрости“ и улесни тази им дейност.

Осъзнах, че това не са преводачески агенции, а нещо доста по-различно – това са Агенции за легализации и за тях е по-важно да имат куриер на трудов договор, а не редактор или преводач! Добре… нека си функционират като такива и нека към тях МВнР да си има изисквания, но не и към преводите и преводаческите агенции, които осигуряват ПРЕВОД. Неслучайно на това събрание не присъстваше представител от Министерството на правосъдието, отговарящ за въпросите по съставянето на регистъра на съдебните преводачи, а присъстваше Системен администратор от IT отдела им.

От днес лично за мен НАПА е НААЛ – НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА АГЕНЦИИТЕ ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИ, а ние, всички останали, които не сме или сме преводачи с агенции за преводи или преводачи, регистрирани на свободна практика, трябва да продължим да действаме по действително актуалните проблеми на преводаческия бизнес в България!

Ако ви привлича професията на конферентния преводач (консекутивен и симултанен превод), или искате да усъвършенствате уменията си за устен превод, то можете да започнете веднага, като посетите ето тази страница на Европейската комисия, където ще намерите доста полезна информация! Успех!