март 2013 – Блогът на Илка Енчева

Външно министерство нарушава правата на преводачите и според Европейската директива на услугите

Защо Външно министерство признава, че извършва незаконно заверката на подписа на преводачите, но не иска да си спре кранчето

Продължителното пътуване в кола с държавен служител може да се окаже доста полезно, особено ако споделите с него, че като професионалист сте в безизходица и скоро ще бъдете безработен заради новите изисквания на КО на МВнР, според които не само че години наред преводачите не могат да предлагат услугите си директно на клиентите, но и ако искат да продължат да упражняват свободната си професия на преводачи, то са длъжни да имат регистрирана фирма, а от 1 юли 2013 г. и да назначат двама филолози на трудов договор, да се сертифицират за качество и да представят документ за нает офис.

Съветът на държавния служител беше да намеря Директива, която да противоречи на мерките, които предприема Външно министерство, и чрез нея проблемът на преводачите ще бъде решен. Така попаднах на Европейската директива за услугите. Важно е да уточня, че Директивите определят цели, които да се постигнат от страните членки в определен срок. Този срок позволява на националните правителства да се адаптират в новата регламентация, като крайният срок за прилагането на Европейската директива за услугите във всички държави на ЕС е бил до 28.12.2009 г.

За съжаление Външно министерство не се адаптира, въпреки отдавна изтеклия срок, а напротив, тотално се отдалечава от поставените цели, защото не желае да се откаже от лесните приходи, прибирани незаконно чрез труда на преводачите, които дори не сме на трудов договор към КО на МВнР. Именно заради лесните приходи Външно министерство потиска свободната професия на преводача. На 19.03.2013 г. в писмо до МС те признават, че извършват незаконно заверката на подписа на преводачите зад гърба им, а защо въпреки самопризнанието си не желаят да отменят незабавно незаконната си дейност и ще продължат да я извършват става ясно от Одиторския доклад на МВнР за 2011 г.:

„Към 31.12.2011 г. по бюджета на МВнР са отчетени приходи в размер на 72 184 608 лв., или 158,42 на сто спрямо уточнения план (45 566 618 лв.). С най-голям относителен дял – 85,26 на сто са проходите по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси…“

Ето и как се нарушават правата на преводачите според Европейската директива на услугите

1. КО на МВнР задължава желаещите да предоставят преводачески услуги да извършват дейността си чрез правно-организационна форма

В България преводачите могат да се регистрират като свободна професия на базата на дипломите си, но нямат право да извършват официални преводи, ако не регистрират фирма и не сключат договор с КО на МВнР.

Така преводачите нямат избор и вместо да упражняват дейността си като свободна професия, то те трябва да откриват фирми. Няма да ви напомням как преди се изискваше капитал от 5000 лв. за откриването на фирма, така че „бедните” преводачи на България автоматично са били изхвърляни от собствената си професия, за която имат висше образование.

Чрез това си изискване КО на МВнР дискриминира преводачите – директните доставчици на услугата ПРЕВОД. Нещо повече – заявява, че професията на преводачите не е регламентирана в нашето законодателство. След като не е регламентирана на каква база тогава Търговският регистър ни регистрира като свободна професия и си плащаме и самоосигуровките под икономическия код: Преводач? Ние притежаваме дипломи и това е достатъчно основание да се регистрираме като свободна професия, но от Външно са си открили много удобен начин да печелят наготово, а както видяхме от Одита им и немалко. В Наказателния кодекс на Република България, чл. 290, ясно е написано, че:

„(1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.“

Какво се получава в България? Преводачите носим наказателна отговорност и ни застрашават 5 години затвор, а Външно министерство прибира такса 15-30 лв. за заверяването на подписите ни зад гърба ни и поставянето на щемпел с надпис, че не носи наказателна отговорност за верността на превода! За сравнение – в Словения преводачите ги застрашават само 2 години затвор и разполагат с лични печати, с които удостоверяват лично преводите си.

2. КО на МВнР въвежда изискване за броя персонал на преводаческите фирми

Тези от нас, които са избрали да работят като преводачи извън сивата икономика, сме си регистрирали фирми, за да спазим изискванията на КО на МВнР. Да, но от 1 юли 2013 г. ще влезе в сила ново изискване – и ние, преводачите, които превеждаме лично само с нашите си езици, ще трябва да назначим двама филолози във фирмите си, ако искаме да продължим да превеждаме официални документи.

Това изискване противоречи на Директивата за услугите относно задълженията за наличие на минимален брой заети лица. Член 15, параграф 2, буква е) се отнася за изисквания, определящи минимален брой заети лица за доставчици на услуги и за него е написано в Ръководството за прилагане на директивата за услугите, че „такова изискване може да бъде много утежняващо за някои оператори, в частност за малки и средни предприятия, които могат да са принудени да увеличат личния си състав с цел да получат възможност да предоставят своите услуги. Ако те не могат да си позволят това, подобно изискване в някои случаи може дори да ги изключи от пазара. При оценяване на своето законодателство, държавите-членки трябва да вземат предвид, че както се вижда от съдебната практика на Съда на ЕО, изисквания за наличие на минимален брой заети лица ще се оправдават само в ограничен брой случаи.

Например, в един случай, касаещ услуги за сигурност, съдът на ЕО определи, че задължението за наличие на минимален брой заети лица е оправдано от съображения за сигурност само когато се прилага за конкретната дейност на превоз на експлозиви (с оглед на необходимостта от наличие на екип от специфичен брой хора, боравещи с опасни материали), но не и по отношение на по-общи дейности в областта на сигурността, представляващи нисък риск за обществеността, като дейности, извършвани от охранители.”

Преводите нямат нищо общо с превоза на експлозиви, но Външно министерство се опитва да оправдае новите си изисквания и незаконната си такса за заверка на подписа на преводача като грижа за интересите на гражданите! Ние, преводачите, като граждани на Република България не се усещаме обгрижени от това Министерство, а напротив, нарушени са ни основни човешки права и според Хартата на основните права на Европейския съюз.

I. Чл. 5 Забрана на робството и на принудителния труд

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение

Преводачите в България години наред са държани в принудителнo подчинение – те не могат да упражняват професията си лично, а са длъжни да го правят през преводаческите агенции, които прибират за посредническата си дейност над 70% от труда им.

II. Член 15 Свобода при избор на професия и право на труд

1. Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия

От 1. юли 2013 година няма да имам право на труд по свободно избраната от мен и любима професия или за да го имам – ще трябва да назнача още двама филолози на трудов договор, да наема офис и да се сертифицирам за качество.

Как мислите дали преводачите имат някакви права, освен да си носят кръста – 5 години лишаване от свобода за неверен превод, който може дори да не сме го извършили ние, но Външно министерство ще удостовери подписите ни зад гърба ни и ще прибере между 15-30 лв. такса за услугата, която ни предоставя – така благодарение на него един прекрасен ден може да се окажем в съда и да отговаряме за превод, който не сме извършили ние!

Как да запазите клиент завинаги, ако сте фрийлансер

Днес разделите са приети за част от живота – оправданието е, че на всеки нов етап от жизнения ни път имаме нужда от нов партньор, който споделя новите ни интереси.

Но ако не желаете раздяла? Тогава приемете, че взаимоотношенията не са константна величина и че не е важно непрекъснато да впечатлявате партньора до себе си – по-важното е при всяка възможност да му показвате, че мислите за него.

Така е и с клиентите ни – не ги впечатлявайте, ако вече сте ги спечелили, а им покажете, че мислите за тях – достатъчно е да следвате само тези 4 стъпки, в които съм се убедила от личен опит.

1. Дайте им сигурност, че сте винаги на разположение за тях

Тук не прекалявайте с обещанията – има клиенти, които злоупотребяват, без да усещат това, и го правят от незнание за спецификата на работата ви, затова поставете ясни граници още в самото начало. Бъдете реалисти по отношение на възможностите си, защото вашата вълшебна пръчица се нуждае от повече от час време, за да извърши чудеса – нуждае се от реални срокове. Не се тревожете, че ще бъдете заменен с друг изпълнител – след като клиентът ви търси за втори път, то това означава, че за него вие сте професионалист, в когото има доверие. Няма нищо по-интимно в една връзка от изграденото доверие, то е по-важно дори от вашата уникалност като професионалист.

2. Опознайте бизнеса на клиента си

От вас не се изисква да ставате експерт извън вашата област, а да се позаинтересувате от бизнеса на клиента си, защото когато сте наясно с какво се занимава клиентът ви, вие ще можете да реагирате по-адекватно на желанията му и да му предложите повече, отколкото е поискал – с лекота ще можете да добавите допълнителна стойност към услугите си спрямо него и той ще ви почувства като част от своя бизнес, като „свой човек”.

3. Открийте проблема преди клиента

Когато получите нова поръчка, анализирайте я и вижте дали е проблематична. Открийте проблемите преди клиента си и, когато ги обсъждате с него, не му обяснявайте колко сте „велики”, а му предложете алтернативни решения. Никой няма да ви потърси отново заради вашето величие, а заради способността ви предварително да очертаете проблемите и да дадете професионален съвет.

4. Бъдете PR на клиентите си и ги свързвайте

Не си мислете, че ще задържите клиент с ниски цени или отстъпки в цената. Изборът на доставчиците на услуги е огромен и винаги ще се намери някой ваш конкурент, който ще предложи вашата услуга на по-ниска цена. Но вие можете да предложите нещо различно на клиентите си, ако свързвате ваш клиент с друг клиент, когато прецените, че те ще спечелят от това. Изненадайте клиентите си, едва ли са очаквали да направите това за тях и да ги свържете с полезен партньор, но след като те ви препоръчват на свои бизнес партньори защо и вие да не правите това? Покажете, че ви интересува бизнесът на клиента ви да е успешен и бъдете част от успеха му.

За не-свободата на свободната професия на преводачите в България

015 — Писмото на един преводач до Омбудсмана

Публикувам писмото си до Омбудсмана, изпратено на 29.07.2012 г., и неговият отговор до мен, който получих след повече от три месеца и то след като попитах защо нямам отговор – на 06.11.2012 г., за да прецените сами дали в борбата ни срещу монополизма само „държавата ни е болна“, както твърди Омбудсманът, или освен нея има и други болни и неработещи… Излишно е да ви казвам, че към днешна дата, когато доста факти ни се изясниха, бих формулирала исканията си без желанието да се сключва какъвто и да е договор с КО, защото вече всички знаем, че това е един фиктивен договор!

Име: Илка
Презиме: Иванова
Фамилия: Енчева
ЕГН: ……
Пощенски_код: ……..
Адрес: …………
Населено_място: София
Телефон: 0889 332 359
Email: ilkae@abv.bg
Институция: Министерство на външните работи, Консулски отдел

Описание: Завършила съм специалност Славянска филология, с профил: Сръбски и хърватски език и сръбска, хърватска и словенска литература, а след това и докторантура по Сръбска, хърватска и словенска литература. Работех като хоноруван асистент по Славянски литератури в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това като Управител, главен редактор и преводач в издателство „Младинска книга” ЕООД, гр. София, което беше част от Международната издателска група „Младинска книга“ – най-голямата издателска група в бивша Югославия с инвестиции във всички държави, чиито езици владея.

През 2009 г. издателството напусна България заради настъпилата икономическа криза и аз започнах работа на свободна практика като преводач. Трябваше да избирам дали да се регистрирам като лице, практикуващо свободна професия, или като фирма.

1. Оказа се, че ако искам да извършвам официални преводи за директните си клиенти, въпреки че на сайта на КО на МВнР е написано, че сключват договори с преводачите за извършването на официални преводи, то това е невярно. КО на МВнР сключва договори за извършването на официални преводи само с фирми, не и с лица, регистрирали се като Свободна професия. Затова регистрирах ЕООД и сключих договор с КО. Но проблемът, че преводачите, регистрирали се като свободна професия, нямат право да сключват директно договор с КО за извършване на официални преводи си остава и е проблем на всички преводачи и днес. Защо тогава нашата професия се води Свободна, след като ние реално само имаме право да си плащаме данъците и осигуровките, а нямаме право да сключваме директно договор с КО? Защо тази държавна институция ме лишава от правото ми да практикувам изцяло СВОБОДНО – СВОБОДНАТА СИ ПРОФЕСИЯ? КО на МВНР на практика ни принуждава нас, преводачите, да си регистрираме фирми, въпреки че имаме право да се регистрираме като свободна професия. То ме и принуждава, ако искам да работя като преводач на официални документи, да работя с фирми посредници, а не директно с него като държавна институция.

2. Имам желание да работя с много преводачески агенции, но тук се сблъсквам с друг проблем. КО на МВнР ми заверява подписа на преводач, без реално аз лично да присъствам в КО, за да се подпиша там. Това поражда порочната практика Преводаческите агенции да фалшифицират подписите на преводачите и затова се страхувам да превеждам към Преводачески агенции – защото аз нося наказателна отговорност, не я носят нито агенциите, нито КО. Колегите ми преводачи и аз реално се страхуваме, че можем да бъдем подведени под наказателна отговорност за превод, който не е извършен от нас, но за който КО към МВнР е заверил нашия подпис.

3. Работя с рядък език. Не всяка преводаческа агенция разполага с преводач с този език и на клиентите често им е казвано, че няма такива преводачи в България, което не е така. Във всички други държави от ЕС има единен регистър в интернет на преводачите им, които имат право да извършват официални преводи, преводачите в другите държави разполагат с личен печат, там имат статут като на адвокатите, нотариусите, зъболекарите и хората, нуждаещи се от услугите им, си работят директно с тях, а у нас – нямам право да упражнявам изцяло професията си без посредничеството на преводаческа агенция, защо?

Защо КО към МВнР не ми дава право да извършвам официални преводи без посредничеството на преводаческа агенция, след като имам висше образование за това?

Защо българското Външно министерство в другите държави работи директно с преводачите и на страниците на посолствата си е поставило данните на преводачите, с които работи, а у нас – не?

Защо се заверява моят подпис, след като лично аз на присъствам в момента на заверката?

Защо няма в България единен регистър на преводачите?

Защо в България може да станеш медиатор за 6 дни, след това да платиш 20 лева и да бъдеш вписан в регистъра към съда, защо може всеки за 3 дни да стане вътрешен одитор, а аз като преводач, учил повече от 6 години и с над 15-годишен стаж нямам право да работя директно с КО към МВнР и да практикувам изцяло и независимо свободната си професия, така както е във всички държави от ЕС?
Искане:

1. КО към МВнР да сключва договори с преводачите за извършване на официални преводи, а не да сме длъжни да работим задължително през агенция. В другите държави преводачите, които имат право да извършват официални преводи, поставят подписа и печата си под превода си и няма никакви фирмени бланки!

2. КО към МВнР да няма право да заверява подписите на преводачите в тяхно отсъствие, защото ние, преводачите, носим наказателна отговорност, а не агенциите или КО. Затова да се предложи друг вид заверка – в другите държави това е личният печат на преводача.

3. Да има единен регистър на преводачите в интернет, които имат право да извършват официални преводи. Сега има списък с фирми, които са сключили договор в МВнР, но от този списък не става ясно коя агенция с преводачи от кои езици разполага!

Ето и отговора:

Кой плаща цената за лъжите при услугата Превод и легализация

Цената на преводаческите услуги се заплаща от клиентите ни – затова и изпълняваме точно желанията им, дори и те да се различават от начина на работа, който ни налага КО на МВнР в България. Може би и затова информацията, че преводите ни се признават в Словения, без да е необходима заверка на подписа на преводача от КО на МВнР, за която се плаща държавна такса от 15,00 лв., 22,50 лв. или 30 лв. според това дали е експресна, бърза или обикновена поръчката, ми я даде клиент, работещ в чужбина.

–   Здравейте, преводаческа агенция Slavic Center ли е?
–   Да, кажете?
–   Имам за превод от български на словенски език едно свидетелство за съдимост и акт за раждане за дъщеря ми, като аз съм в Силистра и ще ви изпратя оригиналите по пощата.
–   Добре, експресна, бърза или обикновена поръчка искате, за да знам каква да бъде държавната такса за заверка подписа на преводача?
–   Но нали вие сте преводача?
–   Да, аз съм, аз ще ви преведа документа.
–   Не ми е нужна заверка подписа на преводача в КО, достатъчно е да прикрепите оригинала с вашия превод, да напишете, че отговаряте за верността на превода, да се подпишете и да поставите печат.
– Хм, този документ ще ви го приемат ли така?
– Да, разбира се, редовно ми приемат така преведените документи, няма проблем.

Този клиент беше първият ми информиран клиент, след който се появиха и други и аз вече не им зaдавах въпроси, а започнах да си задавам въпроси и да търся отговорите им.

Ето накратко стъпките, които да следвате, когато подготвяте документите си за чужбина:

1. Не сте длъжни да ги превеждате – у нас умишлено се лъже, че легализацията на документите включва и преводите им, с цел да платите за превод и за държавна такса за заверка подписа на преводача.

А ето каква е истината, когато става въпрос за документи, заминаващи за чужбина – на сайта на Националния център за информация и документация има Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина:

”7. Важно! За да бъдат снабдени с „апостил“ от Министерството на външните работи, българските документи трябва да са оформени съгласно действащите до момента изисквания – да имат в оригинален вид заверка с т. нар. „правоъгълен щемпел за чужбина“ от издаващия или съответния висшестоящ орган, както и положен до щемпела кръгъл печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице.
Много важно! Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде извършено удостоверяване чрез „апостил“ (легализиране) на надлежно оформения български документ. Допълнителни разяснения относно преводите се съдържат в т. 11.”

Можете да легализирате документите си сами и не сте длъжни да ги превеждате, още повече, че в някои държави може да не ви признаят превода, направен в България, така че е излишно да плащате и държавната такса за заверка на подписа на преводача. Най-добре е да легализирате документите си, което означава да им се постави Апостил от съответната институция, която не е задължително да бъде МВнР. Подробно за легализирането на документите т.е. поставянето на апостил прочетете тук.

След това, ако все пак искате преди да заминете за чужбина и превод, бихте могли да заверите при нотариус ксерокопие на вече легализирания документ, с цел да си запазите оригинала, и да дадете копието за превод на преводаческа агенция, която да постави подписа на преводача и печат т.е. да го оформи като официален документ.

2. За оформянето на документите, заминаващи за чужбина, тази точка е по-важна и от т. 1:

А) Проверете дали имаме сключен двустранен договор за правна помощ с държавата, за която подготвяте документите, защото ако имаме, то не ви е нужен Апостил. Бърза справка можете да направите тук.

Ще ви цитирам точния текст от сайта на МВнР:

„За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят щемпел на оторизираното в договора ведомство. ”

Това означава, че за тези държави не ви е нужен Апостил.

Б) Проверете и за кои държави ви е нужен само Апостил и нищо повече.

Оказва се, че за да си подготвите документите за чужбина, не ви е нужен превод, който да бъде заверен от КО на МВнР, за да „имал правно действие документът ви“ там. Ако все пак искате превод – няма защо да плащате тази държавна такса. Българите в чужбина знаят, че можете да си направите превода и без нея и чуждите държавни институции ще ви го приемат – достатъчен е подписа на преводача, който носи наказателната отговорност за верността на превода, и печат.

Очевидно в България една определена държавна институция ни лъже с цел да се прибира тази държавна такса от нас, гражданите. Във всички останали европейски държави подобна такса за заверка подписа на преводача липсва и да се надяваме, че носът на Пинокио, който вече се е удължил доста, е на път да се пропука от тежестта на лъжите си и в България, с които ни принуждава да плащаме за услуга, която не ни я предоставя самият той, нито пък носи наказателната отговорност за нея! Точно за това и в чужбина се интересуват от името и подписа на преводача, който носи наказателна отговорност за неверен превод, а не от това има ли или няма залепени държавни таксови марки върху вашия документ.

Ето текста, който поставят в КО на МВнР при заверката на подписа на преводача в негово отсъствие и преценете сами имате ли нужда от подобен текст върху превода на документите си, от който в чужбина ще им стане ясно, че институцията, която заверява подписа не носи наказателна отговорност и преценете сами струва ли си да заплатите 15-30 лв. за тази услуга и не е ли по-сериозно да имате върху документите си нотариална заверка на подписа на преводача, която става веднага, не чакате няколко работни дни и струва 5-6 лв., като срещу тази сума ще бъде ясно написано от нотариуса, че документът действително е подписан от посочения преводач!

Нашето „карам” в превод на сръбски език е „чукам”!

13 Февруари 2013

Придружаващ превод при пътуване в страната и чужбина или какво ще ви се случи ако превишите скоростта в Сърбия

Преводите и сътрудничеството при бизнес срещи и преговори в страната и чужбина са ежедневие за преводача, а когато клиентът е и водач на моторното превозно средство – пригответе се за приключения и извънредни ситуации.

Преди няколко дни за първи път осъзнах колко е важно да тръгваш на път не само с мениджъра на фирмата, а и с професионален шофьор, ако имат такъв. Още на Калотина го разбрах, когато нямаше как да преминем границата, просто защото мениджърът-шофьор беше забравил документите на колата. След едночасово ровене и поредица от телефонни разговори се върнахме назад в София с уговорката да потеглим в ранни зори, по възможност още в 5:00, за да стигнем навреме за срещата в 10:00. Но какво ще ви се случи, ако бързате и превишите скоростта в Сърбия? Ето за това не бяхме подготвени, внимавайте да не се случи и на вас!

Около населените места на Сърбия патрулират служители на Пътна полиция с камери и засичат каква е скоростта ви на каране и веднага ви спират, ако сте в нарушение. Няма как да ги подкупите – обясняват ви, че за съжаление не могат да изтрият заснетото и трябва да ги придружите до Полицейския участък, а след това и до дежурния съдия в съда, който да разгледа вашия случай и да ви определи глоба между 7000 и 12 000 динара (63-108 евро). Успокояват ви и че процедурата ще отнеме не повече от час. На нас ни отне повече от 3 часа – съставяне на Протокол в Полицейския участък и явяване пред съдията, който, за да определи размера на глобата, която да ви наложи, не се интересува от артистичните ви способности на вайкане и хленчене, а задава 4 конкретни въпроса:

Какъв е размерът на заплатата ви в България?
Женен ли сте?
Имате ли малолетни деца?
Вие ли издържате съпругата си?

След това търпеливо изчаквате присъдата в коридора отвън, а до вас ви пази полицай, който ще се погрижи да платите незабавно на каса наложената ви глоба – иначе няма как да напуснете страната! Освен парична глоба ще ви наложат и забрана за шофиране в Сърбия за период от 30 дни.

Полицаят през цялото време ни успокояваше, че имаме късмет, защото все пак е работен ден, а често имат случаи на нарушения през почивните дни и то от семейства с малки деца, които са принудени да изчакат понеделника… Звучи крайно, но в същото време 100% всеки, който знае какво се случва на нарушителите – сериозно би се замислил как кара следващия път. И за финал, внимавайте не само как карате в Сърбия, но и не използвайте думата „карам” пред сърбите, защото в превод на сръбски език означава буквално „чукам” с нашия подтекст. Сега си преведете какво всъщност е чул сръбският полицай от оправдаващия се български мениджър:

– Шефът ме караше да карам бързо!

И за да запомните и със сигурност да не използвате в Сърбия тази най-често употребявана от нас, българите, дума, вижте как реагира сръбската полицайка, когато я чува:

Преводи словенски, сръбски, хърватски език и Google

19 Януари 2013

Обичам работата си и контактите с директни клиенти и затова присъствието ми в Интернет като преводач от/на словенски, сръбски и хърватски език е важно за мен, още повече, че ако не сме на първа страница в Google или дори в топ 5 – то все едно ни няма, не съществуваме за тези, с които бихме могли да установим дългосрочно сътрудничество.

Не ме привлича и онази част от линк билдинга, в която просто трябва ръчно да регистрирам адреса на преводаческата си агенция, специализирана за преводи на словенски, сръбски, хърватски и английски език в различни авторитетни, но чужди за мен директории, регионални и нишови каталози и портали. Регистрирайки се в тях, установих колко много преводачески агенции, предлагащи преводи на над 40 езика има, което моят перфекционизъм отчита като непрофесионализъм – не бих могла да си позволя да предам текст, който не е минал през мен като преводач, редактор или коректор, а съм била просто посредник по веригата, който е чакал преводачът да преведе текста в срок.

Това и отличава нас, преводачите с агенции, от другия тип – мениджърите на агенции, които не са филолози и не владеят езици. Ако ние сме „заровени“ в преводите, то те са „заробени” в стратегиите как да печелят от оборот. Ако ние общуваме с клиентите си и обсъждаме директно с тях специализираните текстове, за да предадем качествен продукт, то те не осигуряват директна връзка между клиента и преводача, от което страда превода, и най-важното – ако за нас са важни доверието и дългосрочните отношения и можем да си позволим по-ниска цена, то агенциите-посредници няма как да направят това!

В момента само в България преводачите са принудени да работят чрез посредничеството на преводаческите агенции, само у нас няма Закон за преводача и реално не се знае колко от преводачите са в сивата икономика и превеждат тайно от работодателите си. Надявам се скоро това да се промени и все повече преводачи да приемем предизвикателството да се конкурираме с преводаческите агенции и да упражняваме любимата си професия, а клиентите да се „научат“ да се свързват директно с нас – така, както го правят в чужбина, защото реално наказателната отговорност за преводите не се носи от преводаческите агенции, а от самите преводачи и затова е излишно да има посредник по веригата клиент – преводач!

Новогодишните честитки на сръбски език или за сръбската Нова година

7 Януари 2013

Днес, на 7.01., ние празнуваме Ивановден, а в Сърбия – Коледа. Често в сръбските поздравителни картички и в деловата им кореспонденция по това време на годината сърбите си пожелават:

Sre?na Nova 2013. godina, Bo?i? i Srpska (Pravoslavna) Nova godina

превод от сръбски на български език: Щастлива Нова 2013 година, Коледа и Сръбска (Православна) Нова Година

Откъде при тях има подобна разлика след като и те, и ние сме източноправославни християни и не е ли хубаво да имаме и ние две Нови години 🙂

Според сръбския Закон за държавните и другите празници в Република Сърбия (Zakon o dr?avnim i drugim praznicima u Republici Srbiji) Нова година се празнува на 1-ви и 2-ри януари, а Коледа на 7-ми януари. Защо тогава те имат още една „сръбска“ Нова година на 14-ти януари? Въпреки глобализацията как така са си намерили начин за още един гуляйджийски празник на маса 🙂

Християните празнуват по следния начин: първо Коледа на 25-ти декември и след това Нова година на 1-ви януари.

Римокатолиците и Православните църкви, които са приели новия календар, празнуват Коледа на 25-ти декември, а след това Нова година на 1-ви януари по нов стил.

В резултат от въвеждането на новия стил имаме изместване с 13 дни напред т.е. православнте църкви, които никога не са си сменяла календара празнуват Коледа на 7-ми януари, а Нова година – на 14-ти януари. Така в съзнанието на сърбите се е формирало мисленето, че първо идва Нова година, а след това Коледа, което не е така, и се заговаря и за „Сръбска” Нова година.

Може би не е толкова важно как се е получило, колкото фактът, че нашите съседи са се сдобили с „привилегията” да празнуват два пъти Нова година и да се веселят двойно 🙂 Е, малко им се нарушават постите, но това е индивидуално решение и не им пречи да се събират и да се веселят два пъти 🙂

Щастлива Нова 2013 година, Коледа и Сръбска Нова година

Sre?na Nova 2013. godina, Bo?i? i Srpska (Pravoslavna) Nova godina

Защо контактът със съдебен преводач със словенски език спестява разходи

3 Януари 2013

Защо контактът със съдебен преводач преводач със словенски език спестява разходи

Ако получите призовка от Словенската съдебна система и от вас се изисква да се явите на съдебно заседание с насрочена дата и час, то е възможно и да не ви се наложи да пътувате до Словения и да си спестите разходите, защото от 2011 г. отделни съдилища в Словения са оборудвани с техника, осигуряваща провеждането на видеоконференция.

Ето защо, ако сте страна по дело или свидетел и не владеете словенски език, бихте могли да се свържете с преводач, който на базата на посочените данни в призовката ще се свърже с конкретния съд в Словения, за да разбере реално дали на този етап сте длъжни да присъствате, може ли във вашия случай да има видеоконференция или пък дали ви е назначен и кой е вашият служебен адвокат.

Ето линк с по-подробна информация!

Ето и информация за съдебната практика на Словения!

Мълчанието относно статута на преводачите в България

24 Декември 2012

Мълчанието относно статута на преводачите в България от тези два съюза, особено при създалата се ситуация у нас, показва нежелание за промяна и е тревожно. През септември се организира конференция на тема The Status of the Translation Profession in the European Union и до последно организаторите нямаха никаква информация за България. В нощта преди конференцията, изчаквайки до последно да се появи информация и за България /надявах се, че представителите на тези два съюза ще го направят/, тя така и не се появи – затова късно след 22:00 часа писах до организаторите и сутринта в 5:00 часа преди началото на конференцията попълвах таблиците, които ми бяха изпратили. Излишно е да ви казвам, че доста от информацията беше заличена от организаторите, защото и това, което са публикували, според тях е „повече от смущаващо“!

На мен ми е непонятно как на сайта на Съюза на преводачите в България вече месеци наред в рубрика Новини „виси“ като примка около врата на преводачите и агенциите следната информация:

Предстоящ курс за мениджъри и вътрешни одитори на системи
за управление на качеството на преводаческите услуги

Няма ли да „проговорят“ тези два съюза? Каква ли е причината за мълчанието им, дори и когато организират конференция на тема „Състояние на съдебния превод в България и транспониране на Директива 2010/64ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство“?

Щяхме не просто да отидем, а да заснемем събитието, за да достигне до повече преводачи и агенции.

За съжаление, докато в държавите в ЕС вече повечето конференции се излъчват в реално време в Интернет, то в България се разбира за тях след провеждането им, а беше достатъчно дори и анонимно да ни информират в петицията…

Някои гробища към български градове вече предлагат услугата излъчване в реално време на погребения на близки и роднини, а преводачите в България при наличието на два заявили себе си съюза – Съюз на преводачите в България и Асоциация на преводачите, няма и да разберат кога и как е била или ще бъде погребана собствената им професия – нищо, че принадлежи към свободните професии… Но да дозаро(в)(б)иш преводачите с нови и нови изисквания, вместо да синхронизираш предмета им на дейност според европейските практики и закона, е като да заложиш под краката си буре с барут, да играеш ръченица върху него и да се надяваш, че ще оцелееш…

The Status of the Translation Profession in Bulgaria

24 Декември 2012

Dear Organizers of The Status of the Translation Profession in the European Union project,

I am a sworn translator in Serbian, Croatian and Slovenian languages in Bulgaria. I hold a Master’s degree in Serbian and Croatian languages and Serbian, Croatian and Slovenian literature. My colleague Mia Dintinyana told me about your project and I noticed that you still do not have any information about Bulgaria. I do not know if you expect information from any official authority in the country, but the information provided in the study is rather incomplete and does not offer a proper insight into the situation. I would therefore like to provide you with a brief description of the situation with sworn translators, authorized to translate official documents in Bulgaria.

1. The Ministry of Foreign Affairs of Bulgaria is the body which gives authorization and decides which translator can perform sworn translations, validated with a seal, based on his or her qualifications.

2. However, in order to be permitted to carry out sworn translations, the sworn translators must submit documents for translation to one of the onen thousand six hundred and eighty-four (1684) translation agencies with which the Consular Affairs Directorate of the Ministry has signed a contract for performance of official translations.

3. This means that the translator himself can never apply for such a permission on his own and that sworn translators completely depend on the will of translation agencies which may or may not choose to work with him and to submit his documents in the Consular Affairs Directorate of the Ministry!

4. Translators must thus submit documents to translation agency. For every translation agency the translator goes to, he must separately get a notary-certified copy of their diplomas, as well as a sworn declaration for each translation agency stating that the translator is fully and legally responsible for the translations performed. This means that translators in Bulgaria are constantly paying fees to notaries for certification of their diplomas and sworn declarations, but do not have any guarantee in return that the translation agency will submit these documents to the Consular Affairs Directorate and that a translation agency will decide to assign a translation to the respective translator.

5. A translator in Bulgaria becomes a sworn translator only within the specific translation agency which has submitted his or her documents to the Consular Affairs Directorate. Thus a translator can work as a sworn translator only for two or three agencies just because other translation agency might not be willing to submit his ot her documents to the Consular Affairs Directorate. On the other hand, a person holding a Master degree in English philology (or any other language) might never get a chance to work as a sworn translator if no agency cares to submit his or her documents to the Consular Affairs Directorate. This same translator has to be approved by each one of the one thousand six hundred and eighty-four translation agencies separately and can carry out sworn translations only and solely through the translation agencies. So the translator is supposed to prepare his notary certified documents for each translation agency separately, meaning that he or she will have to pay 30 BGN notary fees each time, for each set of documents. 30 BGN multiplied by 1684 agencies equals 50 520 BGN (27 222 E) – this is the amount for just one sworn translator.

6. Each translated document by translator is given from translation agancy to the Consular Affairs Directorate where the signature of the translator has to be certified in the absence of the the translator, because the translations are submitted by translation agencies, printed on a form of the agency with a logo and a stamp of the agency, but signed by the sworn translator who has performed the translation. For this certification of the signature of the translator the Consular Affairs Directorate charges a state fee. It turns out that in Bulgaria the environment for forging signatures of translators is very favourable. The sworn translator, whose signature is on the document, might have not translated the document, but his signature could be easily faked by a translation agency and submitted to the Consular Affairs Directorate for certification. Thus, the Consular Affairs Directorate certifies our signatures in return of a state fee and in our absence!

7. The Consular Affairs Directorate of the Ministry of Foreign Affairs does not sign contracts directly with the translators, meaning that we do not have the right to perform official translations without the intermediation of translation agencies, and we do not have the right to submit our own translations to the Consular Affairs Directorate where to certify our own signature. This means that the translation agencies dictate the cost of translation, usually charging over 50% commission, without any guarantee that the translator will get paid for his work by the translation agency.

8. Since we are in a situation of dependency, translatos in Bulgaria have to register their own firms – translation agencies – in order to perform official translations in the languages they have mastered. The situation changed in May 2012 when the Consular Affairs Directorate of the Ministry of Foreign Affairs issued a new Decree that from the beginning of 2013 the Directorate will sign contracts for official translations only with firms, certified in BDS EN 15038:2006, which have a rented office and have contracted two philologists on a permanent employment basis.

The Ministry of Foreign Affairs works with a very old normative base – it has not changed since 1958, and the new „changes“ AGAIN put the translators in Bulgaria in a dependent situation. Is there any other country in the EU where the translators, who want to practice freely their profession, must have an agency, certified in a quality standard such as BDS EN 15038:2006 and also required to hire two philologist on a permanent emplyment basis? Translators in Bulgaria have the right to register as freelancers, to pay taxes, but we cannot work freely as certified translators. Our work should always be performed through the intermediation of a translation agency.

19.09.2012

Резултат