Month: февруари 2013

Превеждам от/на сръбски, хърватски и словенски език вече повече от 15 години, през повечето от които колегите си ми бяха сърби, хървати или словенци. За да бъда независим преводач от/на сръбски, хърватски, словенски и английски език, създадох собствена специализирана преводаческа агенция, когато любимата ми словенска фирма си отиде от България. За себе си открих, че обичам не само писмените, но и устните преводи. Много често устните преводи приключват с бизнес обяд или пък, ако придружавате като преводач клиентите си до държавата, чийто език владеете, то тогава ви предстои нелеката задача да ги запознаете с най-типичните ястия от традиционната чуждестранна кухня, защото всички задължително искат да опитат нещо типично българско или словенско.

Не изпадайте в паника, а се подгответе – бъдете не просто преводач, а запознайте клиентите си с чуждата култура, нека усетят вкуса й :), а преди или след това, само ако самите те проявят интерес, може и да им разкажете любопитни факти от настоящето или историческото минало на държавата. Или може би самите Вие се подготвяте да посетите бизнес-партньори в Словения и не сте преводач?

Ето кои са най-известните традиционални словенски ястия

•  Kranjska klobasa: най-известното словенско национално месно ястие, за което словенците си имат и песен:

и което изглежда така:

В Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни „Kranjska klobasa“ е описана като:

„…полусух пастьоризиран колбас, произведен от едро накълцано свинско месо категория I и II (бут, плешка и врат) и от свинска сланина (гръб). Пълнежната маса за колбаса „Kranjska klobasa“ е осолена с нитритна сол, овкусена с чесън и черен пипер и се пълни в свинско тънко черво, затворено в края с дървена пръчица, като по този начин се образува двойка колбаси. Колбасът е топло опушен и пастьоризиран.

След кратко затопляне в гореща вода той се консумира топъл, тъй като по този начин добива органолептичните си характеристики и високата си гастрономическа стойност. На повърхността колбасът има червено-кафяв цвят и отделя леко ухание на пушено; когато се разреже, месото е с розово-червен цвят, а сланината е с кремавобял цвят и твърда; консистенцията му е плътна, хрупкава и сочна, ароматът е силен и типичен за пушено, осолено свинско месо със специфични подправки. ”

•  Prekmurska gibanica: сочен сладкиш, традиционен десерт в Словения, с пълнеж от маково семе, извара, орехи и ябълки. Ето и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 509/2006 НА СЬВЕТА за „PREKMURSKA GIBANICA“: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2009:138:0009:0014:BG:PDF, в който ще можете да прочетете детайлно за произхода и начина на приготвянето на десерта.

И за този традиционален десерт словенците са си „спретнали” песен:

• Kra?ki pr?ut: „крашки пършут” (сушен свински бут) е 12-тият словенски хранителен продукт, вписан в Европейския регистър на защитените наименования за произход.
• ?truklji: традиционално словенско ястие от тесто с различни плънки, което може да се яде самостоятелно или като гарнитура. Щруклите се приготвят от различни видове тесто, могат да бъдат варени или печени, сладки или солени. Най-популярни са приготвените с извара, орехи, ябълки или маково семе. Ето как се приготвят орехови щрукли:

• Potica: това е най-характерният словенски сладкиш, който се приготвя с различни видове пълнеж – известни са повече от 80 различни плънки. Ето как се приготвя орехова потица:

?ganci: традиционално словенско селско ястие от брашно, което се вари. Може да се прибави и мляко. Могат да се ядат самостоятелно или като гарнитура. Ето как се приготвя:

Това са най-най-основните традиционални ястия, следва списък с ястия на словенски, които бихте могли сами да разгледате в Гугъл и да се подготвите за посещението си в Словения.

Приятен апетит или както словенците казват: „Dober tek”. Единият от счетоводителите в словенското издателство, в което работех, често закъсняваше и влизаше с баничка в ръка в офиса. Шефът ни словенец му казваше: Добър тек, а счетоводителят се оказа, че си е мислел, че е укор и че трябва още по-бързо да тича:) към работното си място сутрин… Не тичайте, когато чуете това пожелание, а се насладете на вкусната словенска кухня:)

Преводаческите агенции често ми изпращат за спешен превод документи на словенски език, които се оказват словашки. И понеже бързат да изпълнят поръчката, редовният им допълнителен въпрос, след като разберат объркването, е:

– А не превеждате ли и от словашки език?

Защо става така?

Просто защото в документите често най-отгоре е написано: Slovensk? jazyk, Slovensk? republika, Slovensko, координаторите в преводаческите агенции обикновено са завършили Английска, а не Славянска филология, а и клиентите казват, че търсят преводач със словенски език. Веднъж дори ми се случи да отида да превеждам при нотариус и още с влизането си и поздрава на клиента с „Ахой“ да установя, че срещу мен е словак, а не словенец… За съжаление съм получавала и документи от съда, превеждани вероятно от английски на български, в които преводачът без да се замисли си беше написал буквално: Словенска република и от там нататък подсъдимият автоматично беше превеждан като гражданин на Словения, а не на Словакия.

Най-лесният начин да разберете дали става въпрос за словенски или словашки език и ако нямате грам представа за разликите в диакритичните знаци между двата езика, както и ако бързате, е, да огледате текста и да потърсите населеното място, където е създаден документа – обикновено е изписано в печатите на документа, а после знаете какво да направите, нали? Директно изписвате в Google Maps 🙂

Или пък да запомните следната табличка:

Словенски език	Словашки език
Slovenski jezik / Sloven??ina	Slovensk? jazyk
Republika Slovenija	Slovensk? republika
Slovenija	Slovensko

 

И словенците, и словаците са свикнали да ги бъркат навсякъде по света – често на различни дипломатични визити им пускат химна или издигат знамето на другата държава. Но и как да не ги объркаш, като знамената им си приличат дори по последователността в цветовете – бяло, синьо, червено?

Интересното е, че и на двата езика гражданството на жените се изписва по един и същи начин: ‘Slovenka’. Което ми напомня за любимата ми детска сръбска песен Bubamarac, в която се пее за това, че не му е леко на мъжът на калинката да разпознае жена си измежду толкова много калинки. Поздравявам ви с тази песен и се надявам, че за разлика от съпруга на калинката, вие вече лесно и бързо ще разпознавате дали имате нужда от преводач от/на словенски или словашки език 🙂

През далечната 2003 г. заедно с Бране Мозетич организирахме превод на поезия на няколко съвременни млади поети от словенски на български език и представянето им у нас в СУ „Св. Климент Охридски” и в НБУ. Поканих за водещ Благовест Златанов, което бих направила и днес, и все още се радвам и му благодаря, че не просто прие поканата, а продължи контактите си с поетите.