Устни преводи на словенски език

16 Юли 2012

Превеждам от/на сръбски, хърватски и словенски език вече повече от 15 години, през повечето от които колегите си ми бяха сърби, хървати или словенци. За да бъда независим преводач от/на сръбски, хърватски, словенски и английски език, създадох собствена специализирана преводаческа агенция, когато любимата ми словенска фирма си отиде от България. За себе си открих, че обичам не само писмените, но и устните преводи. Много често устните преводи приключват с бизнес обяд или пък, ако придружавате като преводач клиентите си до държавата, чийто език владеете, то тогава ви предстои нелеката задача да ги запознаете с най-типичните ястия от традиционната чуждестранна кухня, защото всички задължително искат да опитат нещо типично българско или словенско.

Не изпадайте в паника, а се подгответе – бъдете не просто преводач, а запознайте клиентите си с чуждата култура, нека усетят вкуса й :), а преди или след това, само ако самите те проявят интерес, може и да им разкажете любопитни факти от настоящето или историческото минало на държавата. Или може би самите Вие се подготвяте да посетите бизнес-партньори в Словения и не сте преводач?

Ето кои са най-известните традиционални словенски ястия

  •  Kranjska klobasa: най-известното словенско национално месно ястие, за което словенците си имат и песен:

и което изглежда така:

В Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни „Kranjska klobasa“ е описана като:

„…полусух пастьоризиран колбас, произведен от едро накълцано свинско месо категория I и II (бут, плешка и врат) и от свинска сланина (гръб). Пълнежната маса за колбаса „Kranjska klobasa“ е осолена с нитритна сол, овкусена с чесън и черен пипер и се пълни в свинско тънко черво, затворено в края с дървена пръчица, като по този начин се образува двойка колбаси. Колбасът е топло опушен и пастьоризиран.

След кратко затопляне в гореща вода той се консумира топъл, тъй като по този начин добива органолептичните си характеристики и високата си гастрономическа стойност. На повърхността колбасът има червено-кафяв цвят и отделя леко ухание на пушено; когато се разреже, месото е с розово-червен цвят, а сланината е с кремавобял цвят и твърда; консистенцията му е плътна, хрупкава и сочна, ароматът е силен и типичен за пушено, осолено свинско месо със специфични подправки. ”

  •  Prekmurska gibanica: сочен сладкиш, традиционен десерт в Словения, с пълнеж от маково семе, извара, орехи и ябълки. Ето и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 509/2006 НА СЬВЕТА за „PREKMURSKA GIBANICA“: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2009:138:0009:0014:BG:PDF, в който ще можете да прочетете детайлно за произхода и начина на приготвянето на десерта.

И за този традиционален десерт словенците са си „спретнали” песен:

  • Kra?ki pr?ut: „крашки пършут” (сушен свински бут) е 12-тият словенски хранителен продукт, вписан в Европейския регистър на защитените наименования за произход.
  • ?truklji: традиционално словенско ястие от тесто с различни плънки, което може да се яде самостоятелно или като гарнитура. Щруклите се приготвят от различни видове тесто, могат да бъдат варени или печени, сладки или солени. Най-популярни са приготвените с извара, орехи, ябълки или маково семе. Ето как се приготвят орехови щрукли:

  • Potica: това е най-характерният словенски сладкиш, който се приготвя с различни видове пълнеж – известни са повече от 80 различни плънки. Ето как се приготвя орехова потица:

?ganci: традиционално словенско селско ястие от брашно, което се вари. Може да се прибави и мляко. Могат да се ядат самостоятелно или като гарнитура. Ето как се приготвя:

Това са най-най-основните традиционални ястия, следва списък с ястия на словенски, които бихте могли сами да разгледате в Гугъл и да се подготвите за посещението си в Словения.

Приятен апетит или както словенците казват: „Dober tek”. Единият от счетоводителите в словенското издателство, в което работех, често закъсняваше и влизаше с баничка в ръка в офиса. Шефът ни словенец му казваше: Добър тек, а счетоводителят се оказа, че си е мислел, че е укор и че трябва още по-бързо да тича:) към работното си място сутрин… Не тичайте, когато чуете това пожелание, а се насладете на вкусната словенска кухня:)

 

Словенски или словашки език е това?

5 Май 2012

Преводаческите агенции често ми изпращат за спешен превод документи на словенски език, които се оказват словашки. И понеже бързат да изпълнят поръчката, редовният им допълнителен въпрос, след като разберат объркването, е:

– А не превеждате ли и от словашки език?

Защо става така?

Просто защото в документите често най-отгоре е написано: Slovensk? jazyk, Slovensk? republika, Slovensko, координаторите в преводаческите агенции обикновено са завършили Английска, а не Славянска филология, а и клиентите казват, че търсят преводач със словенски език. Веднъж дори ми се случи да отида да превеждам при нотариус и още с влизането си и поздрава на клиента с „Ахой“ да установя, че срещу мен е словак, а не словенец… За съжаление съм получавала и документи от съда, превеждани вероятно от английски на български, в които преводачът без да се замисли си беше написал буквално: Словенска република и от там нататък подсъдимият автоматично беше превеждан като гражданин на Словения, а не на Словакия.

Най-лесният начин да разберете дали става въпрос за словенски или словашки език и ако нямате грам представа за разликите в диакритичните знаци между двата езика, както и ако бързате, е, да огледате текста и да потърсите населеното място, където е създаден документа – обикновено е изписано в печатите на документа, а после знаете какво да направите, нали? Директно изписвате в Google Maps 🙂

Или пък да запомните следната табличка:

Словенски език Словашки език
Slovenski jezik / Sloven??ina Slovensk? jazyk
Republika Slovenija Slovensk? republika
Slovenija Slovensko

 

И словенците, и словаците са свикнали да ги бъркат навсякъде по света – често на различни дипломатични визити им пускат химна или издигат знамето на другата държава. Но и как да не ги объркаш, като знамената им си приличат дори по последователността в цветовете – бяло, синьо, червено?

Интересното е, че и на двата езика гражданството на жените се изписва по един и същи начин: ‘Slovenka’. Което ми напомня за любимата ми детска сръбска песен Bubamarac, в която се пее за това, че не му е леко на мъжът на калинката да разпознае жена си измежду толкова много калинки. Поздравявам ви с тази песен и се надявам, че за разлика от съпруга на калинката, вие вече лесно и бързо ще разпознавате дали имате нужда от преводач от/на словенски или словашки език 🙂

Преводач от/на словенски език или нещо повече…

Франсце Прешерн1 Април 2012

Превод на словенска поезия

През далечната 2003 г. заедно с Бране Мозетич организирахме превод на поезия на няколко съвременни млади поети от словенски на български език и представянето им у нас в СУ „Св. Климент Охридски” и в НБУ. Поканих за водещ Благовест Златанов, което бих направила и днес, и все още се радвам и му благодаря, че не просто прие поканата, а продължи контактите си с поетите.

             Съжалявам, но няма директен линк към преводите – връзката към тях е сякаш през девет планини в десета и, за да се достигнат, се изисква търпение и следване на указанията ми:

  1. Кликни върху www.ljudmila.org/litcenter
  2. Отиди на Bralne turneje / Literary Tours и кликни отново
  3. Сега кликни върху Macedonia / Bulgaria 2003
  4. Сега кликни върху Bulgaria

Поздравления към всеки, който е проявил упоритост и вече чете краткия ми уводен текст от далечната 2003 г., озаглавен: Словенската поезия днес!

Подобна упоритост се изисква и при предоляването на разстоянието между България и Словения – който е пътувал до Словения, знае, че пътят с влак до там е дълъг и с прекачване, ако се пътува със самолет – отново няма директна връзка, а ако изберете автобус – ще ви „разтоварят” в три часа сутринта на една бензиностанция в края на града.

Който и начин да изберете – не очаквам да ви се случи нещо лошо, така че забравете предупрежденията на мама и смело тръгнете на път, със сигурност ще се запознаете с много интересни хора, особено, ако владеете сръбски, хърватски и словенски език.

През годините, когато учех словенски език, бях толкова пристрастена към хората в Словения и езика, че не ме интересуваха разстоянията и смело тръгвах напред… и днес понякога все още сънувам приключенията си и се радвам, че точно тези спомени идват в моите сънища, а още по-щастлива съм, че останах свързана с тази страна, като превърнах страстта си към словенския език – в професия!

За тези от вас, на които изобщо не им се занимава със следване на инструкции, ето самото кратко представяне от литературните четения:

Словенската поезия днес
Илка Енчева

Литературата е особен вид изкуство, единственото, чрез което бихме могли да оспорим достоверността на всеизвестната фраза: Изкуството принадлежи на света. Защото литературата и преди всичко поезията се заявяват и изявяват във и чрез езика на своя създател, носят неговата национална идентичност и пътят им в отвъд националното, преминаването им не само в езиково друг, но и чужд културен контекст, е определено авантюристичен акт, поет от преводача. Доколко той е успешен, зависи не само от еквивалентността на превода, която гарантира съотносимост между оригиналния и преводен текст, а и от това дали читателят ще се почувства едновременно обдарен с временната илюзия за оригиналност и уникалност и обогатен от срещата си с другата култура. Бихме искали опитът ни да Ви срещнем с поети от Словения да бъде повече от успешен, не само поради чисто теоретичния факт, че всеки превод принадлежи на две култури, но и заради по-съществените и обединяващи нашите два народа геополитически и езиков фактор – общата ни принадлежност и към балканския, и към южнославянския културен регион.

Словения придобива статут на самостоятелна държава едва през 1991 година. В своята хилядолетна история словенският народ се разпознава и самосъхранява като общност изключително въз основа на своя език и оттук – етнически и исторически се конституира основно чрез вездесъщото художествено слово на своите творци. Това поставя словенския писател в привилегированата, но и обременяваща позиция на национален бард, който в ситуацията на пълна политическа, икономическа и правна потиснатост е единствената институция, изразяваща националната еманципираност на своя народ, но все пак успяла, въпреки своята функционална “не-свобода”, да се себеизрази и отвъд идеологическото.

В едно свое интервю поетът Петър Семолич, носител на престижната национална награда на Прешерновия фонд за поезия през 2000 година, описвайки съвременното състояние на словенската литературна сцена, поделя словенските писатели в две групи. Първата се състои предимно от по-млади творци, които са за аполитичност и неидеологизираност на литературата – тяхната основна цел е текстовете им да се харесват, а писането им е белязано с примитивизъм. Втората група творци е представена от по-старите писатели, които подчертават националния характер на литературата и чиято поетика все още е обвързана с модернизма на 60-те и 70-те години на XX век. Представените от нас словенски поети – Бране Мозетич, Вера Пейович, Тоне Шкърянец, Петър Семолич, Вида Мокрин-Пауер принадлежат към първата група творци. Те са част от литературното поколение, родено през 50-те и 60-те години на XX век, което заявява себе си в период, когато все още преобладава експерименталната модернистична лирика, непрекъснато преобновяваща се чрез присъщия й чисто външен формализъм и естетическо заиграване с различни поетични форми – от хайку-поезия до традиционните за словенската поезия сонет и газела, включването на ориенталистки еротизъм, екзотика и рефлексии, чиято основна цел е откриването на другата, невидима, но по-дълбока същност на света. Новото поколение поети остава чуждо на търсенията на своите предшественици, дотолкова, че бихме могли да се усъмним, доколко то ги познава или пък да провидим съзнателен стратегически акт на потискане, чиято основна цел е налагането или по-скоро завръщането към непосредствения житейски опит, завръщането към реалния конкретен свят във всичките му превъплащения – набляга се на телесността, човешките взаимоотношения, на любовта между един и същи пол, на приятелството, баналността, на проблемите от всекидневието. С това част от съвременната словенска поезия се превръща в най-обикновена, неусложнена, сякаш отказала се от всички велики амбиции поезия, освен от една – да остане в нашето, човешко измерение. Да бъде тук и сега.

Преводът на химна на братята Св. Св. Кирил и Методий на словенски език

Славянските просветители
Братя Кирил и Методий

Преводът на химна на братята Св. Св. Кирил и Методий на словенски език

Искам да съм красива жена на мъжкар от джунглата

Искам да съм красива жена на мъжкар от джунглата –
да бъде ловък и сръчен,
да ходи набързо на лов само, когато е нужно,
а аз да пазя децата ни и после, когато се върне,
да си играем заедно в реката с тях…
Чувам смехът ни!

Искам да съм гола, желана, обичана –
уморих се да се обличам
с фалшивите дрехи на еманципираната жена
и да си слагам нейните маски на справяща се
според социалните официални случаи.

Искам да съм първична!
Искам секс и усещането, че съм овладяна стихия,
прегърната от най-щастливия семеен мъжкар на джунглата.
Искам тук и сега да бъда жена!

05.05.2012

Илка Енчева

Обичам те, но няма да ти кажа

Обичам те, но няма да ти кажа,
защото искам да усетиш любовта във себе си…
Ако се разминем, няма да се пазя –
ще преболедувам и преглътна обичта,
ала ще знам, че ти не си…

че с някой друг ще бъдем заедно и себе си…
че с някой друг ще се разбираме без думи…
че някой друг не иска да е с мен по навик
или защото още не е срещнал друга…
че с някой друг ще се усмихваме естествено,
с очите си ще се обичаме взаимно…

Обичам те сега, но няма да ти кажа…
ще ти покажа само знаци и
ако не разчиташ нищо, ще си знам,
че ти не си…че няма смисъл да те уча да четеш,
защото с някой друг ще се разчитаме от само себе си.

13.03.2009

Илка Енчева

Разбирам болката – тя иска да живее

Разбирам болката – тя иска да живее
и да лекува болните от щастие.
Когато мъничко поне успее, тя ликува –
една сълза за празникът й е достатъчна.

На тържеството й плачете
и не се срамувайте от себе си,
и истински сълзи й подарете,
за да е щастлива!

Бъдете нейни, докрай, изцяло се отдайте
и благословете я, когато идва –
не прекалявайте със твърдостта си и не бягайте,
защото болката, когато дава гръб,
преди това тя дала ви е сила!

28.08.2007 г.

Илка Енчева

Не можеш да ме спреш да бъда себе си

Не можеш да ме спреш да бъда себе си,
дори и не опитвай –
научих се да бъда зла и бързо да напускам тези,
които се придържат към ненужни правила.

Не искам да съм пак перфектна и да страдам,
ако не съм успяла на мъжа до себе си да угодя –
не искам временно дори да се приспособявам,
за да създам илюзията, че съм нечия жена…

Сега съм тук и безкомпромисно ще наранявам,
ако не сме един за друг…
По-честна ще е бързата раздяла
пред болката да бъдеш дълго време груб…

05.07.2009 г.

Илка Енчева

Ела, не стой отдалечен…

Ела, не стой отдалечен…
не замразявай чувствата сега –
разлеждането им понякога се
разминава със чувствата на другия във времето…

Ела, ако решиш, но не бъди стерилен,
а изрази тъга, омраза, отмъстителност, доверие…
сънувай си кошмарите до мен,
руши и пак гради, воювай и налагай его…

Ела такъв, какъвто си…
Eла и ще променяме тъгата с щастие,
мизерията със разкош, идеята със форма…
И не е нужно да сме лудо влюбени дори –
а да се научим как да пазим огъня…

04.07.2009 г.

Илка Енчева