Споделено…
Първият хонорар в живота ми е от четене на поезия по радиото…
Като малка пишех поезия и участвах в литературни четения и турнета, организирани от кръжока по творческо писане, който посещавах всеки понеделник. Всеки понеделник се стараех задължително да напиша стихотворение, за да мога да го прочета и да чуя коментарите и похвалите на преподавателя. Като дете много държах на похвалите и така се научих да създавам текстове по поръчка – знаех какво ще бъде прието и похвалено и какво отхвърлено. Тази игра на писане ми хареса, имах си и червена тетрадка, в която грижливо записвах всеки стих и никога няма да забравя как нахлувах в спалнята на родителите си и ги будех от сън, за да им прочета току-що написаното от мен стихотворение, защото знаех, че това ги прави щастливи. Но в 9-ти клас всичко това свърши – приключих с писането, защото се влюбих в момче, което не пишеше, не участваше в рецитали, но пък умееше да критикува …
През 2009 година отново се влюбих и обожавам мъжа до себе си. Тогава написах няколко стихотворения и се спрях – вероятно съм твърде практична, за да пиша поезия… нещо в мен ме възспира и ме насочва към друг тип текстове – аналитични, маркетингови, целящи определено въздействие и без излишна емоционалност в тях … Затова и със стиховете си тук през 2009 година изненадах най-близките си приятели, които все още ме питат: Имаш ли нещо ново за нас? Не, нямам, но ако решите, че искате някой да се влюби във вас, споделете с мен своите чувства и ще ви подаря няколко стиха, които да изпратите на любимия 🙂