Преводач от/на словенски език или нещо повече…

             Съжалявам, но няма директен линк към преводите – връзката към тях е сякаш през девет планини в десета и, за да се достигнат, се изисква търпение и следване на указанията ми:

1. Кликни върху www.ljudmila.org/litcenter
2. Отиди на Bralne turneje / Literary Tours и кликни отново
3. Сега кликни върху Macedonia / Bulgaria 2003
4. Сега кликни върху Bulgaria

Поздравления към всеки, който е проявил упоритост и вече чете краткия ми уводен текст от далечната 2003 г., озаглавен: Словенската поезия днес!

Подобна упоритост се изисква и при предоляването на разстоянието между България и Словения – който е пътувал до Словения, знае, че пътят с влак до там е дълъг и с прекачване, ако се пътува със самолет – отново няма директна връзка, а ако изберете автобус – ще ви „разтоварят” в три часа сутринта на една бензиностанция в края на града.

Който и начин да изберете – не очаквам да ви се случи нещо лошо, така че забравете предупрежденията на мама и смело тръгнете на път, със сигурност ще се запознаете с много интересни хора, особено, ако владеете сръбски, хърватски и словенски език.

През годините, когато учех словенски език, бях толкова пристрастена към хората в Словения и езика, че не ме интересуваха разстоянията и смело тръгвах напред… и днес понякога все още сънувам приключенията си и се радвам, че точно тези спомени идват в моите сънища, а още по-щастлива съм, че останах свързана с тази страна, като превърнах страстта си към словенския език – в професия!

За тези от вас, на които изобщо не им се занимава със следване на инструкции, ето самото кратко представяне от литературните четения:

Литературата е особен вид изкуство, единственото, чрез което бихме могли да оспорим достоверността на всеизвестната фраза: Изкуството принадлежи на света. Защото литературата и преди всичко поезията се заявяват и изявяват във и чрез езика на своя създател, носят неговата национална идентичност и пътят им в отвъд националното, преминаването им не само в езиково друг, но и чужд културен контекст, е определено авантюристичен акт, поет от преводача. Доколко той е успешен, зависи не само от еквивалентността на превода, която гарантира съотносимост между оригиналния и преводен текст, а и от това дали читателят ще се почувства едновременно обдарен с временната илюзия за оригиналност и уникалност и обогатен от срещата си с другата култура. Бихме искали опитът ни да Ви срещнем с поети от Словения да бъде повече от успешен, не само поради чисто теоретичния факт, че всеки превод принадлежи на две култури, но и заради по-съществените и обединяващи нашите два народа геополитически и езиков фактор – общата ни принадлежност и към балканския, и към южнославянския културен регион.

Словения придобива статут на самостоятелна държава едва през 1991 година. В своята хилядолетна история словенският народ се разпознава и самосъхранява като общност изключително въз основа на своя език и оттук – етнически и исторически се конституира основно чрез вездесъщото художествено слово на своите творци. Това поставя словенския писател в привилегированата, но и обременяваща позиция на национален бард, който в ситуацията на пълна политическа, икономическа и правна потиснатост е единствената институция, изразяваща националната еманципираност на своя народ, но все пак успяла, въпреки своята функционална “не-свобода”, да се себеизрази и отвъд идеологическото.

В едно свое интервю поетът Петър Семолич, носител на престижната национална награда на Прешерновия фонд за поезия през 2000 година, описвайки съвременното състояние на словенската литературна сцена, поделя словенските писатели в две групи. Първата се състои предимно от по-млади творци, които са за аполитичност и неидеологизираност на литературата – тяхната основна цел е текстовете им да се харесват, а писането им е белязано с примитивизъм. Втората група творци е представена от по-старите писатели, които подчертават националния характер на литературата и чиято поетика все още е обвързана с модернизма на 60-те и 70-те години на XX век. Представените от нас словенски поети – Бране Мозетич, Вера Пейович, Тоне Шкърянец, Петър Семолич, Вида Мокрин-Пауер принадлежат към първата група творци. Те са част от литературното поколение, родено през 50-те и 60-те години на XX век, което заявява себе си в период, когато все още преобладава експерименталната модернистична лирика, непрекъснато преобновяваща се чрез присъщия й чисто външен формализъм и естетическо заиграване с различни поетични форми – от хайку-поезия до традиционните за словенската поезия сонет и газела, включването на ориенталистки еротизъм, екзотика и рефлексии, чиято основна цел е откриването на другата, невидима, но по-дълбока същност на света. Новото поколение поети остава чуждо на търсенията на своите предшественици, дотолкова, че бихме могли да се усъмним, доколко то ги познава или пък да провидим съзнателен стратегически акт на потискане, чиято основна цел е налагането или по-скоро завръщането към непосредствения житейски опит, завръщането към реалния конкретен свят във всичките му превъплащения – набляга се на телесността, човешките взаимоотношения, на любовта между един и същи пол, на приятелството, баналността, на проблемите от всекидневието. С това част от съвременната словенска поезия се превръща в най-обикновена, неусложнена, сякаш отказала се от всички велики амбиции поезия, освен от една – да остане в нашето, човешко измерение. Да бъде тук и сега.